Урок по история: Този български цар прави средновековен Шенген на Балканите
Освен, че е управлявал България 51 години и е вторият по дълготрайност на ръководството след цар Петър, цар Иван Асен Втори е имал проникновен взор за икономическото развиване.
Той добре знае, че отварянето на границите за търговия е мотор за развиването и може да се каже полушеговито, че основава прототип на пространство свободно за търговия и пътешестване със прилежаща страна, сходно на Шенген.
От един от най-интересните документи от неговото ръководство е Дубровнишката грамота.
Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в страната му.
Грамотата съдържа данни за териториалното уголемение на Българското царство след битката при Клокотница, както и скъпи податки за положението на българския език през XIII век. Съхранява се в ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.
Оригинал:
На актуален български език
Дава царство ми тази заръка на дубровнишката страна, на обичните и правилни посетители на царството ми, да вървят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да придвижват, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или вървят до Търново и цялото Загоре, или доближат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя [Албания], или отиват в Солун – на всички места да си купуват и продават свободно, без всякаква вреда, да нямат забраняване по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични посетители на царството ми. Който ли им напакости в каквото и да било на клисурите, на борсите, или гдето да бъде срещу закона за търговията, то да се знае, че той е съперник на царството ми и благосклонност не ще има, само че огромен яд ще изтърпи от царство ми
Издаването на грамота съставлява процедура, сходна с тази на предходната грамота на бан Кулин от Босна. Дубровнишката грамота е значим исторически извор за комерсиалните връзки, които Иван Асен II открива след битката при Клокотница, и за териториалния обсег на Българското царство по това време. В текста са изброени подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
Информация за развиването на българския език
В грамотата е засвидетелствано изпадането на окончанието -тъ от глаголните форми за трето лице единствено число сегашно време (дава вм. даватъ), както и приложимост на съкратената форма ще за трето лице единствено число сегашно време на старобългарския глагол хотѣтн, която стартира да се употребява за формиране на сказуеми от бъдеще време. В това отношение Дубровнишката грамата е най-ранният образец за поява на генерализираната частица ще за изложение на бъдеще време, и то в негативна бъдеща структура: н́е ще имѣти
Той добре знае, че отварянето на границите за търговия е мотор за развиването и може да се каже полушеговито, че основава прототип на пространство свободно за търговия и пътешестване със прилежаща страна, сходно на Шенген.
От един от най-интересните документи от неговото ръководство е Дубровнишката грамота.
Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в страната му.
Грамотата съдържа данни за териториалното уголемение на Българското царство след битката при Клокотница, както и скъпи податки за положението на българския език през XIII век. Съхранява се в ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.
Оригинал:
На актуален български език
Дава царство ми тази заръка на дубровнишката страна, на обичните и правилни посетители на царството ми, да вървят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да придвижват, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или вървят до Търново и цялото Загоре, или доближат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя [Албания], или отиват в Солун – на всички места да си купуват и продават свободно, без всякаква вреда, да нямат забраняване по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични посетители на царството ми. Който ли им напакости в каквото и да било на клисурите, на борсите, или гдето да бъде срещу закона за търговията, то да се знае, че той е съперник на царството ми и благосклонност не ще има, само че огромен яд ще изтърпи от царство ми
Издаването на грамота съставлява процедура, сходна с тази на предходната грамота на бан Кулин от Босна. Дубровнишката грамота е значим исторически извор за комерсиалните връзки, които Иван Асен II открива след битката при Клокотница, и за териториалния обсег на Българското царство по това време. В текста са изброени подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
Информация за развиването на българския език
В грамотата е засвидетелствано изпадането на окончанието -тъ от глаголните форми за трето лице единствено число сегашно време (дава вм. даватъ), както и приложимост на съкратената форма ще за трето лице единствено число сегашно време на старобългарския глагол хотѣтн, която стартира да се употребява за формиране на сказуеми от бъдеще време. В това отношение Дубровнишката грамата е най-ранният образец за поява на генерализираната частица ще за изложение на бъдеще време, и то в негативна бъдеща структура: н́е ще имѣти
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ