Американският остров, на който проповядва руската църква
Остров Уналаска в отдалечения Алеутски архипелаг е бил част от епична, само че към този момент съвсем забравена военна акция по време на Втората международна война
Намирайки се на мястото, където северната част на Тихия океан се слива с Берингово море, отдалеченият американски остров Уналаска е ситуиран в граничната зона, където Северна Америка минава в Сибир. Островът се намира по-далеч на запад от Хавайските острови, а ситуацията му на границата с Източна Азия го прави една от най-отдалечените общности в Аляска.
Част от Алеутските острови - вулканичен архипелаг, който се извива в дъга на запад до 965 км от съветския полуостров Камчатка, Уналаска се отличава с едни от най-суровите естествени условия на планетата отвън полярните райони. Ветровитите крайбрежия са сурови, постоянно стръмни и съвсем напълно лишени от дървета, написа BBC.
Поради разположението на Алеутските острови в Тихоокеанския огнен пръстен - един от най-сеизмично дейните региони в света - земетресенията са всекидневни, а половината от 70-те вулкана на островната верига, в това число интензивният вулкан Макушин в Уналаска, са изригвали през последните 250 години.
" Люлката на бурите " и " родното място на ветровете " са две заслужени прозвища на Алеутските острови измежду локалните поданици. Конфликтните метеорологични системи, подбудени в прилежащите морета, водят до циклонални стихии, ураганни ветрове, проливни дъждове и гъста мъгла, които оказват доста въздействие върху времето в огромна част от Канада и континенталната част на Съединени американски щати.
Снимка: travelalaska.com
Днес към 4200 души назовават Уналаска собствен дом, в това число риболовци и коренното население унангакс. Наричани още алеути, унангакс̂ живеят на архипелага и в елементи от полуостров Аляска от най-малко 9000 години, създавайки метод на живот, който употребява всички запаси, които оферират земята и морето.
Но през последните няколко века популацията на унангакс̂ внезапно понижава поради заболявания и колониализма. Днес в Аляска и Алеутските острови живеят към 2000 унангакс̂.
Снимка: ci.unalaska.ak.us
И въпреки всичко, този брулен от вятъра остров в предишното е бил дом на друга доста друга група хора, които също са мигрирали през днешния Берингов пролив: Руснаците.
След като датският откривател Витус Беринг и съветският му сътрудник Алексей Чириков стават първите известни европейци, посетили Алеутските острови през 1741 година, талази от съветски търговци на кожи се стичат към архипелага, с цел да ловуват морски видри и тюлени.
След основаването на съветско населено място в Уналаска през 1759 година, островите публично стават колония на Руската империя в края на 1700-те години. Днес доста от жителите към момента носят съветски семейства. Руската православна черква последва ловците на кожи, като построява дребни молитвени домове по островите и обръща доста унангаски в своята религия.
Въпреки че Съединени американски щати получават надзор над Алеутските острови, когато купуват Аляска от Русия през 1867 година, съветското православно завещание е оживяло. Църквата " Свето Възнесение " в Уналаска е един от дребното непокътнати съветски православни молитвени домове. Възстановена през 1896 година на мястото, където е била ситуирана през 1824 година, тя е най-старата съветска православна катедрала в Северна Америка и съдържа една от най-големите сбирки от съветски артефакти, икони и творби на изкуството в Аляска - в това число някои, които са дарени непосредствено от Екатерина Велика.
Снимка: ci.unalaska.ak.us
Преди идването на настоящия съветски православен духовник преподобният Евон Берескин е единственият християнски православен духовник в Уналаска и страж на църквата " Свето Възнесение Господне " от 2013 до 2023 година Член на общността на Унангакс̂, той е надзиравал всички енории на Алеутските острови.
" Непрекъснато се удивлявам от обстоятелството, че бях страж на тази невероятна постройка. Това беше невероятна чест и отговорност. ",казва той.
Като началник на църквата преподобният Берескин събира средства за възобновяване на църквата и нейните икони, които са потърпевши от времето и естествените стихии. Той също по този начин трансформира литургията на службите си на британски език, с цел да направи службите по-достъпни за богомолците.
Преди Втората международна война Съединени американски щати имат непретенциозно комерсиално и военно наличие на Алеутските острови, които, намирайки се относително покрай Източна Азия, са уязвими за нахлуване след бомбардировката на Япония над Пърл Харбър. На 3-4 юни 1942 година самолети от два японски самолетоносача нападат Дъч Харбър в град Уналаска на северното крайбрежие на острова, като убиват 50 души.
Няколко дни по-късно японските сили нахлуват на островите Киска и Атту, най-западните острови в Алеутските острови (на 1 078 и 1 367 км от Уналаска), в опит да нанесат психически удар и да отклонят американските сили от централния тихоокеански спектакъл, където следва борбата за остров Мидуей. Това е първото навлизане на американска земя след английските офанзиви през 1812 година
Снимка: travelalaska.com
SS Northwestern, пътнически и товарен параход, употребен от американските военноморски сили по време на войната, е погубен при японската офанзива против Холандското пристанище. Ръждясалият му корпус към момента се издига над повърхността на водата, призрачно напомняйки за една кървава борба.
В рамките на няколко месеца след нападението над Холандското пристанище 145 000 американски и канадски бойци са изпратени да пазят и отвоюват окупираните Алеутски острови. Те подсигуряват островите с замъци, артилерия и бункери, като този на хълма Бункер над Холандското пристанище, който в този момент е място за поход със зашеметяваща 360-градусова панорама.
Снимка: travelalaska.com
По-голямата база с аспект към залива Уналаска и Берингово море на няколко километра от нея, на близката планина Балиху, известна като Форт Шватка, в миналото е разполагала със 100 здания и е била издигната по този начин, че да устоя на трусове и ураганни ветрове. На мрачния и сложен терен са се водили епични и мъчителни борби. Хиляди хора умират и от двете страни на спора - доста от тях са изложени на суровите климатични условия на островите. През август 1943 година японците са прогонени от Алеутските острови и с течение на времето сраженията, които се водят тук, са значително забравени.
След японските набези американската войска подрежда наложителна евакуация на унангакс̂ от Алеутските острови за тяхната сигурност и подготовката на острова за идващите военни сили. Жителите били известени за по-малко от ден, имали право на по един куфар и не им било казано къде отиват и по кое време ще се върнат.
Общо 881 унангакс са прогонени от девет села на архипелага и са интернирани в изоставени консервни заводи в умерените дъждовни гори на югоизточна Аляска за три години. Много от тях в никакъв случай преди този момент не са напускали родните си места, не са виждали даже дървета.
Около 10 % от популацията на лагерите умира заради неприятните жилищни и санитарно-хигиенни условия и ограничавания достъп до здравни грижи. Тези, които се завръщат в Уналаска през 1945 година, намират селата си разграбени или опожарени. През 80-те години на ХХ в. унангакс̂ подават иск за малтретиране и отнемане от права дружно с " японските американци ", които също са били интернирани по време на войната.
През 1988 година е признат закон за реставрация, с който се дава финансова отплата и опрощение на унангакс̂ от страна на Конгреса и президента. Днес гравирана каменна плоча Уналаска служи като монумент на този тъмен интервал.
След Втората международна война Уналаска се трансформира в център на комерсиалната риболовна промишленост на Съединени американски щати, която господства на острова и до през днешния ден. Дъч Харбър е най-голямото комерсиално риболовно пристанище в Съединени американски щати по размер и главното пристанище за доставка, показано в хитовото риалити шоу на Discovery Channel " Най-смъртоносният улов ".
Четиристотин плавателни съда от 14 страни идват тук всяка година,за да ловят риба - към 10 % от цялата риболовна промишленост на Съединени американски щати. Халибут, сьомга, херинга и няколко типа раци са измежду типовете, уловени в околните води.
Мидата от Аляска съставлява 80 % от всички морски блага, преработвани на острова, и се употребява за произвеждане на рибено масло, рибно филе (за замразени рибни пръчици и сандвичи в известни вериги ресторанти), както и сурими и други артикули. UniSea, най-големият цех за преправка на морски блага на острова, има едни от най-високите екологични стандарти от всички риболовни стопанства в Аляска, в това число проследимост на морските блага и най-нисък прилов.
" Тук използваме всяка част от рибата минога и нищо не се изхвърля ", споделя Том Енлоу, президент и основен изпълнителен шеф на UniSea и гражданин на Уналаска. " Рибеното масло ни дава възобновим въглеводород, който ни оказва помощ да зареждаме и отопляваме завода и пространствата за служащите, като по този метод компенсираме изгарянето на дизелово гориво. "
В същото време походите по пътеките на Уналаска разкриват отдалечените кътчета на острова. Прекосяването на алпийските ливади и трагичните планини разкриват душата на Алеутските острови. Тези поетични, лирични пейзажи смекчават суровите и от време на време безпощадни характерности на място, надълбоко подчинено на естествените стихии.
Намирайки се на мястото, където северната част на Тихия океан се слива с Берингово море, отдалеченият американски остров Уналаска е ситуиран в граничната зона, където Северна Америка минава в Сибир. Островът се намира по-далеч на запад от Хавайските острови, а ситуацията му на границата с Източна Азия го прави една от най-отдалечените общности в Аляска.
Част от Алеутските острови - вулканичен архипелаг, който се извива в дъга на запад до 965 км от съветския полуостров Камчатка, Уналаска се отличава с едни от най-суровите естествени условия на планетата отвън полярните райони. Ветровитите крайбрежия са сурови, постоянно стръмни и съвсем напълно лишени от дървета, написа BBC.
Поради разположението на Алеутските острови в Тихоокеанския огнен пръстен - един от най-сеизмично дейните региони в света - земетресенията са всекидневни, а половината от 70-те вулкана на островната верига, в това число интензивният вулкан Макушин в Уналаска, са изригвали през последните 250 години.
" Люлката на бурите " и " родното място на ветровете " са две заслужени прозвища на Алеутските острови измежду локалните поданици. Конфликтните метеорологични системи, подбудени в прилежащите морета, водят до циклонални стихии, ураганни ветрове, проливни дъждове и гъста мъгла, които оказват доста въздействие върху времето в огромна част от Канада и континенталната част на Съединени американски щати.
Снимка: travelalaska.com Днес към 4200 души назовават Уналаска собствен дом, в това число риболовци и коренното население унангакс. Наричани още алеути, унангакс̂ живеят на архипелага и в елементи от полуостров Аляска от най-малко 9000 години, създавайки метод на живот, който употребява всички запаси, които оферират земята и морето.
Но през последните няколко века популацията на унангакс̂ внезапно понижава поради заболявания и колониализма. Днес в Аляска и Алеутските острови живеят към 2000 унангакс̂.
Снимка: ci.unalaska.ak.us И въпреки всичко, този брулен от вятъра остров в предишното е бил дом на друга доста друга група хора, които също са мигрирали през днешния Берингов пролив: Руснаците.
След като датският откривател Витус Беринг и съветският му сътрудник Алексей Чириков стават първите известни европейци, посетили Алеутските острови през 1741 година, талази от съветски търговци на кожи се стичат към архипелага, с цел да ловуват морски видри и тюлени.
След основаването на съветско населено място в Уналаска през 1759 година, островите публично стават колония на Руската империя в края на 1700-те години. Днес доста от жителите към момента носят съветски семейства. Руската православна черква последва ловците на кожи, като построява дребни молитвени домове по островите и обръща доста унангаски в своята религия.
Въпреки че Съединени американски щати получават надзор над Алеутските острови, когато купуват Аляска от Русия през 1867 година, съветското православно завещание е оживяло. Църквата " Свето Възнесение " в Уналаска е един от дребното непокътнати съветски православни молитвени домове. Възстановена през 1896 година на мястото, където е била ситуирана през 1824 година, тя е най-старата съветска православна катедрала в Северна Америка и съдържа една от най-големите сбирки от съветски артефакти, икони и творби на изкуството в Аляска - в това число някои, които са дарени непосредствено от Екатерина Велика.
Снимка: ci.unalaska.ak.us Преди идването на настоящия съветски православен духовник преподобният Евон Берескин е единственият християнски православен духовник в Уналаска и страж на църквата " Свето Възнесение Господне " от 2013 до 2023 година Член на общността на Унангакс̂, той е надзиравал всички енории на Алеутските острови.
" Непрекъснато се удивлявам от обстоятелството, че бях страж на тази невероятна постройка. Това беше невероятна чест и отговорност. ",казва той.
Като началник на църквата преподобният Берескин събира средства за възобновяване на църквата и нейните икони, които са потърпевши от времето и естествените стихии. Той също по този начин трансформира литургията на службите си на британски език, с цел да направи службите по-достъпни за богомолците.
Преди Втората международна война Съединени американски щати имат непретенциозно комерсиално и военно наличие на Алеутските острови, които, намирайки се относително покрай Източна Азия, са уязвими за нахлуване след бомбардировката на Япония над Пърл Харбър. На 3-4 юни 1942 година самолети от два японски самолетоносача нападат Дъч Харбър в град Уналаска на северното крайбрежие на острова, като убиват 50 души.
Няколко дни по-късно японските сили нахлуват на островите Киска и Атту, най-западните острови в Алеутските острови (на 1 078 и 1 367 км от Уналаска), в опит да нанесат психически удар и да отклонят американските сили от централния тихоокеански спектакъл, където следва борбата за остров Мидуей. Това е първото навлизане на американска земя след английските офанзиви през 1812 година
Снимка: travelalaska.com SS Northwestern, пътнически и товарен параход, употребен от американските военноморски сили по време на войната, е погубен при японската офанзива против Холандското пристанище. Ръждясалият му корпус към момента се издига над повърхността на водата, призрачно напомняйки за една кървава борба.
В рамките на няколко месеца след нападението над Холандското пристанище 145 000 американски и канадски бойци са изпратени да пазят и отвоюват окупираните Алеутски острови. Те подсигуряват островите с замъци, артилерия и бункери, като този на хълма Бункер над Холандското пристанище, който в този момент е място за поход със зашеметяваща 360-градусова панорама.
Снимка: travelalaska.com По-голямата база с аспект към залива Уналаска и Берингово море на няколко километра от нея, на близката планина Балиху, известна като Форт Шватка, в миналото е разполагала със 100 здания и е била издигната по този начин, че да устоя на трусове и ураганни ветрове. На мрачния и сложен терен са се водили епични и мъчителни борби. Хиляди хора умират и от двете страни на спора - доста от тях са изложени на суровите климатични условия на островите. През август 1943 година японците са прогонени от Алеутските острови и с течение на времето сраженията, които се водят тук, са значително забравени.
След японските набези американската войска подрежда наложителна евакуация на унангакс̂ от Алеутските острови за тяхната сигурност и подготовката на острова за идващите военни сили. Жителите били известени за по-малко от ден, имали право на по един куфар и не им било казано къде отиват и по кое време ще се върнат.
Общо 881 унангакс са прогонени от девет села на архипелага и са интернирани в изоставени консервни заводи в умерените дъждовни гори на югоизточна Аляска за три години. Много от тях в никакъв случай преди този момент не са напускали родните си места, не са виждали даже дървета.
Около 10 % от популацията на лагерите умира заради неприятните жилищни и санитарно-хигиенни условия и ограничавания достъп до здравни грижи. Тези, които се завръщат в Уналаска през 1945 година, намират селата си разграбени или опожарени. През 80-те години на ХХ в. унангакс̂ подават иск за малтретиране и отнемане от права дружно с " японските американци ", които също са били интернирани по време на войната.
През 1988 година е признат закон за реставрация, с който се дава финансова отплата и опрощение на унангакс̂ от страна на Конгреса и президента. Днес гравирана каменна плоча Уналаска служи като монумент на този тъмен интервал.
След Втората международна война Уналаска се трансформира в център на комерсиалната риболовна промишленост на Съединени американски щати, която господства на острова и до през днешния ден. Дъч Харбър е най-голямото комерсиално риболовно пристанище в Съединени американски щати по размер и главното пристанище за доставка, показано в хитовото риалити шоу на Discovery Channel " Най-смъртоносният улов ".
Четиристотин плавателни съда от 14 страни идват тук всяка година,за да ловят риба - към 10 % от цялата риболовна промишленост на Съединени американски щати. Халибут, сьомга, херинга и няколко типа раци са измежду типовете, уловени в околните води.
Мидата от Аляска съставлява 80 % от всички морски блага, преработвани на острова, и се употребява за произвеждане на рибено масло, рибно филе (за замразени рибни пръчици и сандвичи в известни вериги ресторанти), както и сурими и други артикули. UniSea, най-големият цех за преправка на морски блага на острова, има едни от най-високите екологични стандарти от всички риболовни стопанства в Аляска, в това число проследимост на морските блага и най-нисък прилов.
" Тук използваме всяка част от рибата минога и нищо не се изхвърля ", споделя Том Енлоу, президент и основен изпълнителен шеф на UniSea и гражданин на Уналаска. " Рибеното масло ни дава възобновим въглеводород, който ни оказва помощ да зареждаме и отопляваме завода и пространствата за служащите, като по този метод компенсираме изгарянето на дизелово гориво. "
В същото време походите по пътеките на Уналаска разкриват отдалечените кътчета на острова. Прекосяването на алпийските ливади и трагичните планини разкриват душата на Алеутските острови. Тези поетични, лирични пейзажи смекчават суровите и от време на време безпощадни характерности на място, надълбоко подчинено на естествените стихии.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ