Остин Апълби не е знаел дали майка му Джоан, брат

Остин Апълби не е знаел дали майка му Джоан, брат му Бо и сестра му Грейс са към момента живи, когато най-сетне доближава брега, четири часа откакто ги оставя във водата, вкопчени в две дъски.

На километри във вътрешността в морето край западния бряг на Австралия, до момента в който вълните ставали все по-големи, а светлината започвала да избледнява, майка му се страхувала, че и той може да не е съумял да се избави.

Едва часове по-късно, когато Джоан най-сетне вижда избавителната лодка, тя схваща, че той е в сигурност. По това време тя и децата са се отдалечили на 14 километра от брега.

Това, което стартира като фамилен ден на плажа, приключва с 10-часово тестване за Джоан и фамилията ѝ. Плуването на Остин, с цел да повика помощ, по-късно е разказано от спасителите като „ свръхчовешко “.

„ Предполагах, че Остин не е съумял “, показа 47-годишната Джоан.

В последна сметка обаче „ всичко приключи по безусловно съвършен метод – всички бяха добре, щастливи и с болки, само че без пострадвания “.

Семейството трябвало да се прибира вкъщи в Пърт предишния петък и се забавлявало с два падълборда и каяк в плитките води край плажа, изясни Джоан, когато децата „ отишли малко по-навътре “.

„ Вятърът се усили и оттова всичко потегли “, спомни си тя. „ Изгубихме гребла и течението ни повлече във вътрешността. Всичко се обърка доста, доста бързо “, сподели още майката.

Осъзнавайки, че се отдалечават от ден на ден и повече от плаж в Западна Австралия, Джоан схваща, че би трябвало да направи нещо, само че не може да остави 12-годишния Бо и 8-годишната Грейс сами.

„ В началото изпратихме този млад мъж назад, с цел да се опита да потърси помощ, тъй като не изглеждаше, че сме толкоз надалеч от брега “, сподели тя.

Остин взел каяка, само че никой не осъзнал, че той е съществено развален и към този момент се цялостни с вода.

„ Започна да се прекатурва, след това изгубих едно весло и знаех, че съм в неволя. Започнах да загребвам с ръка “, спомни си той.

В един миг той съумял да подкара каяка, преди той да го изхвърли за финален път.

Държейки се за преобърнатия каяк, Остин, който се кълне, че е „ видял нещо във водата “, осъзнал, че би трябвало да работи.

„ Ставаше рисково – бях на открито от няколко часа “, описа момчето.

„ Предполагах, че Остин е стигнал доста по-бързо, в сравнение с в действителност “, сподели тя. „ С напредването на деня не се появиха нито кораби, нито нищо, което да ни избави “, добави дамата.

„ Ако не е съумял, какво съм направила, взела ли съм неверно решение и ще пристигна ли някой да избави другите ми две деца? ", сподели още тя.

Междувременно Остин почнал да плува последните 4 километра, като в един миг изоставил личната си избавителна жилетка, тъй като не му пособия.

„ Мислех си за мама, Бо и Грейс. Мислех си и за приятелите си и за приятелката си – имам в действителност страхотна компания “, сподели той.

„ Когато стъпих на земята, си помислих: по какъв начин съм на сушата сега – това сън ли е? “, показа Остин. Тогава му хрумнала друга мисъл: фамилията му „ може към момента да е живо там – би трябвало да отида да ги спася “.

Било е към 18:00 ч. локално време, когато най-сетне стигнал до чантата на майка си и се обадил за помощ.

Обаждането провокирало огромно търсене, оповестиха от полицията в понеделник.

Остин, който примрял след позвъняването, бил откаран в болница, откъдето се обадил на татко си, плачейки неудържимо. Той към момента не знаел дали Джоан и другите деца са живи.

Минути по-късно получил позвъняване, че са открити. Всички – лекари и служители на реда – скачали от наслада. „ Това беше миг, който в никакъв случай няма да не помни “, сподели Остин.

Навътре в морето Джоан се борела да задържи по-малките си деца. Те били премръзнали, а към този момент било мрачно. Тя се страхувала, че най-лошото се е случило с Остин.

„ Не виждахме нищо да идва да ни избави - бяхме изцяло сами ", сподели тя.

Джоан не могла да се отпусне даже когато видяла приближаващата лодка: децата били паднали във водата и тя обезверено се опитвала да ги доближи.

„ Беше безспорен призрачен сън “, показа тя

Сега, по-малко от пет дни по-късно, Остин към момента се пробва да осъзнае случилото се. Той сигурно не се възприема като воин, все пак, което хората непрестанно му повтарят. Беше „ тежка борба “, призна той.

Хора не пестят суперлативите си за него.

Командир на доброволческа група за морско избавяне дефинира напъните на младежа като „ гигантски “.

Междувременно полицейски контрольор съобщи, че дейностите на момчето „ не могат да бъдат похвалени задоволително високо – неговата увереност и храброст в последна сметка избавиха живота на майка му и неговите братя и сестри “.