"Джеймс Уеб" засне изумителни снимки на останката от свръхнова Касиопея А
Останката от свръхнова Касиопея А, забелязана на фотосите на “Джеймс Уеб ”, наподобява на гирлянда, подготвена да бъде окачена на коледното дърво. Но въпреки и красива, това не е панорама от тихата и свята нощ – този галактически район изобилства от интензивност.
Касиопея А е най-добре изучената останка от свръхнова. През последните години учените снимаха голям брой фотоси чрез наземни и галактически телескопи като “Хъбъл ”. Но с въвеждането на новия галактически телескоп “Джеймс Уеб ” в употреба, проучването на Касиопея А навлезе в нова ера. През април тази година телескопът снима снимка на обекта чрез прибора MIRI, работещ в междинната инфрачервена област. Фотографията разкри голям брой невиждани до момента елементи. Но в този момент през декември бе получена нова фотография, от прибора NIRCam, работещ в близката инфрачервена област. И за изненада на учените структурите, забелязвани на MIRI, не се пресъздават на NIRCam. Трудно е да се изясни за какво.
Касиопея А, снимана от прибора MIRI.NASA, ESA, CSA, STScI, D. Milisavljevic (Purdue University), T. Temim (Princeton University), I. De Looze (University of Gent)
Тук е правилно да бъде напомнено, че телескопът “Джеймс Уеб ” следи космоса в инфрачервената област на електромагнитния набор, а не във забележимата светлина. Това значи, че цветовете, които виждате на фотосите, са добавени изкуствено. Но това не значи, че не дават информация. Точно противоположното – показват я по по-удобен за човешкото око метод.
Касиопея А е с размер на 10 светлинни години или 96 трилиона километра. Космическият телескоп “Джеймс Уеб ” може да разграничи в нея даже и дребни възли от газове като аргон, сяра, О2 и неон. Сред газа има прахуляк и молекули, които по-късно ще вземат участие във образуването на нови звезди и планетарни системи. Но някои от филаментите са прекомерно дребни да бъдат снимани дори от “Джеймс Уеб ”, което значи, че те са по-малки от 16 милиарда километра.
Когато бъдат съпоставени фотосите, снимани в междинната инфрачервена област с тези, снимани в близката инфрачервена област, се вижда че на последните централната празнина и външната обвивка съвсем са лишени от цвят. Покрайнините на основната вътрешна обвивка, които на фотосите от MIRI са оранжеви и червени, наподобяват като пушек на фотографиите от NIRCam. Това е мястото, където ударната вълна от детонацията на свръхновата навлиза в околната междузвездна материя. Прахът от тази материя е прекомерно бледен, с цел да бъде сниман в близката инфрачервена област, само че свети блестящо в междинната.
Изследователите са стигнали до заключението, че белият цвят съставлява така наречен синхротронна радиация, която се излъчва в целия електромагнитен набор, включително и в близката инфрачервена област. Тя се генерира от заредени частици, които пътуват с доста висока скорост и се усукват към магнитните полета. Синхротронната радиация се следи в балончестите структури в долната част на вътрешната празнина.
Също по този начин в близката инфрачервена област не се вижда зеленият пръстен в централната празнина на Касиопея А, другояче добре визуализирана в междинната инфрачервена област. Засега учените назовават тази област “Зеленото страшилище ” и те мъчно си изясняват какво се случва тук.
Но може би близките райони, визуализирани чрез NIRCam, могат да хвърлят светлина върху загадката. Кръговите празнини, забележими на фотографията от MIRI, се разграничават едва като пурпурна и бяла емисия на фотографиите от NIRCam. Това е йонизиран газ. Учените имат вяра, че отломките от свръхновата са навлезли и са скулптурирали газа, изхвърлен от звездата надалеч преди нейното експлоадиране.
Изследователите също по този начин са изумени от една забележителна конструкция в долния десен ъгъл на изображението от NIRCam. Тази огромна, набраздена конструкция е наречена Бебе Касиопея А, тъй като прилича поколение на основната свръхнова. Това е светлинно ехтене. Светлината от случилата се детонация е достигнала и е подгряла околния прахуляк, който излъчва лъчения в процеса на охлаждането му. Бебе Касиопея А се намира на 170 светлинни години зад огромната Касиопея А.
Касиопея А е на 11 000 светлинни години от нас в съзвездието Касиопея. От нашата времева позиция детонацията се е случила преди към 340 години.
Светослав Александров
Касиопея А е най-добре изучената останка от свръхнова. През последните години учените снимаха голям брой фотоси чрез наземни и галактически телескопи като “Хъбъл ”. Но с въвеждането на новия галактически телескоп “Джеймс Уеб ” в употреба, проучването на Касиопея А навлезе в нова ера. През април тази година телескопът снима снимка на обекта чрез прибора MIRI, работещ в междинната инфрачервена област. Фотографията разкри голям брой невиждани до момента елементи. Но в този момент през декември бе получена нова фотография, от прибора NIRCam, работещ в близката инфрачервена област. И за изненада на учените структурите, забелязвани на MIRI, не се пресъздават на NIRCam. Трудно е да се изясни за какво.
Касиопея А, снимана от прибора MIRI.NASA, ESA, CSA, STScI, D. Milisavljevic (Purdue University), T. Temim (Princeton University), I. De Looze (University of Gent)
Тук е правилно да бъде напомнено, че телескопът “Джеймс Уеб ” следи космоса в инфрачервената област на електромагнитния набор, а не във забележимата светлина. Това значи, че цветовете, които виждате на фотосите, са добавени изкуствено. Но това не значи, че не дават информация. Точно противоположното – показват я по по-удобен за човешкото око метод.
Касиопея А е с размер на 10 светлинни години или 96 трилиона километра. Космическият телескоп “Джеймс Уеб ” може да разграничи в нея даже и дребни възли от газове като аргон, сяра, О2 и неон. Сред газа има прахуляк и молекули, които по-късно ще вземат участие във образуването на нови звезди и планетарни системи. Но някои от филаментите са прекомерно дребни да бъдат снимани дори от “Джеймс Уеб ”, което значи, че те са по-малки от 16 милиарда километра.
Когато бъдат съпоставени фотосите, снимани в междинната инфрачервена област с тези, снимани в близката инфрачервена област, се вижда че на последните централната празнина и външната обвивка съвсем са лишени от цвят. Покрайнините на основната вътрешна обвивка, които на фотосите от MIRI са оранжеви и червени, наподобяват като пушек на фотографиите от NIRCam. Това е мястото, където ударната вълна от детонацията на свръхновата навлиза в околната междузвездна материя. Прахът от тази материя е прекомерно бледен, с цел да бъде сниман в близката инфрачервена област, само че свети блестящо в междинната.
Изследователите са стигнали до заключението, че белият цвят съставлява така наречен синхротронна радиация, която се излъчва в целия електромагнитен набор, включително и в близката инфрачервена област. Тя се генерира от заредени частици, които пътуват с доста висока скорост и се усукват към магнитните полета. Синхротронната радиация се следи в балончестите структури в долната част на вътрешната празнина.
Също по този начин в близката инфрачервена област не се вижда зеленият пръстен в централната празнина на Касиопея А, другояче добре визуализирана в междинната инфрачервена област. Засега учените назовават тази област “Зеленото страшилище ” и те мъчно си изясняват какво се случва тук.
Но може би близките райони, визуализирани чрез NIRCam, могат да хвърлят светлина върху загадката. Кръговите празнини, забележими на фотографията от MIRI, се разграничават едва като пурпурна и бяла емисия на фотографиите от NIRCam. Това е йонизиран газ. Учените имат вяра, че отломките от свръхновата са навлезли и са скулптурирали газа, изхвърлен от звездата надалеч преди нейното експлоадиране.
Изследователите също по този начин са изумени от една забележителна конструкция в долния десен ъгъл на изображението от NIRCam. Тази огромна, набраздена конструкция е наречена Бебе Касиопея А, тъй като прилича поколение на основната свръхнова. Това е светлинно ехтене. Светлината от случилата се детонация е достигнала и е подгряла околния прахуляк, който излъчва лъчения в процеса на охлаждането му. Бебе Касиопея А се намира на 170 светлинни години зад огромната Касиопея А.
Касиопея А е на 11 000 светлинни години от нас в съзвездието Касиопея. От нашата времева позиция детонацията се е случила преди към 340 години.
Светослав Александров
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ