Духовната археология на Мирча Елиаде
" Освен към Запада безусловно би трябвало да се обърнем и към Изтока и най-много към антична Индия,
с цел да открием корените на нашия дух.
Да асимилираме античните култури, с цел да разбираем нашето духовно завещание... "
Мирча Елиаде, 1982 година
Тези думи на великия мъдрец, публицист и културолог, към този момент добре прочут и в България, с повече от 20 преведени книги /!/, са значими и за нас. Без подозрение Мирча Елиаде (1907-1986) е измежду присъщите, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния образ, при все това редица критици и литературоведи към момента не споделят това мнение. Твърде огромна е неговата известност като индолог, културолог и историк на религиите. Многобройните му научни проучвания - неповторими като тема, динамично построени и блестящи като жанр - му донесоха справедливо международна популярност. Повечето от тези книги, които той написа на френски и британски след Втората международна война, бяха преведени и оповестени в целия свят - от Чили до Токио, а след 1989 година стигнаха и до нас. В тях откриваме необикновено необятен диапазон от облици и сюжети от митологията, космогонията и религиозните вярвания - хрумвания и вълшебства от разнообразни култури и столетия. Зачетем ли ги, ще се убедим, че това въпреки всичко не са строго построени университетски писания - написани са прекомерно живо и пластично. Съхранили са възприятието на младия Елиаде при първата му, бих споделил, любовна среща с едно от най-древните учения от Изтока, от неговата обичана страна Индия - йога. Това е среща, белязала съдбовно целия му път на академик и публицист. Наистина Мирча Елиаде е многостранна персона, сложна за разгадаване и за тъкмо дефиниране. Този популярен румънец се е докоснал до основни за съзнанието и културата на ХХ в. тематики като Мефистофел и Андрогина, „ Вечното завръщане”, Ерос /Любовта/ и Танатос / Смъртта/, алхимията и астрологията. Това е и базата на неговата забележителна и към момента незадоволително известна, за разлика от научните му съчинения, фантастична прозаичност. Интересно е, че за разлика от научните му писания, тя е основана на родния му език, както показа в едно изявление той: „ Написах своите фантастични романи, разкази и новели на румънски, езика, на който сънувам и бленувам!”. Тя е към този момент преведена и издадена у нас и се радва на доста огромен читателски интерес.
" Освен към Запада безусловно би трябвало да се обърнем и към Изтока и най-много към антична Индия, с цел да открием корените на нашия дух. Да асимилираме античните култури, с цел да можем да разбираем нашето духовно завещание... " - тези думи на Елиаде от пространния му диалог с френския критик Клод Анри Роке от 1982 година са ключ към неговите търсения, на които се посвещава още през младостта си.
През 1931 година випускникът на Философския факултет към Букурещкия университет, 24-годишният Мирча Елиаде отпътува за Североизточна Индия със стипендия, отпусната от богат и великодушен индийски махараджа- филантроп. Това е най-щастливият миг в живота му. Там с изключение на заниманията с античния санскритски език и обичайната индийска философия той стартира да усвоява в ролята на манастирски послушник теорията и практиката на Тантра Йога в хималайските манастири Хардвар и Ришикеш под управлението на популярния Свами Шивананда Сарасвати - някогашен доктор, навлязъл надълбоко в тайните на хиндуизма. Четиригодишният престой в Индия бележи по-нататъшната орис на младия румънец. Този опит е в основата на последвалите негови популярни опуси на академик и белетрист: " Есе за произхода на индийската мистичност ", " Йога. Безсмъртие и независимост ", Патанджали и Йога ", " Индия ", а също и на романите, разказите и индийските му новели: " Майтрей ", " Змията ", " Нощи в Серампур ", " Загадката на Доктор Хонигбергер ", монографията " Индия "...
Преди войната Елиаде напуща вечно родината си и дълго странства из Европа - в Италия, Португалия, Англия и Франция, до момента в който най-после не се открива в Чикаго, Америка. Именно там става знаменит, създавайки популярната " Чикагска митологическа школа ", в центъра на която е античната индийска просвета. По- късно, по модела ѝ, се основават такива по целия свят.
Мирча Елиаде за Индия
" Работата е в това не сляпо да имаме вяра на националните митове и суеверия, а да не ги отхвърляме и хулим като нездравословни измислици на примитивния дух " - написа той при започване на 50-те години, когато в Чикагския университет особено за него се открива първата в света Катедра по сравнителна история на религиите и индология. Елиаде дава избран подтик и на проучванията в региона на фолклора.
Годините след Първата международна война - интервал на подем на румънската просвета и нематериалност, са и време, в което се образува младият интелектуалец Мирча Елиаде. Още тогава той открива своите две тематики - историята на религиите и литературата, донесли му в края на 30-те години първите интернационалните самопризнания. Много по-късно, през 1977 година, във връзка избирането му за член на Белгийската академия той ще съобщи: " Принадлежа към културна традиция, която не изключва мирното общуване сред научното проучване и литературата, изящната книжовност ".
От литературата на обстоятелството и документа последователно се обръща към литературата на фантастичното и магическото. Но то не измества действителното, а го осветлява според неговата идея. А тя гласи, че нашият свят е доста по-божествен, в сравнение с го възприемаме ние със своето скептично схващане. Разбира се, всичко това е резултат на дългогодишни упорити занимания основно в региона на историята на религиите - просвета, донесла на Елиаде международно самопризнание.
Всъщност Елиаде следва и продължава една значима традиция в румънската нематериалност - интерес към античната индийска просвета в друга степен са проявявали още поетът- романтик Михай Еминеску, фамозният ваятел Константин Бранкуш (Бранкузи), прочут още като „ бащата на модерната скулптура” доста философи, учени, белетристи. Като изхожда от концепцията за съдействието сред културите и изрично отхвърля европо центризма (и обогатява визиите ни за света), той има вяра в близката победа на концепциите на хуманизма в целия свят. Една от главните черти на този хуманизъм съгласно него е историята на религиозните вярвания. Мирча Елиаде ги учи редовно и задълбочено в продължение на половин век. Той основава нещо като " духовна археология ", благодарение на която се пробва да реставрира и изясни другите форми на публичното схващане от древността, породили една или друга религия, както и техните ритуали, обредни системи и църковни организации. Елиаде не отделя историята на религиите от историята на материалния живот. В центъра на проучванията му е откритата от него " техника за задълбочено проучване на човешката душeвност " за нашата душа, криеща толкоз неизвестности. Именно в тази връхна точка ученият и писателят Мирча Елиаде се сливат в една международно значима персона, поразително цялостна в своите проявления.
хххххххххх
Спомените и фантастичната прозаичност на великия публицист
в превод на Огнян Стамболиев
+++++
с цел да открием корените на нашия дух.
Да асимилираме античните култури, с цел да разбираем нашето духовно завещание... "
Мирча Елиаде, 1982 година
Тези думи на великия мъдрец, публицист и културолог, към този момент добре прочут и в България, с повече от 20 преведени книги /!/, са значими и за нас. Без подозрение Мирча Елиаде (1907-1986) е измежду присъщите, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния образ, при все това редица критици и литературоведи към момента не споделят това мнение. Твърде огромна е неговата известност като индолог, културолог и историк на религиите. Многобройните му научни проучвания - неповторими като тема, динамично построени и блестящи като жанр - му донесоха справедливо международна популярност. Повечето от тези книги, които той написа на френски и британски след Втората международна война, бяха преведени и оповестени в целия свят - от Чили до Токио, а след 1989 година стигнаха и до нас. В тях откриваме необикновено необятен диапазон от облици и сюжети от митологията, космогонията и религиозните вярвания - хрумвания и вълшебства от разнообразни култури и столетия. Зачетем ли ги, ще се убедим, че това въпреки всичко не са строго построени университетски писания - написани са прекомерно живо и пластично. Съхранили са възприятието на младия Елиаде при първата му, бих споделил, любовна среща с едно от най-древните учения от Изтока, от неговата обичана страна Индия - йога. Това е среща, белязала съдбовно целия му път на академик и публицист. Наистина Мирча Елиаде е многостранна персона, сложна за разгадаване и за тъкмо дефиниране. Този популярен румънец се е докоснал до основни за съзнанието и културата на ХХ в. тематики като Мефистофел и Андрогина, „ Вечното завръщане”, Ерос /Любовта/ и Танатос / Смъртта/, алхимията и астрологията. Това е и базата на неговата забележителна и към момента незадоволително известна, за разлика от научните му съчинения, фантастична прозаичност. Интересно е, че за разлика от научните му писания, тя е основана на родния му език, както показа в едно изявление той: „ Написах своите фантастични романи, разкази и новели на румънски, езика, на който сънувам и бленувам!”. Тя е към този момент преведена и издадена у нас и се радва на доста огромен читателски интерес.
" Освен към Запада безусловно би трябвало да се обърнем и към Изтока и най-много към антична Индия, с цел да открием корените на нашия дух. Да асимилираме античните култури, с цел да можем да разбираем нашето духовно завещание... " - тези думи на Елиаде от пространния му диалог с френския критик Клод Анри Роке от 1982 година са ключ към неговите търсения, на които се посвещава още през младостта си.
През 1931 година випускникът на Философския факултет към Букурещкия университет, 24-годишният Мирча Елиаде отпътува за Североизточна Индия със стипендия, отпусната от богат и великодушен индийски махараджа- филантроп. Това е най-щастливият миг в живота му. Там с изключение на заниманията с античния санскритски език и обичайната индийска философия той стартира да усвоява в ролята на манастирски послушник теорията и практиката на Тантра Йога в хималайските манастири Хардвар и Ришикеш под управлението на популярния Свами Шивананда Сарасвати - някогашен доктор, навлязъл надълбоко в тайните на хиндуизма. Четиригодишният престой в Индия бележи по-нататъшната орис на младия румънец. Този опит е в основата на последвалите негови популярни опуси на академик и белетрист: " Есе за произхода на индийската мистичност ", " Йога. Безсмъртие и независимост ", Патанджали и Йога ", " Индия ", а също и на романите, разказите и индийските му новели: " Майтрей ", " Змията ", " Нощи в Серампур ", " Загадката на Доктор Хонигбергер ", монографията " Индия "...
Преди войната Елиаде напуща вечно родината си и дълго странства из Европа - в Италия, Португалия, Англия и Франция, до момента в който най-после не се открива в Чикаго, Америка. Именно там става знаменит, създавайки популярната " Чикагска митологическа школа ", в центъра на която е античната индийска просвета. По- късно, по модела ѝ, се основават такива по целия свят.
Мирча Елиаде за Индия
" Работата е в това не сляпо да имаме вяра на националните митове и суеверия, а да не ги отхвърляме и хулим като нездравословни измислици на примитивния дух " - написа той при започване на 50-те години, когато в Чикагския университет особено за него се открива първата в света Катедра по сравнителна история на религиите и индология. Елиаде дава избран подтик и на проучванията в региона на фолклора.
Годините след Първата международна война - интервал на подем на румънската просвета и нематериалност, са и време, в което се образува младият интелектуалец Мирча Елиаде. Още тогава той открива своите две тематики - историята на религиите и литературата, донесли му в края на 30-те години първите интернационалните самопризнания. Много по-късно, през 1977 година, във връзка избирането му за член на Белгийската академия той ще съобщи: " Принадлежа към културна традиция, която не изключва мирното общуване сред научното проучване и литературата, изящната книжовност ".
От литературата на обстоятелството и документа последователно се обръща към литературата на фантастичното и магическото. Но то не измества действителното, а го осветлява според неговата идея. А тя гласи, че нашият свят е доста по-божествен, в сравнение с го възприемаме ние със своето скептично схващане. Разбира се, всичко това е резултат на дългогодишни упорити занимания основно в региона на историята на религиите - просвета, донесла на Елиаде международно самопризнание.
Всъщност Елиаде следва и продължава една значима традиция в румънската нематериалност - интерес към античната индийска просвета в друга степен са проявявали още поетът- романтик Михай Еминеску, фамозният ваятел Константин Бранкуш (Бранкузи), прочут още като „ бащата на модерната скулптура” доста философи, учени, белетристи. Като изхожда от концепцията за съдействието сред културите и изрично отхвърля европо центризма (и обогатява визиите ни за света), той има вяра в близката победа на концепциите на хуманизма в целия свят. Една от главните черти на този хуманизъм съгласно него е историята на религиозните вярвания. Мирча Елиаде ги учи редовно и задълбочено в продължение на половин век. Той основава нещо като " духовна археология ", благодарение на която се пробва да реставрира и изясни другите форми на публичното схващане от древността, породили една или друга религия, както и техните ритуали, обредни системи и църковни организации. Елиаде не отделя историята на религиите от историята на материалния живот. В центъра на проучванията му е откритата от него " техника за задълбочено проучване на човешката душeвност " за нашата душа, криеща толкоз неизвестности. Именно в тази връхна точка ученият и писателят Мирча Елиаде се сливат в една международно значима персона, поразително цялостна в своите проявления.
хххххххххх
Спомените и фантастичната прозаичност на великия публицист
в превод на Огнян Стамболиев
+++++
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ