Удължителният закон за бюджета се оказа с много пропуски
Освен че бе импортиран доста късно – на 31 декември, по този начин нареченият удължителен бюджетен проектозакон се оказа и с доста пропуски. Проектът е доста по-кратък от удължителния закон, признат в края на 2022 година и работил при започване на 2023-а, а наредбите са писани много на едро. В бързането министерството на финансите (МФ) не е доуредило обособени въпроси, като за най-вече проблеми алармират кметовете.
Това сподели съпоставяне на удължителния план, импортиран от служебното държавно управление на Димитър Главчев, и последните сходни закони, гласувани в края на 2022 и преди този момент – в края на 2021 година Въпреки пропуските планът през вчерашния ден мина на първо четене в Народно събрание и ще се променя в съкратени периоди поради съществуването на юридически вакуум в ръководството на обществените финанси.
За разлика от удължителния закон от 2023-а, новият план не показва съответни членове и алинеи на закона за държавния бюджет за 2024-а, които ще продължат да работят и през тази година. Вместо това планът показва, че всички размери, бази, критерии, параметри, ограничавания за разноските, избрани в закона за бюджета за 2024 година, не престават да работят и през 2025-а.
„ Това не дава задоволителна правна изясненост какво тъкмо продължава да работи и отваря врата за пояснение “, разяснява при гласуването на първо четене в зала ръководителят на бюджетната комисия в Народно събрание и някогашен финансов министър Асен Василев.
В писаните на едро текстове са отпаднали обособени, подлежащи на споразумяване елементи, които обаче са значими. Така да вземем за пример от новия удължителен закон отсъства експлицитният текст, че бюджетните организации, настанени в държавни и общински здания, не заплащат наем за тях. Не е организиран с експлицитен текст и по-високата минимална заплата в държавния бранш, въпреки че МФ смята, че може да мине и без подобен текст поради съществуване на към този момент признато разпореждане на Министерски съвет.
Разлика по отношение на удължителния закон от 2023 година има и във връзка с правото да се емитира дълг. Законът за обществените финанси разрешава при неприет бюджет да се емитира само дълг за рефинансиране на остарял дълг. През 2025-а предстоят падежи по дълг в размер на 3,7 милиарда лева В удължителния закон отсъства текст, който да разрешава той да се покрива по линия на средносрочната стратегия за издаване на дълг на интернационалните финансови пазари. По нея има неизразходван предел от близо 2 милиарда евро. Това значи, че в случай че би трябвало да се имитира дълг, това ще става на вътрешните пазари.
Много неясноти има и в разпоредбите, по които общините следва да работят при отсъствието на признат народен бюджет. Проектът на кабинета не съдържа никакви съответни разпореждания за бюджетите на общините. От сдружението на общините към този момент се оплакаха, че действително търпят последствията от неналичието на бюджет. Пред бюджетната комисия в Народно събрание от сдружението на общините оповестиха, че са получили единствено 50% от размера на дотацията за делегирани действия и от прехвърлянето за компенсиране на растежа на минималната заплата. Общините упорстват в удължителния проектозакон да бъде обезпечено, че дотациите ще се получават цялостен размер. Кметовете желае категорично разрешение разноските за заплати и тези с незабавна реализация да се финансират до фактическия размер, без да се лимитират от работилия година по-рано размер.
Общините упорстват и за категорично записани периоди за превеждане на дотацията за финансови разноски – до 5-о число, както и не повече от 15-дневен период за разплащане на задатъци и действителни разноски по националната капиталова стратегия. Кметовете желаят и да могат сами да финансират плановете по капиталовата стратегия със лични доход, в случай че имат такива, като в следствие тези суми бъдат възобновени от бюджета. Част от тези текстове попадаха буквално в удължителния закон от 2023 година, като не е ясно за какво финансовото министерство не е планувало сходни уредби и в новия план.
Служебното държавно управление на няколко пъти направи неправилни преценки за времето и възможностите за приемане на проектозаконите, свързани с бюджета. Проектозаконът за държавния бюджет бе импортиран на 13 декември при блокирано Народно заседание и неработещи комисии. Не е ясно за какво МФ е било оптимист, че времето и волята ще стигнат за приемане на бюджета за новата година.
След като се видя, че планът не се гледа, кабинетът се забави с правенето на удължителен закон. От държавното управление до последно твърдяха, че не могат да внесат подобен, тъй като има импортиран проектобюджет и той не е отритнат. В последна сметка внесоха удължителен план в последния ден на 2024-а.Така страната осъмна в новата 2025 година в бюджетна мъгла.
Това сподели съпоставяне на удължителния план, импортиран от служебното държавно управление на Димитър Главчев, и последните сходни закони, гласувани в края на 2022 и преди този момент – в края на 2021 година Въпреки пропуските планът през вчерашния ден мина на първо четене в Народно събрание и ще се променя в съкратени периоди поради съществуването на юридически вакуум в ръководството на обществените финанси.
За разлика от удължителния закон от 2023-а, новият план не показва съответни членове и алинеи на закона за държавния бюджет за 2024-а, които ще продължат да работят и през тази година. Вместо това планът показва, че всички размери, бази, критерии, параметри, ограничавания за разноските, избрани в закона за бюджета за 2024 година, не престават да работят и през 2025-а.
„ Това не дава задоволителна правна изясненост какво тъкмо продължава да работи и отваря врата за пояснение “, разяснява при гласуването на първо четене в зала ръководителят на бюджетната комисия в Народно събрание и някогашен финансов министър Асен Василев.
В писаните на едро текстове са отпаднали обособени, подлежащи на споразумяване елементи, които обаче са значими. Така да вземем за пример от новия удължителен закон отсъства експлицитният текст, че бюджетните организации, настанени в държавни и общински здания, не заплащат наем за тях. Не е организиран с експлицитен текст и по-високата минимална заплата в държавния бранш, въпреки че МФ смята, че може да мине и без подобен текст поради съществуване на към този момент признато разпореждане на Министерски съвет.
Разлика по отношение на удължителния закон от 2023 година има и във връзка с правото да се емитира дълг. Законът за обществените финанси разрешава при неприет бюджет да се емитира само дълг за рефинансиране на остарял дълг. През 2025-а предстоят падежи по дълг в размер на 3,7 милиарда лева В удължителния закон отсъства текст, който да разрешава той да се покрива по линия на средносрочната стратегия за издаване на дълг на интернационалните финансови пазари. По нея има неизразходван предел от близо 2 милиарда евро. Това значи, че в случай че би трябвало да се имитира дълг, това ще става на вътрешните пазари.
Много неясноти има и в разпоредбите, по които общините следва да работят при отсъствието на признат народен бюджет. Проектът на кабинета не съдържа никакви съответни разпореждания за бюджетите на общините. От сдружението на общините към този момент се оплакаха, че действително търпят последствията от неналичието на бюджет. Пред бюджетната комисия в Народно събрание от сдружението на общините оповестиха, че са получили единствено 50% от размера на дотацията за делегирани действия и от прехвърлянето за компенсиране на растежа на минималната заплата. Общините упорстват в удължителния проектозакон да бъде обезпечено, че дотациите ще се получават цялостен размер. Кметовете желае категорично разрешение разноските за заплати и тези с незабавна реализация да се финансират до фактическия размер, без да се лимитират от работилия година по-рано размер.
Общините упорстват и за категорично записани периоди за превеждане на дотацията за финансови разноски – до 5-о число, както и не повече от 15-дневен период за разплащане на задатъци и действителни разноски по националната капиталова стратегия. Кметовете желаят и да могат сами да финансират плановете по капиталовата стратегия със лични доход, в случай че имат такива, като в следствие тези суми бъдат възобновени от бюджета. Част от тези текстове попадаха буквално в удължителния закон от 2023 година, като не е ясно за какво финансовото министерство не е планувало сходни уредби и в новия план.
Служебното държавно управление на няколко пъти направи неправилни преценки за времето и възможностите за приемане на проектозаконите, свързани с бюджета. Проектозаконът за държавния бюджет бе импортиран на 13 декември при блокирано Народно заседание и неработещи комисии. Не е ясно за какво МФ е било оптимист, че времето и волята ще стигнат за приемане на бюджета за новата година.
След като се видя, че планът не се гледа, кабинетът се забави с правенето на удължителен закон. От държавното управление до последно твърдяха, че не могат да внесат подобен, тъй като има импортиран проектобюджет и той не е отритнат. В последна сметка внесоха удължителен план в последния ден на 2024-а.Така страната осъмна в новата 2025 година в бюджетна мъгла.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ