Остават думите на Христо Фотев, който първи забелязва таланта ѝ

Остават думите на Христо Фотев, който първи вижда гения ѝ още като дете. Поетът споделя, че отхвърля да приказва за нея в минало време. " В моето обезсърчение във въздуха, в който още вибрира нежното дихание на устните ѝ, ми не разрешават това… Понякога би трябвало да се надигна на пръсти, с цел да я погледна в очите ", написа Фотев.

Освен стихове, прозаичност и преводи, след Петя остават и десетки песни по нейните стихове. Тончо Русев, впечатлен от гения на поетесата дори издава цяла плоча.

Днес къщата, в която е живяла поетесата, е освободена и новоизградена като дом музей „ Петя Дубарова “. Музеят е открит на 7 август 1995 година. В достоверен тип е непокътната и стаята на поетесата.

Време

Текат минути, часове и дни

в непрекъснат бяг безследно отлетели.

Как ужасно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце огрян,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за момент ненадейно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и по какъв начин ли ще признаеш ужасяващ

пред себе си, че тя е пропиляна.

И същински към момента неживял,

денят ти сив отмерва пулс финален.

И времето ще сграбчиш ти без жалост

със трескави ръце и смут мразовит.

Към слънцето с пресъхнали очи,

унищожен, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето грубо ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

тъй като си напълно елементарен човек

на междинна възраст. Много скоро

е може би и оня заплашителен ден,

когато гибел очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш отново

изгубеното, към този момент пропиляно?!

На карта ще залагаш, ярък бряг

сте търсиш, само че във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш в никакъв случай да си възвърнеш:

Живота да избавиш от гибелта

и времето обратно да върнеш!

 

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука стопира моята диря,

а имах толкова доста да ви кажа.