Пет места в света, където тайнствено изчезват хора
Освен най-известното такова място - Бермудският триъгълник, обаче има и няколко други, за които не се знае толкоз, само че които не са по-малко загадъчни и рискови.
Ето пет от тях:
Саргасово море
То е ситуирано в Атлантическия океан и е място, където е забелязан един от най-известните кораби-призраци- „ Мария Селесте “. През 1872 година бригантината „ Деи Грация “ държала курс през този регион, когато моряците забелязали транспортен съд. Капитан Морхаус подал сигнал към загадъчния транспортен съд, само че не получил отговор. Той доближил кораба си до видяния кораб и прочел името на кърмата му - „ Мария Селесте “.Морхаус добре познавал този транспортен съд, който тръгнал една седмица преди него от Ню Йорк. Затова дружно с няколко моряци се качил на борда, с цел да види какво става. Какво било учудването му, когато не разкрил жива душа на „ Мария Селесте “. Всичко било на мястото си, товарът от алкохол в бурета бил недокоснат, само че хората липсвали. Нямало следи от нахлуване или обир, движимостите на моряците били непокътнати. Липсвали единствено документите от капитанската каюта. Нито един от екипажа на кораба повече не се появил и загадката останала.
Пътят на сълзите
Път номер 16 в канадската провинция Британска Колумбия е наименуван „ Път на сълзите “, тъй като от 1975 година до момента там са изчезнали безследно 15 дами. Повечето са 14-15 годишни, само че има и по-възрастни. Така 22-годишната Тамара Чипман изчезва през септември 2001 година, когато тръгнала на автостоп по шосето. Родители съобщили в полицията, че е изчезнала, само че макар претърсването и разпитът на водачи, минали по пътя в оня ден, никакви следи от дамата не са били открити.
15-годишната Рамона Уилсън изчезнала на пътя на 11 юни 1994 година. Тя също тръгнала на автостоп към своя другарка, с която дружно щели да учат в лицей. Позвънила на околните си по мобилен телефон и съобщила, че ще дойде при тях след 30 минути, само че по този начин и не се появила. Тялото й е намерено година по-късно покрай летище, а аутопсията посочила,че е била удушена.
Националните паркове в Съединени американски щати
Националните паркове в Съединени американски щати се простират на 84 милиона акра земя и в тях са изчезнали повече от 1100 туристи за последните 150 години. Някои от тях са били опитни пътешественици, само че тайнствено изчезнали и в никакъв случай не били открити. Според изследване на този феномен от някогашен служител на реда, най-често в парковете са изчезвали деца, които като че ли са се разтворили във въздуха и в никакъв случай не били открити. Забелязано е още,че изгубванията са повече преди да се развихри стихия. Каква е обаче връзката на бурята с хората, никой не може да каже.
Триъгълникът Бенигтън
Този триъгълник е ситуиран в щат Върмонт, Съединени американски щати. Тук сред 1945 и 1950 година тайнствено са изчезнали четирима души. През ноември 1945 година изчезва 74-годишен мъж, който е водил групичка ловци. Той тръгнал преди ловците, с цел да огледа пътя и повече никой не го видял. А като лидер мъжът е познавал местността прелестно, бил е доста пъти на лов в този регион. Не е открито нищо от него, като се изключи един патрон, явно изпаднал от джоба му. През декември 1946 година изчезва 18-годишно момиче. Тя също била с група свои другари, само че избързала пред тях да ревизира пътечката и повече никой не я е видял.
От ФБР са претърсили цялата околност, само че не разкрили нищо. Плъзнали клюки, само че мъртвец или движимост от момичето по този начин и не били открити. Последното изгубване станало през 1950 година, когато 8-годишно момче се изпарило в региона. То пътувало с майка си в камион, когато дамата спряла камиона и се отдалечила за минути. Като се върнала, от момчето нямало и диря. Районът бил претърсен с кучета доста усърдно,но следи били открити единствено до мястото, където преди години изчезнало 18-годишното момиче.
Колонията Роаноук
Тази колония е била учредена от към 600 британски колонисти през 1585 година. Остров Роаноук се намира наоколо до днешна Северна Каролина. Опитът да основат трайно населено място претърпява неуспех. Липсата на храна и конфликтите с локалните индианци карат част от заселниците да се насочат назад за Англия с обещанието идната година да се завърнат с муниции и подкрепление.
През пролетта на 1586 островът е посетен от сър Франсис Дрейк. Тъй като обещаното подкрепление от Англия още не било пристигнало, заселниците от Роаноук се качват на корабите на Дрейк и отплават за Англия. На идната година се повтарят опити за основаване на населено място на острова от 91 мъже, 17 дами (две от които бременни) и 9 деца. Скоро след идването една от бременните ражда момиче – Вирджиния Деър – първото дете на британски родители, родено в Америка.
Скоро по-късно лидерът на експедицията Джон Уайт отплава назад за Англия с желанието да подсигури още продоволствия и заселници за колонията.
Междувременно обаче сред Испания и Англия избухва война и Уайт не съумява да стигне до остров Роаноук цели 3 години. Когато стъпва на острова през 1590, намира поселището изцяло изоставено, без никакви следи от хора и каквато и да е информация по отношение на тяхната орис. Липсват и следи от нахлуване или битка в поселището. Единствено върху един дървен дирек намират издълбан надпис „ Кроатоан “.
През 1602 нова експедиция посещава острова, само че следи от изчезналите колонисти по този начин и не са открити.
Ето пет от тях:
Саргасово море
То е ситуирано в Атлантическия океан и е място, където е забелязан един от най-известните кораби-призраци- „ Мария Селесте “. През 1872 година бригантината „ Деи Грация “ държала курс през този регион, когато моряците забелязали транспортен съд. Капитан Морхаус подал сигнал към загадъчния транспортен съд, само че не получил отговор. Той доближил кораба си до видяния кораб и прочел името на кърмата му - „ Мария Селесте “.Морхаус добре познавал този транспортен съд, който тръгнал една седмица преди него от Ню Йорк. Затова дружно с няколко моряци се качил на борда, с цел да види какво става. Какво било учудването му, когато не разкрил жива душа на „ Мария Селесте “. Всичко било на мястото си, товарът от алкохол в бурета бил недокоснат, само че хората липсвали. Нямало следи от нахлуване или обир, движимостите на моряците били непокътнати. Липсвали единствено документите от капитанската каюта. Нито един от екипажа на кораба повече не се появил и загадката останала.
Пътят на сълзите
Път номер 16 в канадската провинция Британска Колумбия е наименуван „ Път на сълзите “, тъй като от 1975 година до момента там са изчезнали безследно 15 дами. Повечето са 14-15 годишни, само че има и по-възрастни. Така 22-годишната Тамара Чипман изчезва през септември 2001 година, когато тръгнала на автостоп по шосето. Родители съобщили в полицията, че е изчезнала, само че макар претърсването и разпитът на водачи, минали по пътя в оня ден, никакви следи от дамата не са били открити.
15-годишната Рамона Уилсън изчезнала на пътя на 11 юни 1994 година. Тя също тръгнала на автостоп към своя другарка, с която дружно щели да учат в лицей. Позвънила на околните си по мобилен телефон и съобщила, че ще дойде при тях след 30 минути, само че по този начин и не се появила. Тялото й е намерено година по-късно покрай летище, а аутопсията посочила,че е била удушена.
Националните паркове в Съединени американски щати
Националните паркове в Съединени американски щати се простират на 84 милиона акра земя и в тях са изчезнали повече от 1100 туристи за последните 150 години. Някои от тях са били опитни пътешественици, само че тайнствено изчезнали и в никакъв случай не били открити. Според изследване на този феномен от някогашен служител на реда, най-често в парковете са изчезвали деца, които като че ли са се разтворили във въздуха и в никакъв случай не били открити. Забелязано е още,че изгубванията са повече преди да се развихри стихия. Каква е обаче връзката на бурята с хората, никой не може да каже.
Триъгълникът Бенигтън
Този триъгълник е ситуиран в щат Върмонт, Съединени американски щати. Тук сред 1945 и 1950 година тайнствено са изчезнали четирима души. През ноември 1945 година изчезва 74-годишен мъж, който е водил групичка ловци. Той тръгнал преди ловците, с цел да огледа пътя и повече никой не го видял. А като лидер мъжът е познавал местността прелестно, бил е доста пъти на лов в този регион. Не е открито нищо от него, като се изключи един патрон, явно изпаднал от джоба му. През декември 1946 година изчезва 18-годишно момиче. Тя също била с група свои другари, само че избързала пред тях да ревизира пътечката и повече никой не я е видял.
От ФБР са претърсили цялата околност, само че не разкрили нищо. Плъзнали клюки, само че мъртвец или движимост от момичето по този начин и не били открити. Последното изгубване станало през 1950 година, когато 8-годишно момче се изпарило в региона. То пътувало с майка си в камион, когато дамата спряла камиона и се отдалечила за минути. Като се върнала, от момчето нямало и диря. Районът бил претърсен с кучета доста усърдно,но следи били открити единствено до мястото, където преди години изчезнало 18-годишното момиче.
Колонията Роаноук
Тази колония е била учредена от към 600 британски колонисти през 1585 година. Остров Роаноук се намира наоколо до днешна Северна Каролина. Опитът да основат трайно населено място претърпява неуспех. Липсата на храна и конфликтите с локалните индианци карат част от заселниците да се насочат назад за Англия с обещанието идната година да се завърнат с муниции и подкрепление.
През пролетта на 1586 островът е посетен от сър Франсис Дрейк. Тъй като обещаното подкрепление от Англия още не било пристигнало, заселниците от Роаноук се качват на корабите на Дрейк и отплават за Англия. На идната година се повтарят опити за основаване на населено място на острова от 91 мъже, 17 дами (две от които бременни) и 9 деца. Скоро след идването една от бременните ражда момиче – Вирджиния Деър – първото дете на британски родители, родено в Америка.
Скоро по-късно лидерът на експедицията Джон Уайт отплава назад за Англия с желанието да подсигури още продоволствия и заселници за колонията.
Междувременно обаче сред Испания и Англия избухва война и Уайт не съумява да стигне до остров Роаноук цели 3 години. Когато стъпва на острова през 1590, намира поселището изцяло изоставено, без никакви следи от хора и каквато и да е информация по отношение на тяхната орис. Липсват и следи от нахлуване или битка в поселището. Единствено върху един дървен дирек намират издълбан надпис „ Кроатоан “.
През 1602 нова експедиция посещава острова, само че следи от изчезналите колонисти по този начин и не са открити.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ