Историк: Заветът на 3 март е да преследваме националните си цели
Основното, на което 3 март би трябвало да ни учи е да бъдем най-малко на този ден сплотени, както е бил българският народ преди 145 години. 3 март ни остава като завет да преследваме като общество нашите национални цели.
Това сподели пред Euronews Bulgaria историкът доцент доктор Светослав Живков, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Сегашната политическа конюнктура е тъкмо противоположната на това, което ни носи като обръщение 3 март. Но разделяне в българската политика постоянно е имало. Още след освобождението се появяват демократично и консервативно течение, след това русофили и русофоби. Но в последните 2-3 години разломите станаха прекомерно доста. Това нарушава минимума връзка, която би трябвало да имат политиците, с цел да имаме устойчиво парламентарно ръководство. Това се отразява и на обществото, което е разграничено и то не по един въпрос, а по доста.
Идеалите на възрожденските българи са за основаване на една съвременна европейска, демократична страна. Вземат примерите на либерално-демократичната уредба на Западна Европа и Съединени американски щати. Търновската конституция е една от най-модерните по това време. Въпреки другите течения в края на 19 и началото на 20 век, въпреки всичко е имало един консенсус за посоката, в която България би трябвало да се развива - европейски либерлано-демократичен път. За страдание в днешно време това не е по този начин. Но ние няма по какъв начин да сме изолирани от този национал-популизъм, който се развива в цяла Европа.
Това, към което би трябвало да се стреми българското общество е повече гражданственост, повече народна власт и демократична просвета измежду хората. Защото ние имаме проблем с приемането на друга позиция и ни липсва плурализъм. Не на последно място и стопански разцвет. За това са се борили и нашите възрожденци.
Доц. доктор Светослав Живков
В първите десетилетия след Освобождението 3 март се постанова като част от празничния цикъл на България. Отначало се отбелязва като ден на съветския император Александър Втори, след това и като ден, в който е подписан Санстефанският кротичък контракт. Не толкоз с концепцията за независимост, колкото на национално обединяване в подтекста на устрема на българите да решим националния въпрос.
Носим много тежко завещание от просветителната система на така наречен социализъм, който в действителност е чист авторитаризъм. Концепцията беше много елементарно измислена с двойната освободителка Русия. Всъщност истината за тази война е, че тя част от един развой, който обгръща цяла Европа през 19 век - процесът, който ражда концепцията за национална страна, сподели от студиото на Euronews Bulgaria историкът Пейо Колев.
Това е един урок, в който самите империи, които виждат разпада на Османската империя, се хвърлят върху нея и стартират да ръфат каквото е останало от нея, с цел да причислят каквото могат. Империите, които съществуват изкуствено, не на народен симптом, в които са събрани нации, които даже не приказват на един и същи език. Алчността за власт ги тласка в конфликт.
Тази Руско-турска война въобще не е освободителна, въпреки да е имала подобен резултат за нас. Тя е подхваната за зони за въздействие. Русия е включила значително страни съвсем в иго, които нямат безусловно нищо общо с съветския народ.
Пейо Колев
Тук има един конфликт на потисници с различен конфликт на потисници. В учебниците пъклен фрагментирано се взема Руско-турската война като събитие, което преглежда единствено България. Не забравяйте, че в процеса на систематизиране на Балканите България не е имала думата. Големите империи, които през днешния ден назоваваме огромните демокрации - Британската империя, Германия, Австро-Унгарската империя, се плашат от това национално обединяване.
Вижте задачите диалози във видеото.
Това сподели пред Euronews Bulgaria историкът доцент доктор Светослав Живков, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Сегашната политическа конюнктура е тъкмо противоположната на това, което ни носи като обръщение 3 март. Но разделяне в българската политика постоянно е имало. Още след освобождението се появяват демократично и консервативно течение, след това русофили и русофоби. Но в последните 2-3 години разломите станаха прекомерно доста. Това нарушава минимума връзка, която би трябвало да имат политиците, с цел да имаме устойчиво парламентарно ръководство. Това се отразява и на обществото, което е разграничено и то не по един въпрос, а по доста.
Идеалите на възрожденските българи са за основаване на една съвременна европейска, демократична страна. Вземат примерите на либерално-демократичната уредба на Западна Европа и Съединени американски щати. Търновската конституция е една от най-модерните по това време. Въпреки другите течения в края на 19 и началото на 20 век, въпреки всичко е имало един консенсус за посоката, в която България би трябвало да се развива - европейски либерлано-демократичен път. За страдание в днешно време това не е по този начин. Но ние няма по какъв начин да сме изолирани от този национал-популизъм, който се развива в цяла Европа.
Това, към което би трябвало да се стреми българското общество е повече гражданственост, повече народна власт и демократична просвета измежду хората. Защото ние имаме проблем с приемането на друга позиция и ни липсва плурализъм. Не на последно място и стопански разцвет. За това са се борили и нашите възрожденци.
Доц. доктор Светослав Живков
В първите десетилетия след Освобождението 3 март се постанова като част от празничния цикъл на България. Отначало се отбелязва като ден на съветския император Александър Втори, след това и като ден, в който е подписан Санстефанският кротичък контракт. Не толкоз с концепцията за независимост, колкото на национално обединяване в подтекста на устрема на българите да решим националния въпрос.
Носим много тежко завещание от просветителната система на така наречен социализъм, който в действителност е чист авторитаризъм. Концепцията беше много елементарно измислена с двойната освободителка Русия. Всъщност истината за тази война е, че тя част от един развой, който обгръща цяла Европа през 19 век - процесът, който ражда концепцията за национална страна, сподели от студиото на Euronews Bulgaria историкът Пейо Колев.
Това е един урок, в който самите империи, които виждат разпада на Османската империя, се хвърлят върху нея и стартират да ръфат каквото е останало от нея, с цел да причислят каквото могат. Империите, които съществуват изкуствено, не на народен симптом, в които са събрани нации, които даже не приказват на един и същи език. Алчността за власт ги тласка в конфликт.
Тази Руско-турска война въобще не е освободителна, въпреки да е имала подобен резултат за нас. Тя е подхваната за зони за въздействие. Русия е включила значително страни съвсем в иго, които нямат безусловно нищо общо с съветския народ.
Пейо Колев
Тук има един конфликт на потисници с различен конфликт на потисници. В учебниците пъклен фрагментирано се взема Руско-турската война като събитие, което преглежда единствено България. Не забравяйте, че в процеса на систематизиране на Балканите България не е имала думата. Големите империи, които през днешния ден назоваваме огромните демокрации - Британската империя, Германия, Австро-Унгарската империя, се плашат от това национално обединяване.
Вижте задачите диалози във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ