Строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв в инфраструктура
Освен основен за стопанската система шеф, фирмите в бранш „ Строителство “ са и главен поданик. За една година строителните бизнесмени са внесли налози в размер на 7.5 милиарда лв.. Това сочат данни от показан систематизиран разбор на Националната асоциация на строителните бизнесмени (НАСП) заприноса на строителството към стопанската система и обществените финанси в България. Секторът оказва и значително положително въздействие върху заетостта, приходите, градската инфраструктура.
„ В обществения спор за строителството постоянно се виждат единствено крановете и строителните площадки, само че рядко се регистрира приносът към обществените финанси “, коментира Асен Чавдаров, шеф на „ КОНТРАКТ СИТИ “. „ Други 2.3 милиарда лв. са били изплатени под формата на заплати, а 1 милиард лв. са социалноосигурителни вноски, което демонстрира ролята на бранша като главен дирек на фискалната непоклатимост. Строителите са измежду основните източници на доходи за страната, а не бенефициент на обществени средства. ”
Според него, точно тези цифри би трябвало да бъдат насочна точка при разискването на регулации, градоустройство и капиталова среда: „ Сектор, който е значителен поданик, заслужава предвидима регулаторна рамка и партньорски метод от институциите, а не да бъде възприеман само през отрицателни стандарти. “
Данните на НАСП сочат, че за една година в страната са изградени близо 2 млн. кв. м нови жилища –
мащаб, който демонстрира стабилно търсене на нови, модерни домове и действителна потребност от съвременно жилищно строителство в огромните градове и разрастващите се региони.
„ Новите жилища са отговор на действителната житейска нужда на хората да подобрят качеството си на живот. А това значи, че чакат построяването на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа, зелени площи ”, подчерта Димитър Савов, изпълнителен шеф на BLD.„ По калкулации на НАСП строителните бизнесмени в София са инвестирали 115 млн. лева в инфраструктура. Това съставлява разход от 30 до 50 евро на квадрат върху РЗП на жилищните здания. При бутиковите здания и къщите доближава до 100 евро в себестойността на квадратния метър. На процедура купувачите заплащат за построяването на улиците и довеждащата инфраструктура, въпреки тя да е ангажимент на общината и комуналните сдружения. ”
По думите му,
грижата за вътрешнокварталните улици е към този момент поета от строителните бизнесмени.
Нагледен образец е ул. „ Боян Петров ”, където частната инвестиция подсигури свободния достъп и движение на живущите в региона. Строителната интензивност може да върви ръка за ръка с качественото развиване на градската среда.
Проучване на социологическа агенция „ Тренд ”, направено по задание на НАСП и извършено измежду 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, показва главните проблеми в градската инфраструктура съгласно жителите.
Като главен проблем е посочено паркирането,
следван от трафика и подвижността, както и замърсяването на въздуха. На четвърта позиция респондентите показват дейната строителна активност.
„ Разбираме, че строителната активност основава краткотраен дискомфорт на живущите – звук, придвижване на техника, стеснен достъп. Стремим се да постановяваме по-високи стандарти и модерни строителни способи, тъй че освен по-бързо да удовлетворим упованията на клиентите си, само че и да понижим неудобството за живущите наоколо “, коментирад-р Щелян Калчев, вложител и заможен съветник, съосновател на Imvestia. „ Строителството през днешния ден не е това от преди десетилетия – спецификите на материалите е друга, процесите се случват доста по-бързо, машините са по-ефективни и връзката е усъвършенствана – без това да е за сметка на качеството. Международните данни демонстрират, че тези процеси редуцират строителните периоди с 30 до 50%. Това на процедура значи на половина по-кратък интервал. Важното е при завършването на плана да имаме освен съвременна постройка за бъдещите жители, а и по-подредена среда и по-добра обществена инфраструктура за целия квартал ”, казва доктор Щелян Калчев.
