Забраненият остров, където се допускат само бразилски военни и учени
Островът на змиите е бил изолиран от бразилския континент в края на последния ледников интервал, вследствие на което единствената известна на Земята популация от мощно отровни златоглави усойници е попаднала в капан на канара в Атлантическия океан.
(От видеото научете кои са 10-те най-отровни змии)
Островът на змиите е дребен, залесен остров край крайбрежията на Бразилия, на който виреят хиляди отровни гадини. Змиите, които доближават дължина до 1,2 м, са златоглави усойници (Bothrops insularis). Те са толкоз отровни, че бразилският флот е затворил острова за гости от 20-те години на предишния век.
Островът се намира на към 21 благи (34 км) от крайбрежията на югоизточна Бразилия и заема повърхност от 106 акра (43 хектара), което се равнява на към 80 стадиони за американски футбол. Повече от половината от острова е затрупан с дъждовни гори, а останалата част-скали и пасища.
Някога Змийският остров е бил обвързван със сушата, само че повишаващото се морско ниво е потопило сухоземния мост преди към 10 000 години, в края на последния ледников интервал. Това делене е задържало популацията на златоглавите усойници на острова, където змиите бързо са се приспособили към изискванията и са се развъдили. Тяхната отрова се е развила по този начин, че да убива типовете, които са попаднали в клопката, както и мигриращите птици.
На Змийския остров няма бозайници, тъй че златоглавите усойници нямат естествени врагове; отровата им е предопределена за лов на плячка, а не за отбрана. Изследванията сочат, че отровата им е най-бързо настоящата измежду всички змии от типа ланцета (Bothrops) и е пет пъти по-силна от тази на близкородствения тип (Bothrops jararaca), който живее на континента, евентуално тъй като уловът на птици изисква бързо ликвидиране.
Отровата на златоглавата усойница работи бързо и при хората. Ухапванията провокират признаци, вариращи от местна болежка и отичане до гадене, чревно кървене, бъбречна непълнота и тъканна гибел. Въпреки тези опасности до 20-те години на ХХ век на Змийския остров живеят няколко души, които обслужват издигнатия през 1909 година фар. Макар че евентуално последните хора са напуснали, когато фарът е станал автоматизиран, локалните клюки допускат, че последният надзирател и фамилията му са умряли от ухапвания на змии, които са се вмъкнали в дома им през прозореца.
Изследователите считат, че на Змийския остров живеят сред 2000 и 4000 златоглави усойници. Видът не е открит на никое място другаде по света и е включен в Червения лист на IUCN като сериозно заплашен. Змийският остров е предпазен като зона от екологичен интерес от 1985 година насам; достъп до острова имат единствено бразилският флот и проучвателен екипи със специфични разрешителни. Но бракониери също са си проправили път до острова, с цел да ловят змии и да извличат отровата им, която е високо ценена на черния пазар, съгласно BBC Science Focus. Учените считат, че броят на тези змии понижава частично заради тази противозаконна търговия, само че също по този начин и заради заболявания и кръстосване.
(От видеото научете кои са 10-те най-отровни змии)
Островът на змиите е дребен, залесен остров край крайбрежията на Бразилия, на който виреят хиляди отровни гадини. Змиите, които доближават дължина до 1,2 м, са златоглави усойници (Bothrops insularis). Те са толкоз отровни, че бразилският флот е затворил острова за гости от 20-те години на предишния век.
Островът се намира на към 21 благи (34 км) от крайбрежията на югоизточна Бразилия и заема повърхност от 106 акра (43 хектара), което се равнява на към 80 стадиони за американски футбол. Повече от половината от острова е затрупан с дъждовни гори, а останалата част-скали и пасища.
Някога Змийският остров е бил обвързван със сушата, само че повишаващото се морско ниво е потопило сухоземния мост преди към 10 000 години, в края на последния ледников интервал. Това делене е задържало популацията на златоглавите усойници на острова, където змиите бързо са се приспособили към изискванията и са се развъдили. Тяхната отрова се е развила по този начин, че да убива типовете, които са попаднали в клопката, както и мигриращите птици.
На Змийския остров няма бозайници, тъй че златоглавите усойници нямат естествени врагове; отровата им е предопределена за лов на плячка, а не за отбрана. Изследванията сочат, че отровата им е най-бързо настоящата измежду всички змии от типа ланцета (Bothrops) и е пет пъти по-силна от тази на близкородствения тип (Bothrops jararaca), който живее на континента, евентуално тъй като уловът на птици изисква бързо ликвидиране.
Отровата на златоглавата усойница работи бързо и при хората. Ухапванията провокират признаци, вариращи от местна болежка и отичане до гадене, чревно кървене, бъбречна непълнота и тъканна гибел. Въпреки тези опасности до 20-те години на ХХ век на Змийския остров живеят няколко души, които обслужват издигнатия през 1909 година фар. Макар че евентуално последните хора са напуснали, когато фарът е станал автоматизиран, локалните клюки допускат, че последният надзирател и фамилията му са умряли от ухапвания на змии, които са се вмъкнали в дома им през прозореца.
Изследователите считат, че на Змийския остров живеят сред 2000 и 4000 златоглави усойници. Видът не е открит на никое място другаде по света и е включен в Червения лист на IUCN като сериозно заплашен. Змийският остров е предпазен като зона от екологичен интерес от 1985 година насам; достъп до острова имат единствено бразилският флот и проучвателен екипи със специфични разрешителни. Но бракониери също са си проправили път до острова, с цел да ловят змии и да извличат отровата им, която е високо ценена на черния пазар, съгласно BBC Science Focus. Учените считат, че броят на тези змии понижава частично заради тази противозаконна търговия, само че също по този начин и заради заболявания и кръстосване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ