Оставката на кабинета на Росен Желязков на 11 декември 2025 г. отваря вратата към конституционен хаос, който може да завърши с ранни парламентарни избори. Коалицията от ГЕРБ, БСП и ИТН се разпада под натиска на масови протести, където хиляди граждани изразяват гняв срещу корупцията и политическото застой. Това не е краят на кризата, а само началото на процес, който ще тества способността на системата да се реформира.
Президентът Румен Радев започва консултации с парламентарните групи в рамките на седем дни. Първият мандат отива при най-голямата сила – ГЕРБ, която вероятно ще го върне, без да формира нов кабинет. Ако това се случи, вторият мандат е за ПП-ДБ, които отхвърлят всякакви преговори с настоящите играчи поради идеологически разминавания. Третият вариант дава свобода на Радев да избере сред партии като „Възраждане“, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, ИТН или „Величие“, но доверието е минимално.
Радостин Василев от ПП-ДБ оцени оставката като „провокация и отмъщение към гражданите“. Той подчерта, че протестиращите, а не парламентът, свалиха правителството, и настоя за бързи избори с машинно гласуване. Бойко Борисов от ГЕРБ заяви, че няма да обсъждат бюджета за 2026 г., което рискува замразяване на разходите и блокиране на инвестиции в здравеопазване и пенсии.
Протестите в София продължават с хиляди участници, скандиращи „Оставка!“ под звуците на рок и народни песни. Полицията задържа десетки, включително в Варна, където проверяват 218 души за потенциални провокации. Радев призова депутатите да изберат „между гласа на народа и страха от мафията“, подчертавайки ролята на улицата.
Ако мандатите се провалят, Радев ще назначи служебно правителство от предварителен списък – например Райя Назарян или Димитър Радев – и ще обяви избори в рамките на два месеца, вероятно през март. Това ще остави парламента да работи, без да се разпуска, но с риск от още напрежение.
Анкетите сочат падане на ГЕРБ до 17% и ПП-ДБ до 14,7%, което може да изведе три партии извън следващия състав. Кризата подчертава ерозията на доверието в големите сили и шанса за нови лица. Дали това ще доведе до реформи или само до нов цикъл от нестабилност, зависи от волята на гражданите и лидерите.
