Гърневски: Копиеносците с мажоретките и тоалетната да млъкнат, Пловдив е столица на културата
Останаха три дни до старта на най-престижната демонстрация в оседемдесетвековната история на обичания ни Пловдив. Осем хиляди години градът под тепетата е извайвал детайлите в короната на своето великолепие, с цел да получи това най-високо самопризнание – Европейска столица на културата. Разбира се, след три дни публично, а в същина много от дълго време, още след извоюваната номинация градът ни последователно се трансформира в една от международните привлекателни дестинации за просвета, туризъм и бизнес. Пловдив и в този момент е одобрен като най-развития български град в индустриално, икономическо, просветително и спортно отношение, а в областа на културата е със статут на национално-европейски календар.
Ето за какво в този момент, когато сме длъжни да дадем всичко от себе си за почтено показване и реклама на града ни и страната, в този следен от целия свят конгрес, недоумявам от опитите на следващите черногледи Кириак Стефчовци протегнали ръка с нечистоплътни пръсти да осквернят бялата риза на Пловдив.
Чета уеб сайтове и създатели – пловдивски и родни, в това число и политици, които на фона на естественото напрежение преди старта на проявата в събота мятат политически мрежи с вяра да бъдат видяни.
Най-черногледо храчат тези,които нормално нищо не са сторили за града, макар че са имали този късмет. Когато единственото ти достижение като кмет, на което си отрязъл лентата с фанфари и мажоретки е градската тоалетна, няма по какъв начин да не ти боде очите триумфалната кула, чиито светлини ще залеят Пловдив в събота вечер. Неслучайно на копиеносеца му се прииска, в случай че има по какъв начин, кулата да се реалокира по-близо до шедьовъра от предателското му мандатче – градската тоалетна, та нима някой, като я забележи, се сети и за него.
Друг един някогашен кмет на не дребен град в Северна България, прочут с приноса си към ексцентрично зареждане на градските шадравани, в качеството си на водач на партия, от чиято писменост знае единствено първите три букви, не пропусна да гастролира в подножието на Альоша, който в действителност му е всьо и вся. Скара се на кмета ни, че принуждава пловдивчани в тоя мраз да ходат на разкриване на ЕСК, до момента в който театърът разполагал с цели 700 места. Предостатъчно били, че даже те не могат да се запълнят. Вероятно е пресметнал членовете от партията си и в страната, и от източните и околности.
Същият този господин другояче схваща толкоз доста от културен мениджмънт, че през 1996 година като кмет на Плевен отхвърли на аления си приятел Стефан Данаилов да приюти един от огромните планове на Ламбо – Международния сценичен фестивал " Сцена на кръстопът “. Тогавашната администрация на Пловдив, вярна на правилото, способствуващ за културната надмощие под тепетата, че не политиката дефинира културата, а е тъкмо противоположното, на втората минута стисна ръката на огромния български артист и " Сцена на кръстопът “ към този момент 23-та година цялостни пловдивските театралните зали. През 1999 година тя бе неразривна част от европейската стратегия " Пловдив- Европейски месец на културата “ а 20 години по късно Пловдив към този момент е културната столица на Стария континент.
Най-предателски просъскаха ножовете, забити в тил през мантията на пловдивската Кралица, каквато несъмнено е нейната просвета, от пловдивчани с искания за осезателно духовно житие. Повечето от тях обаче в тази ситуация " израснаха “ до равнището си реализирано във култа на соцкултуртрегерския нрав.
Много хора си помислиха че " Европейската столица на културата “ е идеална опция за прокарване на предизборна акция в идните европейски и локални ибори през тази година. Едни други пък си мечтаят и за трети избори. Ето тъкмо тези си разрешават най-вече да хулят тези, които извоюваха за Пловдив и България най-високото духовно отличие през нейната история. И въпреки всичко, имат ли късмет безконечните критикари? Разбира се, че имат – да се опомнят и смирят, да замълчат и да се насладят дружно с всички нас на 80-вековния талант на Пловдив. Останаха единствено три дни. Знаем, че и до края няма да оказват помощ с нищо, единствено ги призоваваме да не пречат.
Ето за какво в този момент, когато сме длъжни да дадем всичко от себе си за почтено показване и реклама на града ни и страната, в този следен от целия свят конгрес, недоумявам от опитите на следващите черногледи Кириак Стефчовци протегнали ръка с нечистоплътни пръсти да осквернят бялата риза на Пловдив.
Чета уеб сайтове и създатели – пловдивски и родни, в това число и политици, които на фона на естественото напрежение преди старта на проявата в събота мятат политически мрежи с вяра да бъдат видяни.
Най-черногледо храчат тези,които нормално нищо не са сторили за града, макар че са имали този късмет. Когато единственото ти достижение като кмет, на което си отрязъл лентата с фанфари и мажоретки е градската тоалетна, няма по какъв начин да не ти боде очите триумфалната кула, чиито светлини ще залеят Пловдив в събота вечер. Неслучайно на копиеносеца му се прииска, в случай че има по какъв начин, кулата да се реалокира по-близо до шедьовъра от предателското му мандатче – градската тоалетна, та нима някой, като я забележи, се сети и за него.
Друг един някогашен кмет на не дребен град в Северна България, прочут с приноса си към ексцентрично зареждане на градските шадравани, в качеството си на водач на партия, от чиято писменост знае единствено първите три букви, не пропусна да гастролира в подножието на Альоша, който в действителност му е всьо и вся. Скара се на кмета ни, че принуждава пловдивчани в тоя мраз да ходат на разкриване на ЕСК, до момента в който театърът разполагал с цели 700 места. Предостатъчно били, че даже те не могат да се запълнят. Вероятно е пресметнал членовете от партията си и в страната, и от източните и околности.
Същият този господин другояче схваща толкоз доста от културен мениджмънт, че през 1996 година като кмет на Плевен отхвърли на аления си приятел Стефан Данаилов да приюти един от огромните планове на Ламбо – Международния сценичен фестивал " Сцена на кръстопът “. Тогавашната администрация на Пловдив, вярна на правилото, способствуващ за културната надмощие под тепетата, че не политиката дефинира културата, а е тъкмо противоположното, на втората минута стисна ръката на огромния български артист и " Сцена на кръстопът “ към този момент 23-та година цялостни пловдивските театралните зали. През 1999 година тя бе неразривна част от европейската стратегия " Пловдив- Европейски месец на културата “ а 20 години по късно Пловдив към този момент е културната столица на Стария континент.
Най-предателски просъскаха ножовете, забити в тил през мантията на пловдивската Кралица, каквато несъмнено е нейната просвета, от пловдивчани с искания за осезателно духовно житие. Повечето от тях обаче в тази ситуация " израснаха “ до равнището си реализирано във култа на соцкултуртрегерския нрав.
Много хора си помислиха че " Европейската столица на културата “ е идеална опция за прокарване на предизборна акция в идните европейски и локални ибори през тази година. Едни други пък си мечтаят и за трети избори. Ето тъкмо тези си разрешават най-вече да хулят тези, които извоюваха за Пловдив и България най-високото духовно отличие през нейната история. И въпреки всичко, имат ли късмет безконечните критикари? Разбира се, че имат – да се опомнят и смирят, да замълчат и да се насладят дружно с всички нас на 80-вековния талант на Пловдив. Останаха единствено три дни. Знаем, че и до края няма да оказват помощ с нищо, единствено ги призоваваме да не пречат.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ