Свободата на медиите по света удря 25-годишно дъно. Къде е Българ...
Особено обезпокоителен е сривът в каузи на хората, живеещи в страни със „ добра “ медийна среда – от към 20% той е паднал до под 1%. В тази най-висока категория остават едвам седем страни, всички в Северна Европа, отпред с Норвегия.
Сериозна е обстановката в Русия, която заема 172-ро място. Според отчета ръководството на Владимир Путин интензивно употребява закони против тероризма, сепаратизма и екстремизма, с цел да лимитира работата на публицистите. Към април 2026 година в страната са арестувани 48 представители на медиите.
В Съединените щати също се регистрира утежняване. След като през 2024 година страната към този момент е намалена от „ много добра “ до „ проблематична “ категория – година, съвпадаща с преизбирането на Доналд Тръмп – през 2026 година тя губи още позиции и доближава 64-то място. Сред аргументите се показват систематичните офанзиви на Тръмп против медиите, както и съответни случаи като задържането и последвалото експулсиране на журналиста Марио Гевара. Допълнително въздействие оказват и забележителните съкращения във финансирането на американските интернационалните медии.
Най-рязък спад през 2026 година е регистриран в Нигер, който пада до 120-то място, губейки 37 позиции. Това се свързва с ръководството на военна хунта и по-широката наклонност на утежняване в района на Сахел, където както въоръжени групировки, по този начин и управляващите лимитират достъпа до самостоятелна и разнообразна информация.
Като образец за тежки нарушавания е посочена и Саудитска Арабия, където през 2025 година е екзекутиран публицист, което акцентира високия риск за медийните служащи в избрани елементи на света.
На този декор: Къде е България?
Свободата на медиите в България продължава да се утежнява. Страната ни губи още една позиция и към този момент заема 71-во място в света, откакто година по-рано беше на 70-о. Общият ѝ резултат също бележи лек спад – до 60.28 пункта по отношение на 60.78 през 2025 година, което я оставя в групата на страните с „ проблематична “ медийна среда.
Най-сериозните недостатъци съгласно разбора са в икономическата основа на медиите. Там България се подрежда на 98-о място – най-ниската ѝ позиция по обособените индикатори. Пазарът е избран като стеснен и мощно подвластен от обществено финансиране, което постоянно се разпределя непрозрачно. Според специалистите това основава механизъм за въздействие, при който средствата се употребяват като инструмент за напън върху публицистичната политика.
Критики има и към Съвет за електронни медии (СЕМ), чиято самостоятелност е сложена под въпрос. Политическите назначения в регулатора съгласно отчета отслабват способността му да работи независимо и водят до напън върху публичните медии като Българска национална телевизия и Българско национално радио.
Сериозен проблем остават и така наречен SLAPP каузи – правосъдни искове, употребявани за заплашване на публицисти. Въпреки европейските начинания за ограничението им, България към момента не е приложила дейно съответните механизми. Това разрешава на авторитетни фигури, в това число политици и предприемачи, да завеждат каузи с високи финансови искания за да блокират следствия и сериозни изявления.
По отношение на сигурността физическите офанзиви против публицисти са относително редки, само че натискът не липсва. Психологическият тормоз и онлайн заканите не престават да бъдат необятно публикувани, като изключително уязвими са дами публицисти и проверяващи кореспонденти, регистрират още от Репортери без граници.
Като цяло отчетът обрисува устойчива отрицателна наклонност, при която структурни проблеми – стопански зависимости, политическо въздействие и правосъден напън – не престават да лимитират свободата на словото в страната.
Сериозна е обстановката в Русия, която заема 172-ро място. Според отчета ръководството на Владимир Путин интензивно употребява закони против тероризма, сепаратизма и екстремизма, с цел да лимитира работата на публицистите. Към април 2026 година в страната са арестувани 48 представители на медиите.
В Съединените щати също се регистрира утежняване. След като през 2024 година страната към този момент е намалена от „ много добра “ до „ проблематична “ категория – година, съвпадаща с преизбирането на Доналд Тръмп – през 2026 година тя губи още позиции и доближава 64-то място. Сред аргументите се показват систематичните офанзиви на Тръмп против медиите, както и съответни случаи като задържането и последвалото експулсиране на журналиста Марио Гевара. Допълнително въздействие оказват и забележителните съкращения във финансирането на американските интернационалните медии.
Най-рязък спад през 2026 година е регистриран в Нигер, който пада до 120-то място, губейки 37 позиции. Това се свързва с ръководството на военна хунта и по-широката наклонност на утежняване в района на Сахел, където както въоръжени групировки, по този начин и управляващите лимитират достъпа до самостоятелна и разнообразна информация.
Като образец за тежки нарушавания е посочена и Саудитска Арабия, където през 2025 година е екзекутиран публицист, което акцентира високия риск за медийните служащи в избрани елементи на света.
На този декор: Къде е България?
Свободата на медиите в България продължава да се утежнява. Страната ни губи още една позиция и към този момент заема 71-во място в света, откакто година по-рано беше на 70-о. Общият ѝ резултат също бележи лек спад – до 60.28 пункта по отношение на 60.78 през 2025 година, което я оставя в групата на страните с „ проблематична “ медийна среда.
Най-сериозните недостатъци съгласно разбора са в икономическата основа на медиите. Там България се подрежда на 98-о място – най-ниската ѝ позиция по обособените индикатори. Пазарът е избран като стеснен и мощно подвластен от обществено финансиране, което постоянно се разпределя непрозрачно. Според специалистите това основава механизъм за въздействие, при който средствата се употребяват като инструмент за напън върху публицистичната политика.
Критики има и към Съвет за електронни медии (СЕМ), чиято самостоятелност е сложена под въпрос. Политическите назначения в регулатора съгласно отчета отслабват способността му да работи независимо и водят до напън върху публичните медии като Българска национална телевизия и Българско национално радио.
Сериозен проблем остават и така наречен SLAPP каузи – правосъдни искове, употребявани за заплашване на публицисти. Въпреки европейските начинания за ограничението им, България към момента не е приложила дейно съответните механизми. Това разрешава на авторитетни фигури, в това число политици и предприемачи, да завеждат каузи с високи финансови искания за да блокират следствия и сериозни изявления.
По отношение на сигурността физическите офанзиви против публицисти са относително редки, само че натискът не липсва. Психологическият тормоз и онлайн заканите не престават да бъдат необятно публикувани, като изключително уязвими са дами публицисти и проверяващи кореспонденти, регистрират още от Репортери без граници.
Като цяло отчетът обрисува устойчива отрицателна наклонност, при която структурни проблеми – стопански зависимости, политическо въздействие и правосъден напън – не престават да лимитират свободата на словото в страната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ