Въпросителни преди изборите в Германия
Остават броени дни до изборите за немски Бундестаг и успеха на християндемократите наподобява вън от подозрение. Очертава се Ангела Меркел да получи четвърти мандат като канцлер на Германия, само че това не дава отговор на въпроса по какъв начин ще наподобява политическият пейзаж след изборите. Социологическите изследвания изключват вероятността Християндемократическият съюз да получи болшинство за независимо ръководство, тъй че резултатът от вота ще дефинира каква коалиция ще ръководи водачът на Европа през идващите четири години.
В момента на Стария континент се следят две политически трендове. Едната датира от няколко години и това е възходът на евроскептични, популистки и крайнодесни партии, каквато е немската "Алтернатива за Германия ". Другата е от последните месеци и се показва в отстъплението на левоцентристките политически сили, каквато е Германската социалдемократическа партия, и във възхода на консерваторите, каквито са християндемократите. Предстоящите на 24 септември избори ще покажат дали Германия ще се включи в общоевропейското русло. Те ще са значими и за по-малките политически играчи - тези, които не преминат бариерата, ще гледат огромната игра в профил, само че съумелите да се промъкнат в Бундестага могат и да осребрят позициите си с авторитетни постове.
От представянето на социалдемократите на Мартин Шулц ще зависи дали ще продължат да ръководят в огромна коалиция с християндемократите, или ще преминат в съпротива. През март те съвсем бяха изравнили по известност съперниците си, само че след това потеглиха надолу и организациите им дават 20-23 на 100 от вота при 35-38 за консерваторите. Всъщност даже и разликата сред 20 и 23% може да е решаваща за ролята им през идващите години. За информация - през 2009-а те получиха тъкмо 23 на 100 и останаха в съпротива. През 2013-а обаче взеха 25.7% и се включиха в коалиция с победилите християндемократи.
Според наблюдаващи резултат, преизпълнен 23%, ще е в положение да убеди партийните последователи, че социалдемократите би трябвало още веднъж да влязат във властта. Сред тях има мощни настроения против прекосяването в съпротива. "Да си в съпротива е жалко ", съобщи наскоро някогашният партиен водач Франц Мюнтерфинг. От друга страна, едно по-слабо показване ще подхрани аргумента, че в сянката на Меркел левицата се обезличава и по тази причина не трябва да се коалира с спечелилите.
По всичко проличава, че третата политическа мощ ще е "Алтернатива за Германия " с сред 10 и 12 %. Колкото по-добре се показа тя, толкоз по-малка е вероятността за двупартийна коалиция сред християндемократите и някоя от по-малките партии - да вземем за пример Свободните демократи или Зелените. Едно мощно показване на евроскептиците ще принуди Меркел да търси или трипартийно ръководство, или още веднъж да подписа огромна коалиция със социалдемократите, стига те да не откажат.
Ако има някой, който в действителност гледа с вяра към 24 септември, това са Свободните демократи. След четири години отвън играта немските либерали имат всички шансове да се завърнат в Бундестага и даже да се включат в ръководството. Като дребна политическа мощ те в никакъв случай не са се надявали да оглавят властта и тактиката им постоянно е била да прокарват политиките си като по-малък съдружен сътрудник на водещите партии. През годините Свободните демократи са се коалирали и с християндемократите, и със социалдемократите, само че последния път това им сътвори проблеми. След като подкрепяха кабинета на Ангела Меркел сред 2009-а и 2013-а, на изборите през 2013-а претърпяха злополука, като не можаха да минат петпроцентната преграда. Ето за какво ходовете, които ще подхващат след възможното си влизане в Бундестага, ще са доста внимателни. И съдружните договаряния с тях сигурно ще са тежки поради техните нараснали условия. Лидерът им Кристиан Линднер към този момент даде да се разбере какво да чака всеки, потърсил съюз с либералите, като разгласи, че те желаят Министерството на финансите. Тоест, в случай че Ангела Меркел ги изиска за сътрудник, ще би трябвало да уточни вратата на Волфганг Шойбле - основна фигура от нейния екип.
Не бива да се подценява и заплахата от различия в самия закостенял лагер. Бежанската рецесия от 2015-а нажежи до невиждан градус връзките сред християндемократите и тяхната баварска посестрима - Християнсоциалния съюз. Неговият водач Хорст Зеехофер намерено подлагаше на критика политиката на Меркел. Партията му е по-твърда в позициите си към приемането на мигранти и това я доближава до Свободните демократи - откакто Кристиан Линднер прикани всички бежанци от Сирия да бъдат репатрирани неотложно след приключването на военните дейности.
В момента на Стария континент се следят две политически трендове. Едната датира от няколко години и това е възходът на евроскептични, популистки и крайнодесни партии, каквато е немската "Алтернатива за Германия ". Другата е от последните месеци и се показва в отстъплението на левоцентристките политически сили, каквато е Германската социалдемократическа партия, и във възхода на консерваторите, каквито са християндемократите. Предстоящите на 24 септември избори ще покажат дали Германия ще се включи в общоевропейското русло. Те ще са значими и за по-малките политически играчи - тези, които не преминат бариерата, ще гледат огромната игра в профил, само че съумелите да се промъкнат в Бундестага могат и да осребрят позициите си с авторитетни постове.
От представянето на социалдемократите на Мартин Шулц ще зависи дали ще продължат да ръководят в огромна коалиция с християндемократите, или ще преминат в съпротива. През март те съвсем бяха изравнили по известност съперниците си, само че след това потеглиха надолу и организациите им дават 20-23 на 100 от вота при 35-38 за консерваторите. Всъщност даже и разликата сред 20 и 23% може да е решаваща за ролята им през идващите години. За информация - през 2009-а те получиха тъкмо 23 на 100 и останаха в съпротива. През 2013-а обаче взеха 25.7% и се включиха в коалиция с победилите християндемократи.
Според наблюдаващи резултат, преизпълнен 23%, ще е в положение да убеди партийните последователи, че социалдемократите би трябвало още веднъж да влязат във властта. Сред тях има мощни настроения против прекосяването в съпротива. "Да си в съпротива е жалко ", съобщи наскоро някогашният партиен водач Франц Мюнтерфинг. От друга страна, едно по-слабо показване ще подхрани аргумента, че в сянката на Меркел левицата се обезличава и по тази причина не трябва да се коалира с спечелилите.
По всичко проличава, че третата политическа мощ ще е "Алтернатива за Германия " с сред 10 и 12 %. Колкото по-добре се показа тя, толкоз по-малка е вероятността за двупартийна коалиция сред християндемократите и някоя от по-малките партии - да вземем за пример Свободните демократи или Зелените. Едно мощно показване на евроскептиците ще принуди Меркел да търси или трипартийно ръководство, или още веднъж да подписа огромна коалиция със социалдемократите, стига те да не откажат.
Ако има някой, който в действителност гледа с вяра към 24 септември, това са Свободните демократи. След четири години отвън играта немските либерали имат всички шансове да се завърнат в Бундестага и даже да се включат в ръководството. Като дребна политическа мощ те в никакъв случай не са се надявали да оглавят властта и тактиката им постоянно е била да прокарват политиките си като по-малък съдружен сътрудник на водещите партии. През годините Свободните демократи са се коалирали и с християндемократите, и със социалдемократите, само че последния път това им сътвори проблеми. След като подкрепяха кабинета на Ангела Меркел сред 2009-а и 2013-а, на изборите през 2013-а претърпяха злополука, като не можаха да минат петпроцентната преграда. Ето за какво ходовете, които ще подхващат след възможното си влизане в Бундестага, ще са доста внимателни. И съдружните договаряния с тях сигурно ще са тежки поради техните нараснали условия. Лидерът им Кристиан Линднер към този момент даде да се разбере какво да чака всеки, потърсил съюз с либералите, като разгласи, че те желаят Министерството на финансите. Тоест, в случай че Ангела Меркел ги изиска за сътрудник, ще би трябвало да уточни вратата на Волфганг Шойбле - основна фигура от нейния екип.
Не бива да се подценява и заплахата от различия в самия закостенял лагер. Бежанската рецесия от 2015-а нажежи до невиждан градус връзките сред християндемократите и тяхната баварска посестрима - Християнсоциалния съюз. Неговият водач Хорст Зеехофер намерено подлагаше на критика политиката на Меркел. Партията му е по-твърда в позициите си към приемането на мигранти и това я доближава до Свободните демократи - откакто Кристиан Линднер прикани всички бежанци от Сирия да бъдат репатрирани неотложно след приключването на военните дейности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ