Останките му са открити през 70-те години на миналия век

Останките му са открити през 70-те години на предишния век в Монголия, само че едвам в този момент откривателите потвърдиха, че това не е динозавърът, за който се е считало преди. Изследването е оповестено в списание Nature, написа The Guardian.

 

Учени от Университета в Калгари, дружно с сътрудници от Института по палеонтология на Монголската академия на науките, са изследвали още веднъж два скелета, открити през 70-те години на предишния век, и са стигнали до заключението, че те принадлежат към нов тип – Khankhuuluu mongoliensis, което в превод значи „ Драконовият принц на Монголия “.

 

Новооткритият Ханхуулуу е имал някои типични черти на тиранозаврите, само че не е достигал техния размер. Дължината на тялото му е достигала към 4 метра и е тежал 750 кг, до момента в който тиранозавърът рекс е тежал до 8 тона.

 

Първият създател на проучването, Джаред Ворис, се майтапи, че за Ти-Рекс хората биха били лека закуска, само че за Ханхуулуу те биха били съвършена плячка.

„ Но избирам да попадна на пораснал тиранозавър рекс, в сравнение с това пъргаво мъниче “, споделя той.

 

Според авторката на проучването Дарла Зеленицки, това изобретение оказва помощ да се запълни празнота в еволюционната верига сред дребните ранни предшественици на тиранозаврите и колосите като Ти-Рекс.

 

Откритието трансформира и мястото в еволюционното дърво на друга група хищници – по този начин наречените „ Пинокио ​​рекс “ (Alioramus), които някои откриватели преди този момент са считали за близки до тиранозаврите.

 

Всъщност, съгласно създателите на публикацията, Алиорамус е обособен клон, по-близък до колоси като Т. рекс и Тарбозавър.

 

С помощта на компютърен модел учените съумяха да реконструират миграциите на тиранозаврите сред Азия и Северна Америка.

 

Оказва се, че предците на Ханхуулуу са мигрирали от Азия към Северна и Южна Америка, откъдето произлизат главните типове тиранозаври. Някои от тях по-късно се завърнали в Азия (където се появили Тарбозавър и „ Пинокио ​​рекс “), а по-късно назад в Северна и Южна Америка, под формата на колоси като Ти-Рекс.

 

Палеонтологът Стив Брусат от Университета в Единбург, който не е взел участие в изследването, назова откритието значимо, тъй като малко остатъци от този интервал са оживели.

 

Според него това изобретение демонстрира, че гигантските размери на тиранозаврите не са вродена линия, а резултат от дълготрайно развиване и миграции.

„ Родословното дърво на тиранозаврите е било обусловено от миграцията, тъкмо както доста човешки фамилии “, означи той.