Възможна ли е критика, без да има обидени?
Особено значим е този въпрос, когато става дума за сътрудници в една интимна връзка.
Къде е границата сред обидата и градивната рецензия? Доколко може да бъде ясно начертана тази линия и по какъв начин да я разпознаем?
Всъщност психолозите споделят, че това е двупосочен развой. Не е значимо единствено по какъв начин критикуващият сервира своята рецензия, само че не по-малко (ако не и повече) значимо е по какъв начин подлагания на критика възприема посланието. А това към този момент зависи освен от думите, а и от интелектуалното и прочувственото равнище на този, към който са отправени те.
Така да вземем за пример, в случай че един човек е духовно стеснен, в случай че се счита за непогрешим, в случай че е нарцисист по природа, никоя рецензия не би имала благоприятен резултат върху него. Той би я възприел не като градивна, а като смъртна засегнатост, която безусловно би трябвало да бъде отмъстена със ужасно отмъщение. Попаднете ли на подобен човек, съветваме ви да се спасявате допустимо най-бързо.
Ако обаче индивидът е необятно скроен, духовно и прочувствено зрял, то би се вслушал в думите на рецензия и би бил податлив да промени нещо у себе си като държание, мироглед, изказ, стига да е уверен, че е за положително.
Разбира се, и критикуващите би трябвало да бъдат деликатни.
Помислете си какво желаете да постигнете – да натриете носа на колегата си или да споделите откровено какво би му помогнало да бъде по-добър в това, което прави; да се употребява с по-голямо почитание измежду другите и така нататък Ако е второто, евентуално ще намерите точните думи. Ако обаче е първото, запитайте се какво очаквате да се случи: 1) да се скарате и вие да спечелите спора; 2) да покажете, че сте прави; 3) да предизвикате скандал просто ей по този начин за спорта; 4) да се разделите.
Това са съществени въпроси, на които би трябвало да си отговорите, преди да критикувате.
Има и още един – а вие склонни ли сте да понасяте рецензия?
