Сега е време за обичане…
Останах си бясно влюбена в теб. Това е то. Точка. Днес го хвърлям като умозаключение на всичките си опити и борби. На всичко, което направих на инат. На всички тежки думи. На всички бягства. На дебелоглав на всички отрицания и оправдания. Аз съм си бясно влюбена в теб. Това е то. Вдигам ръце, размахвам бялата забрадка и се предавам. Не ми се спори. Уморих се!
Любовта била просто нещо. Чаша ароматно кафе заран, тъй като знаеш, че без него ще съборя света. Топла прегръдка, когато леко накривя лявата си вежда и демонстративно си сложа слънчевите очила. Или, когато си поема въздух с цел да кажа нещо, а ти ме спреш още преди да съм издала и тон. „ Да, да гладна си! ” Такива неща. Разни си мои безредици.
И ето по този начин, след 1001 борби и раздели, за „ n “ на брой път, от цяла безкрайност насам ти още веднъж ми носиш кафето. С две захарчета и сметана. Никога не се е налагало да ти го споделям. Отпивам си първата глътка, а след това си поемам въздух. Не вършим нищо изключително. Наслаждаваме се на морето. Почиваме си. Блуждаем. Аз си мисля, несъмнено. Знаеш, драмата е непрекъснато вътре в мен.
Мисля си за любовта. За взаимоотношенията сред хората. Когато двама души се обичат, се чака да се построяват. Да се поддържат. Да се схващат. Всичко било толкоз просто. С две думи. Обичам те. И аз те обичам. И към този момент ни е време единствено за обичане.
Гледам останалите двойки. Спорят, нервират се. Карат се за нелепости. Изглеждат толкоз сладки. Не осъзнават, че си губят времето в разногласия за нелепости. Защо се карате за дреболии? Денят е безоблачен и прелестен. А ти за хиляден път ми носиш кафето, тъй като знаеш, че без него не стартира деня. С две захарчета и сметана. Това за през днешния ден ми стига. И това е обичане….
Инфо: https://glamgirls.bg
