Колите на ток са в немилост пред държавата
Освен по приходи България стои устойчиво на дъното и в още една ранглиста в Европейския съюз. У нас е минимален делът на колите на ток, макар всички шумно огласени проекти и тактики за увеличение на електрическата подвижност. Последствията от това са доста, а измежду най-важните е отражението върху чистотата на въздуха .
Сред най-големите преимущества на електрическите автомобили е, че те спомагат и за намаляването на фините прахови частици и други замърсители, създавани от стандартните возила.
Липса на тласъци за закупуване на коли на ток и извънредно незадоволителни зарядни станции се сочат като главните аргументи за плачевната обстановка. Добрата вест е, че все пак от ден на ден българи избират електровозилата. Стъпките на страната в поддръжка на тази наклонност обаче са прекомерно малко и очебийно скромни.
През предходната седмица страната ни реши да насочи 40 млн. евро за закупуване на електрически транспортни средства и основаване на зарядна инфраструктура за тях. За тази сума ще се доставят близо 250 електрически буса, като всички те ще са предопределени за общините в страната. Те ще бъдат предоставени на тези от тях, които извършват делегирани обществени услуги.
Това прави приблизително по 160 хиляди евро за едно транспортно средство, както и зареждащата инфраструктура към тях, която ще би трябвало да се конфигурира в общински обекти.
Въпросните 40 млн. евро обаче съставляват едвам 1/8 от всички заложени средства за електрификация по Плана за възобновяване и резистентност. Сега кабинетът " Желязков " се пробва да избави най-малко част от тях с искане до Европейската комисия за изменение на ПВУ, в частта REPowerEU, който визира зелени планове и електрификация на автомобилния бранш.
Тъй като страната ни съществено се забави с осъществяването на изискванията за приемане на заплащания по ПВУ, всички планове са прекроени по този начин, че да могат да се вземат допустимо най-вече средства в оставащите 14 месеца до затварянето на фондовете на 30 юни 2026 година. А това на процедура прави и задачите, заложени в частта за електрическата подвижност, напълно неизпълними.
Закупуването на 250 електрически лекотоварни автомобила и построяването на зарядна конструкция за тях е и единствената мярка в препоръчаната глава по REPowerEU, която планува директни тласъци за електрическа подвижност. Заложените огромни проекти за създаване на обществена инфраструктура за зареждане за над 100 млн. евро по републиканската мрежа, както и основаването на фонд, от който общини и юридически лица ще могат да получават финансиране за сходни точки за зареждане, остават като положителни пожелания.
Разработването на Закона за поощряване на електрическата подвижност беше дело главно на Министерството на нововъведенията и растежа както в служебния кабинета на Гълъб Донев, по този начин и на постоянното съдружно държавно управление " Денков-Габриел ". Според замисъла страната се ангажираше да обезпечи обща изходна мощ чрез обществено налични зарядни станции за всяка записана електрическа кола, задвижвана с акумулаторна батерия.
Общините също щяха да попаднат в обсега на новия закон, като локалната власт трябваше да получи средства за „ изпреварващо разрастване “ на обществено налична инфраструктура за зареждане за лекотоварни и тежкотоварни електрически транспортни средства в границите на общинските пътища, улична мрежа, здания, терени и обекти. Ако измененията бяха станали факт, Община Пловдив трябваше да построи минимум 10 нови зарядни станции за жителите и бизнеса доникъде на 2026 година. Столицата пък като единствен град с над 1 млн. души население трябваше да обособи цели 60 позиции.
Близо година и половина откакто проектозаконът за електрическа подвижност видя бял свят, е очевидно от данните на КАТ, че и без него интерес към колите на ток не липсва. Към момента у нас има регистрирани близо 19 000 електрички, докато към края на 2023 година те са били малко над 11 хиляди. Това прави впечатляващ растеж от малко над 70 на 100 в границите на по-малко от две години.
Автокъщите и търговците в страната пък продават на остаряло още близо 3 хиляди електрически коли, сподели инспекцията на " Марица ", като сигурно ползата към тях се ускорява от ден на ден.
Подобен растеж е повече от неочакван, в случай че България остава единствената страна в Европейски Съюз, която в никакъв случай не е предложила действителен тласък или огромна субсидирана стратегия за отстъпки при покупката на електромобил. Близо 99% от всички малко над 2500 обществено налични зарядни станции пък са резултат от частна инвестиция. Това изрично постанова извода, че електрическата подвижност у нас въобще не е целенасочена държавна политика, а стъпките напред се дължат на напъните на бизнеса и прагматизма на жителите. Според първичните проекти до края на 2026 година в България би трябвало да има най-малко 30 хиляди електрическия автомобил и 10 хиляди зарядни точки.
Тази цел към този миг наподобява непостижима, защото близо 250 млн. евро, които бяха написани посредством Закона за поощряване на електрическата подвижност, на процедура са отписани изцяло.
През 2021 година за първи път властта се опита да заложи средства за дотация и тласък до 12 хиляди лева за физически лица при покупката на нова електромобил. Идеята беше създадена от кабинета " Борисов 3 ", само че по-късно екоминистър Борислав Сандов в държавното управление на Кирил Петков разгласи, че страната ни е получила отвод от Еврокомисията планът да се финансира през оперативна стратегия „ Околна среда “ за интервала от 2021 до 2027 година, защото не извършва условията за досегаемост и няма по какъв начин да се финансират физически лица през нея.
Въпреки всичко страната ни не е изпуснала всички благоприятни условия. В началото на годината Брюксел разгласи, че ще създава до края на 2025 година механизъм за общоевропейска стратегия за субсидиране, която да насърчи търсенето в Блока на електрически транспортни средства. Целта на Европейски Съюз е да обезпечи сериозен тласък, наличен за всяка страна, който с изключение на на жителите, да помогне и на локалната автомобилна промишленост, като авансово оповестените планове са фондът да е деен единствено за европейските марки.
Светлина в тунела за регистъра за возила втора ръка
Създаването на специфичен обединен указател на използвани коли, който да съдържа цялата информация за положението им, е остаряла концепция, която би трябвало да ограничи фрапантно измамите с колите втора употреба, изключително с превъртането на километражите. По времето, когато транспортен министър беше Георги Гвоздейков, той провежда през есента на 2023 година няколко срещи и работни групи по този мотив.
Тогава редица специалисти показаха терзание, че близо 70% от колите, регистрирани в България, са на възраст над 15 години, а леките коли до 5 години са едвам 4.5% от общия ни автопарк.
Идеята беше в бъдещия указател елементарно да има достъп до информацията за регистрацията на използваните коли, за техните застраховки, механически прегледи, осъществените ремонтни действия, действителните километри пробег и други данни.
Мерките по основаването на регистъра трябваше да са част от Закона за поощряване на електрическата подвижност, който пък да послужи като инструмент, през който да се получат средства по Плана за възобновяване и резистентност. Все отново мотиви за оптимизъм има, защото през март тази година представители на Асоциацията на автомобилните производители организираха среща с министъра на електронното ръководство Валентин Мундров тъкмо по тематиката.
Там браншовата организация още веднъж е сложила въпроса за потребността от създаване на авто указател.
След срещата от Асоциацията на автомобилните производители обясниха, че и сега има задоволително налични данни, които могат да бъдат предоставяни без огромни промени в законодателството и спомагателни вложения, до момента в който от министерството са подкрепили концепцията. " С улеснение на достъпа до информация ще предоставим на притежателите на коли по-голям надзор върху техническата им редовност и ще понижим административната тежест ”, е коментарът на министър Мундров.
Сред най-големите преимущества на електрическите автомобили е, че те спомагат и за намаляването на фините прахови частици и други замърсители, създавани от стандартните возила.
Липса на тласъци за закупуване на коли на ток и извънредно незадоволителни зарядни станции се сочат като главните аргументи за плачевната обстановка. Добрата вест е, че все пак от ден на ден българи избират електровозилата. Стъпките на страната в поддръжка на тази наклонност обаче са прекомерно малко и очебийно скромни.
През предходната седмица страната ни реши да насочи 40 млн. евро за закупуване на електрически транспортни средства и основаване на зарядна инфраструктура за тях. За тази сума ще се доставят близо 250 електрически буса, като всички те ще са предопределени за общините в страната. Те ще бъдат предоставени на тези от тях, които извършват делегирани обществени услуги.
Това прави приблизително по 160 хиляди евро за едно транспортно средство, както и зареждащата инфраструктура към тях, която ще би трябвало да се конфигурира в общински обекти.
Въпросните 40 млн. евро обаче съставляват едвам 1/8 от всички заложени средства за електрификация по Плана за възобновяване и резистентност. Сега кабинетът " Желязков " се пробва да избави най-малко част от тях с искане до Европейската комисия за изменение на ПВУ, в частта REPowerEU, който визира зелени планове и електрификация на автомобилния бранш.
Тъй като страната ни съществено се забави с осъществяването на изискванията за приемане на заплащания по ПВУ, всички планове са прекроени по този начин, че да могат да се вземат допустимо най-вече средства в оставащите 14 месеца до затварянето на фондовете на 30 юни 2026 година. А това на процедура прави и задачите, заложени в частта за електрическата подвижност, напълно неизпълними.
Закупуването на 250 електрически лекотоварни автомобила и построяването на зарядна конструкция за тях е и единствената мярка в препоръчаната глава по REPowerEU, която планува директни тласъци за електрическа подвижност. Заложените огромни проекти за създаване на обществена инфраструктура за зареждане за над 100 млн. евро по републиканската мрежа, както и основаването на фонд, от който общини и юридически лица ще могат да получават финансиране за сходни точки за зареждане, остават като положителни пожелания.
Разработването на Закона за поощряване на електрическата подвижност беше дело главно на Министерството на нововъведенията и растежа както в служебния кабинета на Гълъб Донев, по този начин и на постоянното съдружно държавно управление " Денков-Габриел ". Според замисъла страната се ангажираше да обезпечи обща изходна мощ чрез обществено налични зарядни станции за всяка записана електрическа кола, задвижвана с акумулаторна батерия.
Общините също щяха да попаднат в обсега на новия закон, като локалната власт трябваше да получи средства за „ изпреварващо разрастване “ на обществено налична инфраструктура за зареждане за лекотоварни и тежкотоварни електрически транспортни средства в границите на общинските пътища, улична мрежа, здания, терени и обекти. Ако измененията бяха станали факт, Община Пловдив трябваше да построи минимум 10 нови зарядни станции за жителите и бизнеса доникъде на 2026 година. Столицата пък като единствен град с над 1 млн. души население трябваше да обособи цели 60 позиции.
Близо година и половина откакто проектозаконът за електрическа подвижност видя бял свят, е очевидно от данните на КАТ, че и без него интерес към колите на ток не липсва. Към момента у нас има регистрирани близо 19 000 електрички, докато към края на 2023 година те са били малко над 11 хиляди. Това прави впечатляващ растеж от малко над 70 на 100 в границите на по-малко от две години.
Автокъщите и търговците в страната пък продават на остаряло още близо 3 хиляди електрически коли, сподели инспекцията на " Марица ", като сигурно ползата към тях се ускорява от ден на ден.
Подобен растеж е повече от неочакван, в случай че България остава единствената страна в Европейски Съюз, която в никакъв случай не е предложила действителен тласък или огромна субсидирана стратегия за отстъпки при покупката на електромобил. Близо 99% от всички малко над 2500 обществено налични зарядни станции пък са резултат от частна инвестиция. Това изрично постанова извода, че електрическата подвижност у нас въобще не е целенасочена държавна политика, а стъпките напред се дължат на напъните на бизнеса и прагматизма на жителите. Според първичните проекти до края на 2026 година в България би трябвало да има най-малко 30 хиляди електрическия автомобил и 10 хиляди зарядни точки.
Тази цел към този миг наподобява непостижима, защото близо 250 млн. евро, които бяха написани посредством Закона за поощряване на електрическата подвижност, на процедура са отписани изцяло.
През 2021 година за първи път властта се опита да заложи средства за дотация и тласък до 12 хиляди лева за физически лица при покупката на нова електромобил. Идеята беше създадена от кабинета " Борисов 3 ", само че по-късно екоминистър Борислав Сандов в държавното управление на Кирил Петков разгласи, че страната ни е получила отвод от Еврокомисията планът да се финансира през оперативна стратегия „ Околна среда “ за интервала от 2021 до 2027 година, защото не извършва условията за досегаемост и няма по какъв начин да се финансират физически лица през нея.
Въпреки всичко страната ни не е изпуснала всички благоприятни условия. В началото на годината Брюксел разгласи, че ще създава до края на 2025 година механизъм за общоевропейска стратегия за субсидиране, която да насърчи търсенето в Блока на електрически транспортни средства. Целта на Европейски Съюз е да обезпечи сериозен тласък, наличен за всяка страна, който с изключение на на жителите, да помогне и на локалната автомобилна промишленост, като авансово оповестените планове са фондът да е деен единствено за европейските марки.
Светлина в тунела за регистъра за возила втора ръка
Създаването на специфичен обединен указател на използвани коли, който да съдържа цялата информация за положението им, е остаряла концепция, която би трябвало да ограничи фрапантно измамите с колите втора употреба, изключително с превъртането на километражите. По времето, когато транспортен министър беше Георги Гвоздейков, той провежда през есента на 2023 година няколко срещи и работни групи по този мотив.
Тогава редица специалисти показаха терзание, че близо 70% от колите, регистрирани в България, са на възраст над 15 години, а леките коли до 5 години са едвам 4.5% от общия ни автопарк.
Идеята беше в бъдещия указател елементарно да има достъп до информацията за регистрацията на използваните коли, за техните застраховки, механически прегледи, осъществените ремонтни действия, действителните километри пробег и други данни.
Мерките по основаването на регистъра трябваше да са част от Закона за поощряване на електрическата подвижност, който пък да послужи като инструмент, през който да се получат средства по Плана за възобновяване и резистентност. Все отново мотиви за оптимизъм има, защото през март тази година представители на Асоциацията на автомобилните производители организираха среща с министъра на електронното ръководство Валентин Мундров тъкмо по тематиката.
Там браншовата организация още веднъж е сложила въпроса за потребността от създаване на авто указател.
След срещата от Асоциацията на автомобилните производители обясниха, че и сега има задоволително налични данни, които могат да бъдат предоставяни без огромни промени в законодателството и спомагателни вложения, до момента в който от министерството са подкрепили концепцията. " С улеснение на достъпа до информация ще предоставим на притежателите на коли по-голям надзор върху техническата им редовност и ще понижим административната тежест ”, е коментарът на министър Мундров.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ