Ужасяваща тенденция: Българинът става все по-болен и няма пари за лечение
Освен безпаричен, нашият народ е и болен. Това съобщи проф. доктор Атанас Атанасов от Българската академия на науките (БАН) по време на представянето на главните резултати от плана " Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни въздействия, трендове и провокации (от емпирия към теория) ", проведен от Института за проучване на обществата и знанието при Българска академия на науките, предава news.bg.
Според данните от изследването на Българска академия на науките над 60% от българите са страдали от най-малко едно заболяване през последните 3 години. Отделно от това към 60% от българите показват, че страдат от най-малко едно нарушаване на психологичното здраве. Около 65% от интервюираните декларират, че страдат от най-малко едно хронично и продължително заболяване, което е диагностицирано от доктор.
" Излиза, че нашият народ е безпаричен, знаем го всички. Освен това ставаме обаче и болен народ. Нашият народ е болен ", съобщи Атанасов. По думите му хората у нас страдат от едно, две, три или повече болести, в това число и психологични.
Организаторът на плана доцент доктор Божидар Ивков също изрази безпокойството си по въпроса за качеството на живот на българите и разноските за здраве от джоба на семействата. Според него търсенето на повече пари за опазване на здравето от пациентите става наклонност у нас, а разноските за здраве от джоба на пациентите са непропорционални на заплатите и пенсиите в страната. Ивков изясни, че това води до здравни неравенства и асиметрия за всички, живеещи към линията на бедността.
Според данните на Българска академия на науките при заболяване на член от семейството разноските за лекуване доближават пагубни размери - към 36% от приходите.
В някои случаи, при по-силно уязвимите групи, разноските за опазване на здравето от джоба на пациентите доближават до над 100% от заплатата или пенсията на хората.
" Тоест, те теглят заем, с цел да покрият разноските за здраве ", изясни Атанасов.
Той уточни и образец - промяната на една тазобедрена става излиза над 4 000 лева, в случай че се търси качествена става. В този подтекст човек с пенсия от 500 лева следва да тегли заем, а какво остава за хората с пенсия от 200 лева, попита Атанасов.
Според статистиката всеки 10 човек е взимал заем, с цел да покрие здравните си потребности. Атанасов изясни още, че водещо място при разноските за здраве от джоба на пациентите заемат разноските за медицински артикули за извънболнично лекуване - над 60% от всички разноски за здраве.
Според резултатите от плана на Българска академия на науките излиза наяве, че най-честите здравни проблеми у нас се дължат на високото кръвно налягане - над 32% от интервюираните са показали, че имат такива проблеми. 25% са показали, че страдат от болки в кръста и краката. 38% от интервюираните са обяснили, че нямат никакво заболяване. 26% обаче са декларирали, че страдат от 3 или повече здравни казуса.
Около 20% от българите са дали отговор, че страдат от сърдечно-съдови проблеми.
" Сърдечно-съдовите проблеми са придобили темперамент на народен, а освен на здравен проблем ", изясни Атанасов.
Тези проблеми се дължат на разнообразни фактори в живота на хората. Наблюдават се разнообразни трендове, свързани с качеството на живот, образованието, местоживеенето и други фактори като взаимозависимост с възникването на здравен проблем.
Така наклонност демонстрира да вземем за пример, че 41% от хората с висше обучение имат сърдечно-съдови проблеми. Друга наклонност сочи, че хората в огромните обитаеми места страдат по-често от проблеми със сърцето - в София 37% от хората имат сърдечно-съдови болести, което е два пъти повече от хората в дребните обитаеми места. Стана ясно и че 25% от лицата с приход до 200 лева месечно страдат от сърдечно-съдови проблеми.
Основните фактори за заболяванията са възрастта и показателя на телесна маса. Основните рискови фактори - тютюнопушенето, алкохолът, високото кръвно, високата кръвна захар и други.
Доц. доктор Здравка Тонева от Българска академия на науките изясни, че здравето на българите е на доста ниско ниво и не стопира да се утежнява. Чувството за това се усилвало в допълнение поради високите равнища на обществени неравенства в опазването на здравето и достъпът до здравни запаси.
" Здравеопазването в България се разпада ", отсече Тонева.
Тя изясни, че хората от селата на процедура са лишени от здравни грижи и помощ - 24% от популацията е оставено без лекарска помощ. Хората в селата всеобщо не ходили на лекари и не купували медикаменти. По димите ѝ единствено пътните разноски на хората от селата подвига разноските с 40 лева, което е извънредно незадоволително при пенсии от 200 лева
Според Тонева би трябвало всички закони за здравната политика в България да бъдат пренаписани.
Тонева изясни още, че сериозен проблем в опазването на здравето се следи по отношение на неосигурените пациенти.
" Известен наш политик, чието име няма да загатвам, е диабетик и трябваше да получи болнично лекуване. Настаняват го, лекуват го. Лечението му коства към 23 000 лева Оказва се, че той не е обезпечен. Това била неговата форма на митинг срещу здравната промяна. Накрая той излиза от болничното заведение, без да заплати нито стотинка, а болничното заведение се натоварва с 23 000 лева Плаща ги болничното заведение като ограничи разноските по други пера ", описа Тонева.
Присъстващи на конференцията дефинираха посочената информация като " геноцид против българите и българското опазване на здравето ". В този подтекст Ивков загатна промяната във връзка с медицинските експертизи. По думите му тази промяна ще вземе пенсиите на хората, а страната няма да им откри работа. Те ще би трябвало да живеят на фотосинтеза.
Проектът " Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни въздействия, трендове и провокации (от емпирия към теория) " на Българска академия на науките е формиран от 3 обособени проучвания. Изследването за разноските за здраве от джоба на семействата е извършено сред 800 семейства. Участниците в извадката на Българска академия на науките са на възраст над 15 години. Данните за общественото неравноправие са от друга извадка, осъществена на база на 2 340 интервюирани лица, още веднъж в същата възрастова група - над 15 години. Извадките са представителни и са на правилото на инцидентния асортимент. Пропорцията на възрастовите групи подхожда на демографските пропорции на народа. Проектът обгръща период от 3 години - от 2014 година насам.
Според данните от изследването на Българска академия на науките над 60% от българите са страдали от най-малко едно заболяване през последните 3 години. Отделно от това към 60% от българите показват, че страдат от най-малко едно нарушаване на психологичното здраве. Около 65% от интервюираните декларират, че страдат от най-малко едно хронично и продължително заболяване, което е диагностицирано от доктор.
" Излиза, че нашият народ е безпаричен, знаем го всички. Освен това ставаме обаче и болен народ. Нашият народ е болен ", съобщи Атанасов. По думите му хората у нас страдат от едно, две, три или повече болести, в това число и психологични.
Организаторът на плана доцент доктор Божидар Ивков също изрази безпокойството си по въпроса за качеството на живот на българите и разноските за здраве от джоба на семействата. Според него търсенето на повече пари за опазване на здравето от пациентите става наклонност у нас, а разноските за здраве от джоба на пациентите са непропорционални на заплатите и пенсиите в страната. Ивков изясни, че това води до здравни неравенства и асиметрия за всички, живеещи към линията на бедността.
Според данните на Българска академия на науките при заболяване на член от семейството разноските за лекуване доближават пагубни размери - към 36% от приходите.
В някои случаи, при по-силно уязвимите групи, разноските за опазване на здравето от джоба на пациентите доближават до над 100% от заплатата или пенсията на хората.
" Тоест, те теглят заем, с цел да покрият разноските за здраве ", изясни Атанасов.
Той уточни и образец - промяната на една тазобедрена става излиза над 4 000 лева, в случай че се търси качествена става. В този подтекст човек с пенсия от 500 лева следва да тегли заем, а какво остава за хората с пенсия от 200 лева, попита Атанасов.
Според статистиката всеки 10 човек е взимал заем, с цел да покрие здравните си потребности. Атанасов изясни още, че водещо място при разноските за здраве от джоба на пациентите заемат разноските за медицински артикули за извънболнично лекуване - над 60% от всички разноски за здраве.
Според резултатите от плана на Българска академия на науките излиза наяве, че най-честите здравни проблеми у нас се дължат на високото кръвно налягане - над 32% от интервюираните са показали, че имат такива проблеми. 25% са показали, че страдат от болки в кръста и краката. 38% от интервюираните са обяснили, че нямат никакво заболяване. 26% обаче са декларирали, че страдат от 3 или повече здравни казуса.
Около 20% от българите са дали отговор, че страдат от сърдечно-съдови проблеми.
" Сърдечно-съдовите проблеми са придобили темперамент на народен, а освен на здравен проблем ", изясни Атанасов.
Тези проблеми се дължат на разнообразни фактори в живота на хората. Наблюдават се разнообразни трендове, свързани с качеството на живот, образованието, местоживеенето и други фактори като взаимозависимост с възникването на здравен проблем.
Така наклонност демонстрира да вземем за пример, че 41% от хората с висше обучение имат сърдечно-съдови проблеми. Друга наклонност сочи, че хората в огромните обитаеми места страдат по-често от проблеми със сърцето - в София 37% от хората имат сърдечно-съдови болести, което е два пъти повече от хората в дребните обитаеми места. Стана ясно и че 25% от лицата с приход до 200 лева месечно страдат от сърдечно-съдови проблеми.
Основните фактори за заболяванията са възрастта и показателя на телесна маса. Основните рискови фактори - тютюнопушенето, алкохолът, високото кръвно, високата кръвна захар и други.
Доц. доктор Здравка Тонева от Българска академия на науките изясни, че здравето на българите е на доста ниско ниво и не стопира да се утежнява. Чувството за това се усилвало в допълнение поради високите равнища на обществени неравенства в опазването на здравето и достъпът до здравни запаси.
" Здравеопазването в България се разпада ", отсече Тонева.
Тя изясни, че хората от селата на процедура са лишени от здравни грижи и помощ - 24% от популацията е оставено без лекарска помощ. Хората в селата всеобщо не ходили на лекари и не купували медикаменти. По димите ѝ единствено пътните разноски на хората от селата подвига разноските с 40 лева, което е извънредно незадоволително при пенсии от 200 лева
Според Тонева би трябвало всички закони за здравната политика в България да бъдат пренаписани.
Тонева изясни още, че сериозен проблем в опазването на здравето се следи по отношение на неосигурените пациенти.
" Известен наш политик, чието име няма да загатвам, е диабетик и трябваше да получи болнично лекуване. Настаняват го, лекуват го. Лечението му коства към 23 000 лева Оказва се, че той не е обезпечен. Това била неговата форма на митинг срещу здравната промяна. Накрая той излиза от болничното заведение, без да заплати нито стотинка, а болничното заведение се натоварва с 23 000 лева Плаща ги болничното заведение като ограничи разноските по други пера ", описа Тонева.
Присъстващи на конференцията дефинираха посочената информация като " геноцид против българите и българското опазване на здравето ". В този подтекст Ивков загатна промяната във връзка с медицинските експертизи. По думите му тази промяна ще вземе пенсиите на хората, а страната няма да им откри работа. Те ще би трябвало да живеят на фотосинтеза.
Проектът " Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни въздействия, трендове и провокации (от емпирия към теория) " на Българска академия на науките е формиран от 3 обособени проучвания. Изследването за разноските за здраве от джоба на семействата е извършено сред 800 семейства. Участниците в извадката на Българска академия на науките са на възраст над 15 години. Данните за общественото неравноправие са от друга извадка, осъществена на база на 2 340 интервюирани лица, още веднъж в същата възрастова група - над 15 години. Извадките са представителни и са на правилото на инцидентния асортимент. Пропорцията на възрастовите групи подхожда на демографските пропорции на народа. Проектът обгръща период от 3 години - от 2014 година насам.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ