Актьорът Валери Йорданов пред Lupa.bg: Осъзнах какво е да си Хъш, благодарение на Морфов
" Останах в Народния спектакъл, с цел да повеждам борба за младите. За мен е значимо да не шикалкавиш и да си почтен към хората в близост ", показа в особено изявление за Lupa.bg артистът Валери Йорданов. Той постоянно е възприеман като " хъш ", освен, тъй като играе в най-известния и многогодишен театър на Александър Морфов " Хъшове ". Валери Йорданов има свои професионални и персонални дела, за които се бори, в които има вяра и от които не отстъпва през годините.
Какво е да си хъш през днешния ден и какво се случва, когато хъшът загърби това, за което се е борил? " Не би трябвало да съжаляваме за нещата, които сме създали с религия и с разбиране. Защото почнем ли да съжаляваме, ние ставаме като тези, против които се борим. Тогава човек ще си каже, но ти, в случай че тогава не беше реагирал в този момент щеше да си по-добре и щеше да оцелееш. И тъкмо тогава той стопира да бъде хъш или стопира да бъде българин ", счита артистът. Според него страхът и сантиментът са ни докарали до миг, в който или си плебей, или намираш „ комфортно опрощение да не го забелязваш “.
С Валери Йорданов беседваме и за новия му филм като режисьор и сценарист „ Шекспир като улично куче “. " Заснех този филм поради човек, който ми беше като татко. Длъжник съм му ", показа още актьорът.
На сцената на Народния спектакъл през този сезон, с изключение на в " Хъшове " Валери Йорданов играе в моноспектакъла " Караконджул " и в постановката " Големанов ". Ролята на Бръчков в " Хъшове " му носи " Аскеер " през 2005 година Носител и на " Икар " за ролята на Нино в " Ничия земя " и за ролята на Рамадан Дервишов в " Караконджул ".
Режисьорският му дебют, кино лентата „ Кецове “, е българското предложение за „ Оскар “ за 2012 година Играе в най-популярните модерни български филми, измежду които „ Откраднати очи “, „ Емигранти “, " Раци ", " Изпепеляване ", както и в сериалите " Дяволското гърло ", " Връзки ", " Дървото на живота ", " Хайка за вълци “ и доста други. Наскоро надареният актьор издаде и първата си книга с разкази " Гризачи ".
Валери Йорданов в спектакъла на Александър Морфов " Хъшове " в Народния спектакъл
- Валери, един от героите във вашия алманах с разкази от дядовци и внучета „ Гризачи “ споделя „ Мъжете не плачем “. Вероятно и вие сте били възпитаван да не плачете. Но има ли нещо, което може да ви разплаче?
- Много мъчно рева в живота. Пред камери и на сцена си имам способи, когато би трябвало и това в никакъв случай не е предизвиквано принудително. Мои преподаватели са ми казвали, че най-важното е да е правилно, а не да се насилваш да го правиш, тъй като по този начин би трябвало или се желае от теб.
Случвало ми се е да рева от изтощение или когато има някаква огромна неправда. Когато виждам, че мачкат някого или виждам, че по пътя на всякаква човешка логичност, нещо потегля да поеме в вярната посока, само че макар човешката логичност, става убийствено за нечия съответна идея, цел или човек. Случвало ми се е да плача… рядко.
Валентин Танев, Филип Аврамов, Валери Йорданов, Христо Мутафчиев, Даниел Ангелов, Чочо Попйорданов и Евгени Будинов в телевизионната версия на " Хъшове "
- Финалът на спектакъла „ Хъшове “ постоянно е доста прочувствен – като се изключи че съвсем цялата зала пее „ Бел кон “, доста от феновете, а и вие на сцената плачете. На 23 май играхте едно особено зрелище, отдадено на Чочо, който дълги години игра ролята на Македонски. По-особено ли се чувствате в такива моменти?
- На всяко зрелище, в което има такива моменти, които са мощно прочувствени, аз имам своите вътрешни ключове - в случай че „ би трябвало да се разплача “. Най-странното и тъжно в този момент е, че тези ключове са свързани с децата към нас. С това, което виждам, че се случва – те живеят по този начин, както ние сме живели – с някакви огромни очаквания, с чувството за величие, за правдивост, с желанието за труд, с цел да реализиран нещо в живота си. Не са разнообразни.
И в това време виждаме какво се случва в близост - няма закони, няма страна, няма истина и това нещо ужасно ме натъжава.
" Чочо постоянно е с нас ", споделя Валери. Попйорданов игра ролята на Македонски в " Хъшове ", а Йорданов е Бръчков
Издавам ви един от „ ключовете “ си – единствено като си показва дребната ми дъщеричка в обстановка, в която съм я виждал – по какъв начин тя схваща, че няма опция нещо да се случи или реализира - това ми е задоволително за сълзите търсени от режисьора.
Разбира се, че почетохме Чочо, несъмнено, че той ни липсва, само че Чочо постоянно е с нас. В представлението има доста моменти в негова памет и това е вдъхнато и осъзнато в спектакъла от Александър Морфов след кончината на Чочо. Говорили сме си на тази тематика и Сашо е променял доста неща, тъй че Чочо си остана с нас – и приживе, и по-късно.
- Скоро отново ще играете „ Хъшове “, а през юли има и няколко представления едно след друго – на 14-ти, 15-ти, 16-ти. Близо 20 години го играете при цялостни зали и билетите свършват много бързо. В какво се състои тази особена сила на „ Хъшове “? И какво значи да си хъш през днешния ден?
- За себе си съумях да осмисля повестта „ Немили-недраги “, с помощта на Александър Морфов.
Преди години съм имал някакви наивни показа, свързани с метода, по който са ми преподавани. Много постоянно тези показа са били свързани с клишетата, които учителите без да желаят са ни сервирали, тъй като по този начин е било заложено в образователната им стратегия.
През последната година осъзнах, че съм на път да схвана какво значи да си Хъш. Това също беше предизвикано от Александър Морфов. Той още веднъж е Хъш и сега живее в Гърция, откакто го уволниха „ дисциплинарно “ и политически. За това борбата, която повеждам сега в Народния спектакъл е за младежите и за младите хъшове. Боря се за оставката на настоящия шеф и ще се боря до последно, каквото и да ми коства.
Валери Йорданов счита, че Александър Морфов е уволнен незаслужено като основен режисьор на Народния спектакъл
Отказвам да приема, че сътрудници са карани да дават писмени пояснения за персоналното си мнение и са заплашвани, че ме карат да се усещам като „ партизанин “, тъй като не отстъпвам моето лично мнение, и че към този момент няма училищен билети, както е редно и постоянно е било...
Години наред имаше 250 места за възпитаници и пенсионери с понижение, по стратегия на Министерство на културата „ Достъп до просвета “ и тази стратегия е финансирана от Европейски Съюз. В момента в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ има 10 билета с понижение за възпитаници и за пенсионери. Изключение вършат „ осъдените “ спектакли и сътрудници, които ще играят през лятото и с по-ниски цени на билетите, моя благосклонност - също.
Ще се боря по всякакъв начин с това управление и за всичките други нередности, които се случиха – и за дисциплинарното уволняване, дръзвам да настоявам, на най-големия ни режисьор, който е издирван в целия свят.
Не можеш да уволниш индивида, на чийто тил и престиж си пристигнал, и да заявиш, че „ Личността няма значение! “…
" Няма някогашни хъшове ", споделя Валери Йорданов
- Това ли беше главният ви претекст да останете като щатен артист в Народния спектакъл?
- Абсолютно. Иначе щях да направя услуга на управлението, което желае да се освободи от неуместните хора. Имам оферти за работа на доста места, в това число и в чужбина. Проблемът на Сашо Морфов също не е, че е уволнен дисциплинарно. Въпросът към този момент е кардинален и честен. Толкова години сме се борили за една идея - за представления, които пълнят залите и карат феновете да се гордеят, че са ги гледали.
Предишното управление ги смъкна, настоящето пристигна с ангажимента, че ще ги възвърне, само че със завръщането на Александър Морфов бяха възобновени единствено два от петте спектакъла. След това управлението стартира да ги поставя един път месечно или през месец, макар че нямаше билети за тях месеци напред. А, в този момент са поставени същите спектакли през лятото.
Аз имам в програмата си осем следващи моноспектакъла и няколко други, а през зимата бяха слагани един път месечно. (В програмата на Народния спектакъл е планувано Валери Йорданов да играе моноспектакъла „ Караконджул “ от 27 до 30 юни, и на 2, 4, 5 и 6 юли – всяка вечер + спектакълът „ Големанов “ сред тях, б.а.)
Моноспектакалът на Валери Йорданов " Караконджул ", под режисурата на Стоян Радев, е въодушевен от „ Дервишово семе “ на Николай Хайтов
Албена Колева има поставени четири спектакъла един след различен през лятото. „ Хъшове “ са три пъти един измежду различен през юли. Погледнете обаче, че това се отнася единствено за спектаклите на непослушните. Другият театър „ Животът е прелестен “ на Александър Морфов са желали също да го сложат четири пъти през лятото, само че Камен Донев има задължения и е отказал четири постановки и ще има две поредни.
Бих поканил шефа да опита да изиграе осем моноспектакъла осем вечери поред, с цяло въртене преди този момент, т.е. – по два на вечер, каквато е неговата заповед.
Във всички случаи управлението печели – в случай че залите са цялостни, касата ще е цялостна, в случай че на представленията няма задоволително аудитория през септември-октомври ще бъдат махнати и „ Хъшове “, и „ Караконджул “, и „ Животът е прелестен “ и така нататък Това... по какъв начин Ви се коства? ОчевАдно ли е или инцидентно?
Актьорът извършва ролята на Стоян Ковача във кино лентата на Зорница София " Воевода "
- Как сте със здравето, защото самият вие бяхте споделили, че стресът ви се отразява зле, бяхте и в болница?
- Няма да разясня в този момент, завел съм дело против шефа господин Василев. Александър Морфов също е завел дело. Чакаме правораздаването, което у нас се оказа, че или липсва, или прекомерно дълго мълчи. Имаме поддръжката и на българите в чужбина, над 250 000 са единствено в Чикаго, чакаме и отговор от Европейския парламент и ще се борим.
По-важно и значително е, че се протяга ръка върху националната институция Народен спектакъл, която е нужна на този… другояче - отчаян народ. Помага му, лекува душата му. Не приказваме за нас - нас, както се споделя „ Кучета ни яли. “ Нали сме хъшове..? Поне ЕДНА борба би трябвало да бъде извоювана.
В момента изчакваме нещата да се възстановяват, да се разбере накъде върви страната и по-късно ще я продължим, откакто не сме получили отговори на заложените си въпроси.
Защото страхът и сантиментът са ни докарали до миг, в който или си плебей, или намираш „ комфортно опрощение да не го забелязваш “.
- Моноспектакълът „ Караконджул “ се ражда след ваша среща с Николай Хайтов. Бихте ли разказали за тази ваша среща с писателя?
- След като се дипломирах участвах в зрелище на моя учител Иван Налбантов и то беше по разкази на Николай Хайтов. Писателят беше мощно очарован от спектакъла и ми даде негови пиеси, които в никакъв случай не бяха поставяни. Много се веселя, че още като възпитаник прочетох „ Диви разкази “ и други произведения на Хайтов, тъй като това ми даде една посока, която ми е приятна и обичам да плавам в нея като метод писане и на мисъл.
И по този начин след години се роди концепцията да направя моноспектакъл по „ Дервишово семе “ на Николай Хайтов. В „ Караконджул “ има и мои текстове, и текстове на Стоян Радев, който е режисьор на постановката, само че не знам за какво в афиша на спектакъла това не е упоменато.
Валери Йорданов получи през 2021 година " Икар " за водеща мъжка роля за “Караконджул ” в Народния спектакъл
- Говорейки за децата ме провокирате да ви попитам за кино лентата ви „ Шекспир като улично куче “. Диалогът сред поколенията и това, което вас ви вълнува като татко ли ви предизвика да се заемете с тази тематика, да напишете сюжет и да заснемете кино лентата като режисьор?
- Основната провокация беше един човек, на който се усещам длъжен, с който израснах през годините. Дължа доста на този човек, който ме отгледа, промени и насочи в живота. За жал прототипът не е жив. Неговата роля във кино лентата се извършва от Захари Бахаров.
И в разговора, и в диалозите с хлапетата, и в свадите, и в моментите, в които се пробва нещо да ги научи употребявам действителни думи от този човек от моите младежки години. И тогава си споделих, че някой ден би трябвало да му се отблагодаря. Тази концепция се роди още преди кино лентата „ Кецове “.
Владислав Стоименов извършва основната роля във кино лентата " Шекспир като улично куче " по сюжет и под режисурата на Валери Йорданов. Актьорът е и продуцент на кино лентата дружно с Гергана Станкова, Виктор Чучков - наследник и Борислав Чучков
- Мъжът, който ви въодушеви да заснемете години по-късно „ Шекспир като улично куче “ ли ви подтикна да не останете просто момче на улицата, а да поемете към храма на театъра?
- Той не ме е предизвикал да аплайвам в Академията. Кандидатствах по лична концепция и предпочитание.
Но откакто ме одобриха той направи една голяма почерпка в квартала, все едно са приели сина му и сподели на масата монолога на Хамлет, като част от него употребявам във кино лентата. Изненадах се, че той познава Шекспир, тъй като този човек е човек от улицата и имаше не напълно чисто минало.
Той ме погледна и сподели: „ Три пъти съм кандидатствал във ВИТИЗ и три пъти достигах до финален кръг и ме късаха, тъй като съм никой и пристигам от на никое място. Пожелавам ти ти да промениш ориста си. “
Захари Бахаров в ролята на Чаво - прототипът, въодушевил историята в " Шекспир като улично куче " и действителен човек в живота на Валери Йорданов
- Вашият воин и подстрекател като че ли е въплъщение на Шекспировите думи: „ Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея - влизаме, излизаме и за своето време, всеки от нас играе разнообразни роли… “ А за вас коя е най-важната роля в живота и кое е най-ценното човешко качество, на което държите най-вече?
- За мен е значимото да съм прецизен към хората, към обстановката и към работата си. Да не шикалкавиш и да си почтен.
Въпреки че майка ми споделя, че най-голямата нелепост, в която мога да допускам е изразът „ Това, което ми е на сърцето, това ми е и на устата. “ Тя ми е казвала: „ Сине, това е най-вредното нещо, което може да ти навреди за цялостен живот. “ Някак си се стремя това да се случва.
И другото най-важно нещо е младите българи, тъй като стават все по-малко, от ден на ден бягат на открито. И децата ми учат езици и аз не желая да ги спирам, това си е техен избор - да учат езици и един ден може да отлетят отсам. Но където и да отидат дано да носят нещо отсам, да имат знание към земя, гора, планина. Думите дълг, чест, достолепие да не са просто изрази, които нямат действително значение и дух.
Дебютът на Валери Йорданов като кинорежисьор е с " Кецове "
- Как се променихте вие сред „ Кецове “ и „ Шекспир като улично куче “, имайки поради, че сте сценарист и режисьор и на двата кино лентата, само че в първия участвате, а във втория не?
- В „ Кецове “ играя по насила, тъй като ролята трябваше да се извърши от Неджат Ишлер, той е огромна звезда в Турция. Той взе участие и в „ Откраднати очи “ (Филм на режисьора Радослав Спасов, който е и съсценарист дружно с Нери Терзиева, б.а.), където снимахме дружно преди време. Това е турският артист, който играе братът на героинята на Весела Казакова. С Неджат се запознахме около „ Откраднати очи “. И ролята беше писана за него. И героят трябваше да приказва на турски и щеше да е със надписи.
Но 20 дни преди да почнем фотоси Неджат го поканиха във филм на Фатих Акин и той нямаше по какъв начин да се откаже да се снима при знаменит режисьор. А и хонорарите са 50 пъти над това, което тук можем да му предложим. И той се обади да се извини и в последния миг аз влязох във кино лентата на негово място, тъй като нямаше време, а трябваше да почваме фотоси. Затова и моят воин има толкоз малко реплики.
Владислав Стоименов и Елеонора Иванова в " Шекспир като улично куче "
Разликата я виждам чисто кинематографично – това е в опита. Гледам доста кино, също така вземам участие във филми, работя със студенти, с младежи, които ми носят тяхната сила, която е друга от нашата и непрекъснато си споделям, че би трябвало да създадем нещо за тези младежи и по тази причина и историите ми са свързани с младежи.
Разликата е в това, че „ Шекспир като улично куче “ е доста по-динамичен, по-добре изчислен като ритмика, като мелодия и като метод на роман.
Сега ще забележим идващия филм дали ще е след 10-12 години, тъй като сега имаме план с Мартичка Божилова, за който спечелихме дотация. Оказа се обаче, че ще ни дадат половината от нужните средства. Това е все едно да си купиш кола, само че след това да ти дадат половината кола и да ти кажат, че другата половина ще си я сглобиш самичък. Или в случай че примерно спечелиш съревнование да ти дадат половин купа и да ти кажат: „ Ти ще се оправиш и с това. “
Отделно имам и мой сюжет, който пиша – доста друг от „ Шекспир като улично куче “ и от „ Кецове “. Но сега цялата тази администрация и всичко, което се случва на всички места при кандидатстване и при състезанията много ме тревожи и не съм сигурен дали ще направя сюжета за филм или мога да го оформя като втора книга.
" Шекспир като улично куче “ получи 6 награди на Фестивала на българския игрален филм „ Златна роза “ във Варна през 2022 година
- „ Шекспир като улично куче “ получи 6 награди на Фестивала на българския игрален филм „ Златна роза “ във Варна - за постановка, за сюжет, за най-хубав филм съгласно Младежкото жури на фестивала, премия на Съюза на българските кино дейци и на град Варна. Доволен ли сте от този триумф и какво в реакциите на публиката ви направи най-голямо усещане и какво най-често ви споделяха феновете?
- Най-важното е, че има хора, които го гледат по няколко пъти. Мои сътрудници също ми споделиха, че са завели децата. За мен това е най-важното. Иначе като зрителски триумф всички филми следпандемично нямаха чак талково доста фенове. „ Кецове “, който беше доста по-бавен и доста по-тежък филм, имаше доста повече фенове.
Окуражава ме, когато някой ми каже, че е гледал кино лентата няколко пъти или пък когато фенове ме питат тази имитация от кое място е. Това, което ме вълнува е една история да е вярна и да се случва по този начин, че фенът да се почувства на мястото на основния воин.
Актьорът каскадьор дружно с дребната Зоя се снима в клипа към новата ария на група " Сленг " " Изгубен "
- Снимахте се в клипа към новата ария на „ Сленг “ и Владимир Михайлов „ Изгубен “. Какво предизвикателство беше за вас да снимате високо в планината?
- Беше ми извънредно прелестно да работя с тези момчета и да се катеря по скалите, макар че в никакъв случай не се бях спускал от такива височини. Аз съм каскадьор, с изключение на артист и съм каскадьор в групата на Мирослав Петров. За фотосите на „ Изгубен “ направихме две тренировки за 15 минути и по-късно напряко снимахме.
Момчетата вършат доста смислена музика, клипът е страховит, режисьор на клипа е Кирил Добрев от JENG studio, който ми направи звука на „ Кецове “ и най-после ми приключи звука и на „ Шекспир като улично куче “. С него работим от дълго време и е доста прелестно.
Освен това направихме една ария, която е по мой текст с аранжименти на Методи Кръстев и групата No More Many More, която ще извадим наесен. Парчето се споделя „ Няма някогашни хъшове “. Много желаех на представлението в памет на Чочо на 23 май да го пуснем, само че ми се отговори от чиновник, че управлението не е чуло песента, с цел да я утвърди и да я пуснем в памет на Чочо.
В сериала " Дяволското гърло " Валери Йорданов изигра ролята на неприятното ченге и някогашен член на силова формация - Манол Попнеделчев-Попето
- Казвате, че няма някогашни хъшове. А какво се случва, когато хъшът изневери на идеята, за която се е борил?
- Нека не се заблуждаваме, че същинските хъшове са били хора с обучение или с някаква доста висока просвета. Даже доста от тях са живеели много бохемски и на моменти престъпно. Минавали са през какво ли не, с цел да оцелеят. Има обаче един безспорен факт - че над 800 души от тях са починали в борбата при Гредетин за избавление на Сърбия. Това са хора, които са си споделили в един миг, че първо би трябвало да бъде освободена Сърбия, с цел да пристигна ред и на България.
Това го има и като текст в представлението, комплициран от Сашо. Това са хора, които са подготвени да се жертват, да не мислят за своето на следващия ден, а да мислят за общото на следващия ден. И това значи хъш съгласно мен. Не мога да подреждам кой от нас е хъш и кой не. Възхищавам им се и се пробвам да преследвам нещата, които съгласно мен са значими.
Валери като Бръчков в телевизионната версия на " Хъшове ". Прототип на неговия воин е самият Иван Вазов. Актьорът неотдавна издаде и първата си книга с разкази, която озаглави " Гризачи "
- Предполагам, че откакто желаете да продължите тази битка за вас не важи репликата „ Бедни, небогати, Македонски, за какво не умря при Гредетин? “
- Тази имитация е край на повестта „ Немили недраги “ и начало на спектакъла на Александър Морфов „ Хъшове “. Тя е годна за всеки един от нас. Но сте права, че съм уверен по някакъв метод в противоположното. Не би трябвало да съжаляваме за нещата, които сме създали с религия и с разбиране.
Защото почнем ли да съжаляваме, ние ставаме като тези, против които се борим. Тогава човек ще си каже, но ти, в случай че тогава не беше реагирал в този момент щеше да си по-добре и щеше да оцелееш. И тъкмо тогава той стопира да бъде хъш или стопира да бъде българин. Ако ме питате какво значи българин - да знае по какъв начин мирише земята и да може да я обработва. Да я търси.
Заедно с Филип Аврамов във кино лентата на режисьора и сценарист Иван Черкелов " Раци "
- Вие избрахте да останете в България и да се борите.
- Да. Това е цялостен живот.
- Искате ли дъщерите ви да тръгнат по вашия път? Те гледат ли ви в спектакли, гледаха ли и „ Шекспир като улично куче “?
- Да, гледаха кино лентата, и спектакли, в които вземам участие, са гледали. Ще се веселя, в случай че не тръгнат по моя път, а си намерят някакви техни други специалности. Актьорската специалност е още по-тежка за дамите. В международната драматургия и сценаристика огромните и хубави функции, които се пишат са едно към 10 в интерес на мъжете.
Това е странният фактор, тъй като съгласно мен дамата е по-силният пол, изключително сега. Тя е по-интелигентният, по-интуитивният човек, доста постоянно по-честният. Може пък в идващия ми сюжет основната героиня да е момиче, само че ще е младеж, тъй като доста се надявам те да продължат битките си и да не се отхвърлят.
- Вероятно дъщерите ви ви въодушевяват за всичко това?
- Общо взето да и за разкази и за други неща. В „ Гризачи “ думите, които употребявам при героите множеството съм ги чувал. Дядовците в разказите са мои дядовци или братовчеди на мои дядовци. А на внучетата множеството истории са мои. Разбира се има някои украсявания тук-там. Това са истории на хора неамбициозни и всяка една от тях може да се създаде като сюжет за пълнометражен филм.
- Бяхте споделили, че „ Гризачи “ е книга за паметта. Какво съгласно вас е значимо да не забравяме по пътя, по който вървим?
- Да не забравяме кои сме. Да не не помня кой съм и от кое място пристигам и защо съм мечтал, когато съм бил малолетен. Защото множеството проблеми, които сега срещаме и в работата, и на всички места към нас са свързани с хора, които са не запомнили кои са, от кое място идват и защо са мечтаели. Това някакси стои изтрито като с гумичка или те са си споделили „ Това е било маловажно. “ Не, не е маловажно.
Щом си мечтаел за нещо, когато си бил в по-чистото си духовно и в по-необременено положение, значи това е било значимото нещо за теб. А за какво си не запомнил за него? Защото си се подвел от упоритости. Както споделяше моят учител проф. Стефан Данаилов: „ Най-големият зложелател на надарения човек е упоритостта. “ И той ни съветваше да внимаваме с упоритостите.
Какво е да си хъш през днешния ден и какво се случва, когато хъшът загърби това, за което се е борил? " Не би трябвало да съжаляваме за нещата, които сме създали с религия и с разбиране. Защото почнем ли да съжаляваме, ние ставаме като тези, против които се борим. Тогава човек ще си каже, но ти, в случай че тогава не беше реагирал в този момент щеше да си по-добре и щеше да оцелееш. И тъкмо тогава той стопира да бъде хъш или стопира да бъде българин ", счита артистът. Според него страхът и сантиментът са ни докарали до миг, в който или си плебей, или намираш „ комфортно опрощение да не го забелязваш “.
С Валери Йорданов беседваме и за новия му филм като режисьор и сценарист „ Шекспир като улично куче “. " Заснех този филм поради човек, който ми беше като татко. Длъжник съм му ", показа още актьорът.
На сцената на Народния спектакъл през този сезон, с изключение на в " Хъшове " Валери Йорданов играе в моноспектакъла " Караконджул " и в постановката " Големанов ". Ролята на Бръчков в " Хъшове " му носи " Аскеер " през 2005 година Носител и на " Икар " за ролята на Нино в " Ничия земя " и за ролята на Рамадан Дервишов в " Караконджул ".
Режисьорският му дебют, кино лентата „ Кецове “, е българското предложение за „ Оскар “ за 2012 година Играе в най-популярните модерни български филми, измежду които „ Откраднати очи “, „ Емигранти “, " Раци ", " Изпепеляване ", както и в сериалите " Дяволското гърло ", " Връзки ", " Дървото на живота ", " Хайка за вълци “ и доста други. Наскоро надареният актьор издаде и първата си книга с разкази " Гризачи ".
Валери Йорданов в спектакъла на Александър Морфов " Хъшове " в Народния спектакъл
- Валери, един от героите във вашия алманах с разкази от дядовци и внучета „ Гризачи “ споделя „ Мъжете не плачем “. Вероятно и вие сте били възпитаван да не плачете. Но има ли нещо, което може да ви разплаче?
- Много мъчно рева в живота. Пред камери и на сцена си имам способи, когато би трябвало и това в никакъв случай не е предизвиквано принудително. Мои преподаватели са ми казвали, че най-важното е да е правилно, а не да се насилваш да го правиш, тъй като по този начин би трябвало или се желае от теб.
Случвало ми се е да рева от изтощение или когато има някаква огромна неправда. Когато виждам, че мачкат някого или виждам, че по пътя на всякаква човешка логичност, нещо потегля да поеме в вярната посока, само че макар човешката логичност, става убийствено за нечия съответна идея, цел или човек. Случвало ми се е да плача… рядко.
Валентин Танев, Филип Аврамов, Валери Йорданов, Христо Мутафчиев, Даниел Ангелов, Чочо Попйорданов и Евгени Будинов в телевизионната версия на " Хъшове "
- Финалът на спектакъла „ Хъшове “ постоянно е доста прочувствен – като се изключи че съвсем цялата зала пее „ Бел кон “, доста от феновете, а и вие на сцената плачете. На 23 май играхте едно особено зрелище, отдадено на Чочо, който дълги години игра ролята на Македонски. По-особено ли се чувствате в такива моменти?
- На всяко зрелище, в което има такива моменти, които са мощно прочувствени, аз имам своите вътрешни ключове - в случай че „ би трябвало да се разплача “. Най-странното и тъжно в този момент е, че тези ключове са свързани с децата към нас. С това, което виждам, че се случва – те живеят по този начин, както ние сме живели – с някакви огромни очаквания, с чувството за величие, за правдивост, с желанието за труд, с цел да реализиран нещо в живота си. Не са разнообразни.
И в това време виждаме какво се случва в близост - няма закони, няма страна, няма истина и това нещо ужасно ме натъжава.
" Чочо постоянно е с нас ", споделя Валери. Попйорданов игра ролята на Македонски в " Хъшове ", а Йорданов е Бръчков
Издавам ви един от „ ключовете “ си – единствено като си показва дребната ми дъщеричка в обстановка, в която съм я виждал – по какъв начин тя схваща, че няма опция нещо да се случи или реализира - това ми е задоволително за сълзите търсени от режисьора.
Разбира се, че почетохме Чочо, несъмнено, че той ни липсва, само че Чочо постоянно е с нас. В представлението има доста моменти в негова памет и това е вдъхнато и осъзнато в спектакъла от Александър Морфов след кончината на Чочо. Говорили сме си на тази тематика и Сашо е променял доста неща, тъй че Чочо си остана с нас – и приживе, и по-късно.
- Скоро отново ще играете „ Хъшове “, а през юли има и няколко представления едно след друго – на 14-ти, 15-ти, 16-ти. Близо 20 години го играете при цялостни зали и билетите свършват много бързо. В какво се състои тази особена сила на „ Хъшове “? И какво значи да си хъш през днешния ден?
- За себе си съумях да осмисля повестта „ Немили-недраги “, с помощта на Александър Морфов.
Преди години съм имал някакви наивни показа, свързани с метода, по който са ми преподавани. Много постоянно тези показа са били свързани с клишетата, които учителите без да желаят са ни сервирали, тъй като по този начин е било заложено в образователната им стратегия.
През последната година осъзнах, че съм на път да схвана какво значи да си Хъш. Това също беше предизвикано от Александър Морфов. Той още веднъж е Хъш и сега живее в Гърция, откакто го уволниха „ дисциплинарно “ и политически. За това борбата, която повеждам сега в Народния спектакъл е за младежите и за младите хъшове. Боря се за оставката на настоящия шеф и ще се боря до последно, каквото и да ми коства.
Валери Йорданов счита, че Александър Морфов е уволнен незаслужено като основен режисьор на Народния спектакъл
Отказвам да приема, че сътрудници са карани да дават писмени пояснения за персоналното си мнение и са заплашвани, че ме карат да се усещам като „ партизанин “, тъй като не отстъпвам моето лично мнение, и че към този момент няма училищен билети, както е редно и постоянно е било...
Години наред имаше 250 места за възпитаници и пенсионери с понижение, по стратегия на Министерство на културата „ Достъп до просвета “ и тази стратегия е финансирана от Европейски Съюз. В момента в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ има 10 билета с понижение за възпитаници и за пенсионери. Изключение вършат „ осъдените “ спектакли и сътрудници, които ще играят през лятото и с по-ниски цени на билетите, моя благосклонност - също.
Ще се боря по всякакъв начин с това управление и за всичките други нередности, които се случиха – и за дисциплинарното уволняване, дръзвам да настоявам, на най-големия ни режисьор, който е издирван в целия свят.
Не можеш да уволниш индивида, на чийто тил и престиж си пристигнал, и да заявиш, че „ Личността няма значение! “…
" Няма някогашни хъшове ", споделя Валери Йорданов
- Това ли беше главният ви претекст да останете като щатен артист в Народния спектакъл?
- Абсолютно. Иначе щях да направя услуга на управлението, което желае да се освободи от неуместните хора. Имам оферти за работа на доста места, в това число и в чужбина. Проблемът на Сашо Морфов също не е, че е уволнен дисциплинарно. Въпросът към този момент е кардинален и честен. Толкова години сме се борили за една идея - за представления, които пълнят залите и карат феновете да се гордеят, че са ги гледали.
Предишното управление ги смъкна, настоящето пристигна с ангажимента, че ще ги възвърне, само че със завръщането на Александър Морфов бяха възобновени единствено два от петте спектакъла. След това управлението стартира да ги поставя един път месечно или през месец, макар че нямаше билети за тях месеци напред. А, в този момент са поставени същите спектакли през лятото.
Аз имам в програмата си осем следващи моноспектакъла и няколко други, а през зимата бяха слагани един път месечно. (В програмата на Народния спектакъл е планувано Валери Йорданов да играе моноспектакъла „ Караконджул “ от 27 до 30 юни, и на 2, 4, 5 и 6 юли – всяка вечер + спектакълът „ Големанов “ сред тях, б.а.)
Моноспектакалът на Валери Йорданов " Караконджул ", под режисурата на Стоян Радев, е въодушевен от „ Дервишово семе “ на Николай Хайтов
Албена Колева има поставени четири спектакъла един след различен през лятото. „ Хъшове “ са три пъти един измежду различен през юли. Погледнете обаче, че това се отнася единствено за спектаклите на непослушните. Другият театър „ Животът е прелестен “ на Александър Морфов са желали също да го сложат четири пъти през лятото, само че Камен Донев има задължения и е отказал четири постановки и ще има две поредни.
Бих поканил шефа да опита да изиграе осем моноспектакъла осем вечери поред, с цяло въртене преди този момент, т.е. – по два на вечер, каквато е неговата заповед.
Във всички случаи управлението печели – в случай че залите са цялостни, касата ще е цялостна, в случай че на представленията няма задоволително аудитория през септември-октомври ще бъдат махнати и „ Хъшове “, и „ Караконджул “, и „ Животът е прелестен “ и така нататък Това... по какъв начин Ви се коства? ОчевАдно ли е или инцидентно?
Актьорът извършва ролята на Стоян Ковача във кино лентата на Зорница София " Воевода "
- Как сте със здравето, защото самият вие бяхте споделили, че стресът ви се отразява зле, бяхте и в болница?
- Няма да разясня в този момент, завел съм дело против шефа господин Василев. Александър Морфов също е завел дело. Чакаме правораздаването, което у нас се оказа, че или липсва, или прекомерно дълго мълчи. Имаме поддръжката и на българите в чужбина, над 250 000 са единствено в Чикаго, чакаме и отговор от Европейския парламент и ще се борим.
По-важно и значително е, че се протяга ръка върху националната институция Народен спектакъл, която е нужна на този… другояче - отчаян народ. Помага му, лекува душата му. Не приказваме за нас - нас, както се споделя „ Кучета ни яли. “ Нали сме хъшове..? Поне ЕДНА борба би трябвало да бъде извоювана.
В момента изчакваме нещата да се възстановяват, да се разбере накъде върви страната и по-късно ще я продължим, откакто не сме получили отговори на заложените си въпроси.
Защото страхът и сантиментът са ни докарали до миг, в който или си плебей, или намираш „ комфортно опрощение да не го забелязваш “.
- Моноспектакълът „ Караконджул “ се ражда след ваша среща с Николай Хайтов. Бихте ли разказали за тази ваша среща с писателя?
- След като се дипломирах участвах в зрелище на моя учител Иван Налбантов и то беше по разкази на Николай Хайтов. Писателят беше мощно очарован от спектакъла и ми даде негови пиеси, които в никакъв случай не бяха поставяни. Много се веселя, че още като възпитаник прочетох „ Диви разкази “ и други произведения на Хайтов, тъй като това ми даде една посока, която ми е приятна и обичам да плавам в нея като метод писане и на мисъл.
И по този начин след години се роди концепцията да направя моноспектакъл по „ Дервишово семе “ на Николай Хайтов. В „ Караконджул “ има и мои текстове, и текстове на Стоян Радев, който е режисьор на постановката, само че не знам за какво в афиша на спектакъла това не е упоменато.
Валери Йорданов получи през 2021 година " Икар " за водеща мъжка роля за “Караконджул ” в Народния спектакъл
- Говорейки за децата ме провокирате да ви попитам за кино лентата ви „ Шекспир като улично куче “. Диалогът сред поколенията и това, което вас ви вълнува като татко ли ви предизвика да се заемете с тази тематика, да напишете сюжет и да заснемете кино лентата като режисьор?
- Основната провокация беше един човек, на който се усещам длъжен, с който израснах през годините. Дължа доста на този човек, който ме отгледа, промени и насочи в живота. За жал прототипът не е жив. Неговата роля във кино лентата се извършва от Захари Бахаров.
И в разговора, и в диалозите с хлапетата, и в свадите, и в моментите, в които се пробва нещо да ги научи употребявам действителни думи от този човек от моите младежки години. И тогава си споделих, че някой ден би трябвало да му се отблагодаря. Тази концепция се роди още преди кино лентата „ Кецове “.
Владислав Стоименов извършва основната роля във кино лентата " Шекспир като улично куче " по сюжет и под режисурата на Валери Йорданов. Актьорът е и продуцент на кино лентата дружно с Гергана Станкова, Виктор Чучков - наследник и Борислав Чучков
- Мъжът, който ви въодушеви да заснемете години по-късно „ Шекспир като улично куче “ ли ви подтикна да не останете просто момче на улицата, а да поемете към храма на театъра?
- Той не ме е предизвикал да аплайвам в Академията. Кандидатствах по лична концепция и предпочитание.
Но откакто ме одобриха той направи една голяма почерпка в квартала, все едно са приели сина му и сподели на масата монолога на Хамлет, като част от него употребявам във кино лентата. Изненадах се, че той познава Шекспир, тъй като този човек е човек от улицата и имаше не напълно чисто минало.
Той ме погледна и сподели: „ Три пъти съм кандидатствал във ВИТИЗ и три пъти достигах до финален кръг и ме късаха, тъй като съм никой и пристигам от на никое място. Пожелавам ти ти да промениш ориста си. “
Захари Бахаров в ролята на Чаво - прототипът, въодушевил историята в " Шекспир като улично куче " и действителен човек в живота на Валери Йорданов
- Вашият воин и подстрекател като че ли е въплъщение на Шекспировите думи: „ Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея - влизаме, излизаме и за своето време, всеки от нас играе разнообразни роли… “ А за вас коя е най-важната роля в живота и кое е най-ценното човешко качество, на което държите най-вече?
- За мен е значимото да съм прецизен към хората, към обстановката и към работата си. Да не шикалкавиш и да си почтен.
Въпреки че майка ми споделя, че най-голямата нелепост, в която мога да допускам е изразът „ Това, което ми е на сърцето, това ми е и на устата. “ Тя ми е казвала: „ Сине, това е най-вредното нещо, което може да ти навреди за цялостен живот. “ Някак си се стремя това да се случва.
И другото най-важно нещо е младите българи, тъй като стават все по-малко, от ден на ден бягат на открито. И децата ми учат езици и аз не желая да ги спирам, това си е техен избор - да учат езици и един ден може да отлетят отсам. Но където и да отидат дано да носят нещо отсам, да имат знание към земя, гора, планина. Думите дълг, чест, достолепие да не са просто изрази, които нямат действително значение и дух.
Дебютът на Валери Йорданов като кинорежисьор е с " Кецове "
- Как се променихте вие сред „ Кецове “ и „ Шекспир като улично куче “, имайки поради, че сте сценарист и режисьор и на двата кино лентата, само че в първия участвате, а във втория не?
- В „ Кецове “ играя по насила, тъй като ролята трябваше да се извърши от Неджат Ишлер, той е огромна звезда в Турция. Той взе участие и в „ Откраднати очи “ (Филм на режисьора Радослав Спасов, който е и съсценарист дружно с Нери Терзиева, б.а.), където снимахме дружно преди време. Това е турският артист, който играе братът на героинята на Весела Казакова. С Неджат се запознахме около „ Откраднати очи “. И ролята беше писана за него. И героят трябваше да приказва на турски и щеше да е със надписи.
Но 20 дни преди да почнем фотоси Неджат го поканиха във филм на Фатих Акин и той нямаше по какъв начин да се откаже да се снима при знаменит режисьор. А и хонорарите са 50 пъти над това, което тук можем да му предложим. И той се обади да се извини и в последния миг аз влязох във кино лентата на негово място, тъй като нямаше време, а трябваше да почваме фотоси. Затова и моят воин има толкоз малко реплики.
Владислав Стоименов и Елеонора Иванова в " Шекспир като улично куче "
Разликата я виждам чисто кинематографично – това е в опита. Гледам доста кино, също така вземам участие във филми, работя със студенти, с младежи, които ми носят тяхната сила, която е друга от нашата и непрекъснато си споделям, че би трябвало да създадем нещо за тези младежи и по тази причина и историите ми са свързани с младежи.
Разликата е в това, че „ Шекспир като улично куче “ е доста по-динамичен, по-добре изчислен като ритмика, като мелодия и като метод на роман.
Сега ще забележим идващия филм дали ще е след 10-12 години, тъй като сега имаме план с Мартичка Божилова, за който спечелихме дотация. Оказа се обаче, че ще ни дадат половината от нужните средства. Това е все едно да си купиш кола, само че след това да ти дадат половината кола и да ти кажат, че другата половина ще си я сглобиш самичък. Или в случай че примерно спечелиш съревнование да ти дадат половин купа и да ти кажат: „ Ти ще се оправиш и с това. “
Отделно имам и мой сюжет, който пиша – доста друг от „ Шекспир като улично куче “ и от „ Кецове “. Но сега цялата тази администрация и всичко, което се случва на всички места при кандидатстване и при състезанията много ме тревожи и не съм сигурен дали ще направя сюжета за филм или мога да го оформя като втора книга.
" Шекспир като улично куче “ получи 6 награди на Фестивала на българския игрален филм „ Златна роза “ във Варна през 2022 година
- „ Шекспир като улично куче “ получи 6 награди на Фестивала на българския игрален филм „ Златна роза “ във Варна - за постановка, за сюжет, за най-хубав филм съгласно Младежкото жури на фестивала, премия на Съюза на българските кино дейци и на град Варна. Доволен ли сте от този триумф и какво в реакциите на публиката ви направи най-голямо усещане и какво най-често ви споделяха феновете?
- Най-важното е, че има хора, които го гледат по няколко пъти. Мои сътрудници също ми споделиха, че са завели децата. За мен това е най-важното. Иначе като зрителски триумф всички филми следпандемично нямаха чак талково доста фенове. „ Кецове “, който беше доста по-бавен и доста по-тежък филм, имаше доста повече фенове.
Окуражава ме, когато някой ми каже, че е гледал кино лентата няколко пъти или пък когато фенове ме питат тази имитация от кое място е. Това, което ме вълнува е една история да е вярна и да се случва по този начин, че фенът да се почувства на мястото на основния воин.
Актьорът каскадьор дружно с дребната Зоя се снима в клипа към новата ария на група " Сленг " " Изгубен "
- Снимахте се в клипа към новата ария на „ Сленг “ и Владимир Михайлов „ Изгубен “. Какво предизвикателство беше за вас да снимате високо в планината?
- Беше ми извънредно прелестно да работя с тези момчета и да се катеря по скалите, макар че в никакъв случай не се бях спускал от такива височини. Аз съм каскадьор, с изключение на артист и съм каскадьор в групата на Мирослав Петров. За фотосите на „ Изгубен “ направихме две тренировки за 15 минути и по-късно напряко снимахме.
Момчетата вършат доста смислена музика, клипът е страховит, режисьор на клипа е Кирил Добрев от JENG studio, който ми направи звука на „ Кецове “ и най-после ми приключи звука и на „ Шекспир като улично куче “. С него работим от дълго време и е доста прелестно.
Освен това направихме една ария, която е по мой текст с аранжименти на Методи Кръстев и групата No More Many More, която ще извадим наесен. Парчето се споделя „ Няма някогашни хъшове “. Много желаех на представлението в памет на Чочо на 23 май да го пуснем, само че ми се отговори от чиновник, че управлението не е чуло песента, с цел да я утвърди и да я пуснем в памет на Чочо.
В сериала " Дяволското гърло " Валери Йорданов изигра ролята на неприятното ченге и някогашен член на силова формация - Манол Попнеделчев-Попето
- Казвате, че няма някогашни хъшове. А какво се случва, когато хъшът изневери на идеята, за която се е борил?
- Нека не се заблуждаваме, че същинските хъшове са били хора с обучение или с някаква доста висока просвета. Даже доста от тях са живеели много бохемски и на моменти престъпно. Минавали са през какво ли не, с цел да оцелеят. Има обаче един безспорен факт - че над 800 души от тях са починали в борбата при Гредетин за избавление на Сърбия. Това са хора, които са си споделили в един миг, че първо би трябвало да бъде освободена Сърбия, с цел да пристигна ред и на България.
Това го има и като текст в представлението, комплициран от Сашо. Това са хора, които са подготвени да се жертват, да не мислят за своето на следващия ден, а да мислят за общото на следващия ден. И това значи хъш съгласно мен. Не мога да подреждам кой от нас е хъш и кой не. Възхищавам им се и се пробвам да преследвам нещата, които съгласно мен са значими.
Валери като Бръчков в телевизионната версия на " Хъшове ". Прототип на неговия воин е самият Иван Вазов. Актьорът неотдавна издаде и първата си книга с разкази, която озаглави " Гризачи "
- Предполагам, че откакто желаете да продължите тази битка за вас не важи репликата „ Бедни, небогати, Македонски, за какво не умря при Гредетин? “
- Тази имитация е край на повестта „ Немили недраги “ и начало на спектакъла на Александър Морфов „ Хъшове “. Тя е годна за всеки един от нас. Но сте права, че съм уверен по някакъв метод в противоположното. Не би трябвало да съжаляваме за нещата, които сме създали с религия и с разбиране.
Защото почнем ли да съжаляваме, ние ставаме като тези, против които се борим. Тогава човек ще си каже, но ти, в случай че тогава не беше реагирал в този момент щеше да си по-добре и щеше да оцелееш. И тъкмо тогава той стопира да бъде хъш или стопира да бъде българин. Ако ме питате какво значи българин - да знае по какъв начин мирише земята и да може да я обработва. Да я търси.
Заедно с Филип Аврамов във кино лентата на режисьора и сценарист Иван Черкелов " Раци "
- Вие избрахте да останете в България и да се борите.
- Да. Това е цялостен живот.
- Искате ли дъщерите ви да тръгнат по вашия път? Те гледат ли ви в спектакли, гледаха ли и „ Шекспир като улично куче “?
- Да, гледаха кино лентата, и спектакли, в които вземам участие, са гледали. Ще се веселя, в случай че не тръгнат по моя път, а си намерят някакви техни други специалности. Актьорската специалност е още по-тежка за дамите. В международната драматургия и сценаристика огромните и хубави функции, които се пишат са едно към 10 в интерес на мъжете.
Това е странният фактор, тъй като съгласно мен дамата е по-силният пол, изключително сега. Тя е по-интелигентният, по-интуитивният човек, доста постоянно по-честният. Може пък в идващия ми сюжет основната героиня да е момиче, само че ще е младеж, тъй като доста се надявам те да продължат битките си и да не се отхвърлят.
- Вероятно дъщерите ви ви въодушевяват за всичко това?
- Общо взето да и за разкази и за други неща. В „ Гризачи “ думите, които употребявам при героите множеството съм ги чувал. Дядовците в разказите са мои дядовци или братовчеди на мои дядовци. А на внучетата множеството истории са мои. Разбира се има някои украсявания тук-там. Това са истории на хора неамбициозни и всяка една от тях може да се създаде като сюжет за пълнометражен филм.
- Бяхте споделили, че „ Гризачи “ е книга за паметта. Какво съгласно вас е значимо да не забравяме по пътя, по който вървим?
- Да не забравяме кои сме. Да не не помня кой съм и от кое място пристигам и защо съм мечтал, когато съм бил малолетен. Защото множеството проблеми, които сега срещаме и в работата, и на всички места към нас са свързани с хора, които са не запомнили кои са, от кое място идват и защо са мечтаели. Това някакси стои изтрито като с гумичка или те са си споделили „ Това е било маловажно. “ Не, не е маловажно.
Щом си мечтаел за нещо, когато си бил в по-чистото си духовно и в по-необременено положение, значи това е било значимото нещо за теб. А за какво си не запомнил за него? Защото си се подвел от упоритости. Както споделяше моят учител проф. Стефан Данаилов: „ Най-големият зложелател на надарения човек е упоритостта. “ И той ни съветваше да внимаваме с упоритостите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ