Какви зарази остават върху иконите след целувките на вярващите?
Остават ли бактерии върху иконите след целувките на вярващите? И, в случай че да – рискови ли са те за здравето?
Едва ли има набожен човек, който да се е замислял над този въпрос… Възможно ли е църковните икони да са опасност за вярващите? Могат ли те да навредят на здравето им?
Обичайно, християните застават пред иконата, с цел да измолят здраве за себе си или за своите близки. След като произнесат молитвата си, те допират с ръка иконата, или я целуват. Правят няколко крачки обратно, прекръстват се, покланят се, и излизат. След тях идва някой различен, който реализира контакт с иконата по същия начин… Истината е, че вярата е последното нещо, което остава след вярващите. Преди нея са бактериите и микробите. А след тях – многообразие от заболявания.
Каквото и да си приказваме, църквите не са най-чистото място на света. Заради по-светлите цветове католишките храмове основават чувство за една по-добра всекидневна хигиена. В множеството православни църкви царува полумрак, а църковните чиновници по канон носят черни одежди. Възрастните дами, които продават свещи, всекидневно почистват всички пространства на църквата, стълбите и амвона. Но какъв брой постоянно се случва това? Въпрос с нараснала компликация. Или по-скоро въпрос, на който чиновниците в църквата мъчно дават отговор. След късото изследване, което направихме, (три от най-посещаваните пловдивски храмове и една черква отвън Пловдив)заключението е следното – дворовете на църквите се почистват по-усърдно, в сравнение с вътрешността. От този факт могат да се създадат някои много забавни изводи, само че не това е цел на днешната ни публикация.
Дори и в случай че приемем, че православните църкви се почистват добре всеки ден, то вероятността вярващите да си тръгнат от църквата, с изключение на с облекчена душа, и с някоя и друга заразна болест, не е по никакъв начин дребна.
Вярващите, от време на време, изминават десетки километри, с цел да допрян, да се помолят и да целунат изографисаното лице на светеца-изцелител
Колко са хората, които правят тези дейности в една черква – дневно? Зависи от това къде се намира тя и дали иконата е известна с някакви целебни сили. Както и от това дали има храмов или някакъв различен празник, обвързван с вярата.
Темата за „ нечистите икони “ беше подхванатата преди време и от Дария Фьодорова – студентка в Британското висше учебно заведение по дизайн, художник, както и създател на плана „ Пътуване из човешката микробиология “. В рамките на изследването Дария е направила разбор на иконите на част от московските църкви.
Експериментът се е провел в Москва, само че иконите са най-важният признак на всяка православна черква. Затова е допустимо подобен резултат да бъде следен и в други църкви, които не са в Москва, а в България, София, Пловдив, или в някои дребни градове, села. Това с безспорна мощ важи за дребните параклиси, които се намират в планините, или такива, които са на мъчно налични места…
Ето какво споделя Дария Фьодорова за своя план. „ Целта на нашия опит не е да показа църквите като една огромна бактерия. Този план не отхвърля Бог. Ясно е, че вярата на тези, които вървят на черква всеки ден, е по-силна от концепцията, че иконата може да е мръсна. “
И по този начин, какви бактерии и микроорганизми има върху иконите? По-голямата част от тях се оказали условно патогенни: стафилококи, стрептококи, Pseudomonas aeruginosa и Е. coli. Върху иконите, които Дария и нейните сътруднички са изследвали, не са открити сифилис или антракс, само че това не значи, че в даден миг няма да попаднат там. Ако вярващите, които допират и целуват икони, са с по-слаб имунитет, те биха могли да се заразят минимум с нещо, което е сходно на грип.
Ясно е, че няма по какъв начин да държим сметка на чиновниците, които обслужват църквата, какъв брой постоянно да почистват иконите (на ден!). Ще бъде добре, в случай че вярващите избърсват след себе си иконите с мокра антибактериална кърпичка. В края на краищата, християнството ни учи обич към ближния… Защо забравяме това в църквата?
Източник: lenta.ru
Едва ли има набожен човек, който да се е замислял над този въпрос… Възможно ли е църковните икони да са опасност за вярващите? Могат ли те да навредят на здравето им?
Обичайно, християните застават пред иконата, с цел да измолят здраве за себе си или за своите близки. След като произнесат молитвата си, те допират с ръка иконата, или я целуват. Правят няколко крачки обратно, прекръстват се, покланят се, и излизат. След тях идва някой различен, който реализира контакт с иконата по същия начин… Истината е, че вярата е последното нещо, което остава след вярващите. Преди нея са бактериите и микробите. А след тях – многообразие от заболявания.
Каквото и да си приказваме, църквите не са най-чистото място на света. Заради по-светлите цветове католишките храмове основават чувство за една по-добра всекидневна хигиена. В множеството православни църкви царува полумрак, а църковните чиновници по канон носят черни одежди. Възрастните дами, които продават свещи, всекидневно почистват всички пространства на църквата, стълбите и амвона. Но какъв брой постоянно се случва това? Въпрос с нараснала компликация. Или по-скоро въпрос, на който чиновниците в църквата мъчно дават отговор. След късото изследване, което направихме, (три от най-посещаваните пловдивски храмове и една черква отвън Пловдив)заключението е следното – дворовете на църквите се почистват по-усърдно, в сравнение с вътрешността. От този факт могат да се създадат някои много забавни изводи, само че не това е цел на днешната ни публикация.
Дори и в случай че приемем, че православните църкви се почистват добре всеки ден, то вероятността вярващите да си тръгнат от църквата, с изключение на с облекчена душа, и с някоя и друга заразна болест, не е по никакъв начин дребна.
Вярващите, от време на време, изминават десетки километри, с цел да допрян, да се помолят и да целунат изографисаното лице на светеца-изцелител
Колко са хората, които правят тези дейности в една черква – дневно? Зависи от това къде се намира тя и дали иконата е известна с някакви целебни сили. Както и от това дали има храмов или някакъв различен празник, обвързван с вярата.
Темата за „ нечистите икони “ беше подхванатата преди време и от Дария Фьодорова – студентка в Британското висше учебно заведение по дизайн, художник, както и създател на плана „ Пътуване из човешката микробиология “. В рамките на изследването Дария е направила разбор на иконите на част от московските църкви.
Експериментът се е провел в Москва, само че иконите са най-важният признак на всяка православна черква. Затова е допустимо подобен резултат да бъде следен и в други църкви, които не са в Москва, а в България, София, Пловдив, или в някои дребни градове, села. Това с безспорна мощ важи за дребните параклиси, които се намират в планините, или такива, които са на мъчно налични места…
Ето какво споделя Дария Фьодорова за своя план. „ Целта на нашия опит не е да показа църквите като една огромна бактерия. Този план не отхвърля Бог. Ясно е, че вярата на тези, които вървят на черква всеки ден, е по-силна от концепцията, че иконата може да е мръсна. “
И по този начин, какви бактерии и микроорганизми има върху иконите? По-голямата част от тях се оказали условно патогенни: стафилококи, стрептококи, Pseudomonas aeruginosa и Е. coli. Върху иконите, които Дария и нейните сътруднички са изследвали, не са открити сифилис или антракс, само че това не значи, че в даден миг няма да попаднат там. Ако вярващите, които допират и целуват икони, са с по-слаб имунитет, те биха могли да се заразят минимум с нещо, което е сходно на грип.
Ясно е, че няма по какъв начин да държим сметка на чиновниците, които обслужват църквата, какъв брой постоянно да почистват иконите (на ден!). Ще бъде добре, в случай че вярващите избърсват след себе си иконите с мокра антибактериална кърпичка. В края на краищата, християнството ни учи обич към ближния… Защо забравяме това в църквата?
Източник: lenta.ru
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ