За любовта, музиката и последния концерт на „Чамбао” у нас: Ламари
Остават пет дни до последния концерт на „ Чамбао” в София – емблематичната испанска група стопира за съществува. Защо българската аудитория е единствената непозната аудитория, с която „ Чамбао” реши да се сбогува – Марина Евгениева беше в Малага, където се срещна със създателката на групата Ламари.
16 години – толкава е времето от първото споменаване на групата „ Чамбао” до в този момент. Историята стартира с трима другари, музика, слънце и малко шанс. Преминава през страшни диагнози, раздели, доста работа, наслади, нови начала и търсения, концерти, албуми.
Константни са Ламари, любовта ѝ към музиката, гения ѝ и щастието, което обича да подарява на другите.
– Няма ли и мъничко горест, тъй като въпреки всичко това ще е последния концерт на „ Чамбао ” ?
– Тъга не, тъй като Ламари продължава. Тъга няма, тъй като претърпях извънредно хубави неща с „ Чамбао”, само че към този момент минаха доста години, в които в „ Чамбао” съм единствено аз и мисля, че не би трябвало да продължава по този начин, тъй като обърква доста хората, мислят си, че става дума за група, само че в тази група действително от 2005 година съм сама. Следователно през 16-те години на „ Чамбао” 14 съм сама, по-дълго време съм била сама, в сравнение с с групата.
Вероятно 2015 беше годината, в която трябваше да трансформира „ Чамбао” на Мари, само че още не беше узряло в главата ми, не беше пристигнал момента за тази смяна на името. Освен това през годините се стигна и до огромна смяна в музикалния жанр.
„ Чамбао” първоначално си беше фламенко чил, самите ние казвахме, че вършим фламенко чил, комбинация сред електронна музика и фламенко, само че във всеки идващ албум на „ Ла Мари” от 2005 насам електрониката изчезваше по малко и в този момент в последния албум „ Nuevo siclo” я няма въобще.
Не го бях възнамерявала, само че тъкмо този албум ме накара да си кажа: Да, очевидно интервалът на „ Чамбао” завърши. Трябва да продължа да върша музика, само че като „ Ла Мари”, по този начин, както от вътрешната страна го усещам, с повече електроника, с по-малко, с музика... да забележим...
В същото време не регистрирам това като огромна смяна, тъй като аз не преставам да съм си същата, не преставам да композирам, да пиша, не се е трансформирал музикалния ми усет. Много одобрявам обичайна, локална музика, може би ще направя нещо с някой български хор, доста би ми се харесало. Иска ми се да опитам да работя с африканска музика, с българска, с турска музика, индийска, мароканска, музика от корените и да я смеся с моя андалусизъм, с моето...
– С твоето сърце?
– С моето сърце. Да.
– С какви усеща очакваш последния концерт на „ Чамбао” в София?
– Много специфични усеща изпитвам, най-много, тъй като не съм идвала от дълго време, а съм и привързана по един доста необикновен метод към България, към публиката в България, тъй като хората са доста средиземноморски, някак като в Андалусия, същите са.
Публиката на Чамбао е доста експресивна, доста топла, доста близка, другарска. Имам доста специфични мемоари свързани с България, с местата, с хората, които познавам около организирането на концертите, тъй като с изключение на срещите с публиката се срещнах и с хора, като теб, с които не преставам да се виждам в живота и към, които съм доста привързана.
– Сега работиш с доста разнообразни хора . В идях песента ви с Мигел Кампейо, какво ще бъде това?
– Виж в този момент Мигел Кампейо би трябвало да го поканите в България! Мигел Кампейо би трябвало да пристигна в София. Веднага. Той е огромен другар, обичам го доста.
Той е една доста великодушна персона, доста изобретателна също, във всеки един момента основава нещо.
С Мигел ми се желае да направя нов план към този момент като Мари. Още не съм казвала това, само че композиционно, продукционно, даже като посока ми се желае да направя нещо по-обширно.
-->
За първия албум на „ Ла Мари” ми се желае да работя с него и в действителност започнахме да работим дружно. Не знам за какво ти описвам това, тъй като не ми се искаше още да разгадавам детайлности, само че го споделих към този момент.
Искаше ми се първо да се разделя с „ Чамбао” и след това да приказвам за новото. Обаче няма значение. Казах го.
Случайно или не Ламари разкри проектите си първо за българската аудитория. След „ Чамбао” потегля по нов път, за какво не обвързван и с нашата фолклорна музика.
Първо обаче ще се види с феновете си в София на 9 ноември в зала 1 на НДК .
16 години – толкава е времето от първото споменаване на групата „ Чамбао” до в този момент. Историята стартира с трима другари, музика, слънце и малко шанс. Преминава през страшни диагнози, раздели, доста работа, наслади, нови начала и търсения, концерти, албуми.
Константни са Ламари, любовта ѝ към музиката, гения ѝ и щастието, което обича да подарява на другите.
– Няма ли и мъничко горест, тъй като въпреки всичко това ще е последния концерт на „ Чамбао ” ?
– Тъга не, тъй като Ламари продължава. Тъга няма, тъй като претърпях извънредно хубави неща с „ Чамбао”, само че към този момент минаха доста години, в които в „ Чамбао” съм единствено аз и мисля, че не би трябвало да продължава по този начин, тъй като обърква доста хората, мислят си, че става дума за група, само че в тази група действително от 2005 година съм сама. Следователно през 16-те години на „ Чамбао” 14 съм сама, по-дълго време съм била сама, в сравнение с с групата.
Вероятно 2015 беше годината, в която трябваше да трансформира „ Чамбао” на Мари, само че още не беше узряло в главата ми, не беше пристигнал момента за тази смяна на името. Освен това през годините се стигна и до огромна смяна в музикалния жанр.
„ Чамбао” първоначално си беше фламенко чил, самите ние казвахме, че вършим фламенко чил, комбинация сред електронна музика и фламенко, само че във всеки идващ албум на „ Ла Мари” от 2005 насам електрониката изчезваше по малко и в този момент в последния албум „ Nuevo siclo” я няма въобще.
Не го бях възнамерявала, само че тъкмо този албум ме накара да си кажа: Да, очевидно интервалът на „ Чамбао” завърши. Трябва да продължа да върша музика, само че като „ Ла Мари”, по този начин, както от вътрешната страна го усещам, с повече електроника, с по-малко, с музика... да забележим...
В същото време не регистрирам това като огромна смяна, тъй като аз не преставам да съм си същата, не преставам да композирам, да пиша, не се е трансформирал музикалния ми усет. Много одобрявам обичайна, локална музика, може би ще направя нещо с някой български хор, доста би ми се харесало. Иска ми се да опитам да работя с африканска музика, с българска, с турска музика, индийска, мароканска, музика от корените и да я смеся с моя андалусизъм, с моето...
– С твоето сърце?
– С моето сърце. Да.
– С какви усеща очакваш последния концерт на „ Чамбао” в София?
– Много специфични усеща изпитвам, най-много, тъй като не съм идвала от дълго време, а съм и привързана по един доста необикновен метод към България, към публиката в България, тъй като хората са доста средиземноморски, някак като в Андалусия, същите са.
Публиката на Чамбао е доста експресивна, доста топла, доста близка, другарска. Имам доста специфични мемоари свързани с България, с местата, с хората, които познавам около организирането на концертите, тъй като с изключение на срещите с публиката се срещнах и с хора, като теб, с които не преставам да се виждам в живота и към, които съм доста привързана.
– Сега работиш с доста разнообразни хора . В идях песента ви с Мигел Кампейо, какво ще бъде това?
– Виж в този момент Мигел Кампейо би трябвало да го поканите в България! Мигел Кампейо би трябвало да пристигна в София. Веднага. Той е огромен другар, обичам го доста.
Той е една доста великодушна персона, доста изобретателна също, във всеки един момента основава нещо.
С Мигел ми се желае да направя нов план към този момент като Мари. Още не съм казвала това, само че композиционно, продукционно, даже като посока ми се желае да направя нещо по-обширно.
-->
За първия албум на „ Ла Мари” ми се желае да работя с него и в действителност започнахме да работим дружно. Не знам за какво ти описвам това, тъй като не ми се искаше още да разгадавам детайлности, само че го споделих към този момент.
Искаше ми се първо да се разделя с „ Чамбао” и след това да приказвам за новото. Обаче няма значение. Казах го.
Случайно или не Ламари разкри проектите си първо за българската аудитория. След „ Чамбао” потегля по нов път, за какво не обвързван и с нашата фолклорна музика.
Първо обаче ще се види с феновете си в София на 9 ноември в зала 1 на НДК .
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ