Проф. Огнян Минчев: Комфортното мнозинство крие риск от политическа хегемония
" Основният въпрос е по какъв начин " Прогресивна България " ще извърши разнородните си обещания и в каква степен ще поеме отговорност за тях. Отговорите не би трябвало да бъдат общи, а съответни – ориентирани към политики, планове и механизми за реализация ", съобщи в предаването " Метроном " на Радио ФОКУС политологът проф. Огнян Минчев.
Политологът подчертава и върху метода, по който ще действа 52-ото Народно заседание.
" Наличието на " удобно болшинство " ` основава предпоставки за самобитна политическа надмощие, при която ръководещите могат да прокарват решения без сериозна опозиция ", уточни проф. Минчев.
В този подтекст той сложи въпроса за стила на ръководство – дали болшинството ще търси разговор и консенсус с опозицията, или ще наложи по-силов модел. Като исторически образец Минчев уточни 1997 година, когато държавното управление на Иван Костов се опита да разшири поддръжката посредством така наречен " реформаторско болшинство ".
По думите му сходен метод би могъл да бъде потребен и през днешния ден, изключително при нужда от конституционно болшинство от 160 депутати за основни институционални промени.
Предстоящите сложни решения
Според Минчев непопулярни ограничения са неизбежни най-много в икономическата сфера, поради интернационалната конюнктура и насъбраните вътрешни дефицити.
" Има потребност от промени в държавните институции, които са отслабени от продължителната политическа рецесия след 2021 година ", добави политологът.
В интернационален проект
Политологът очерта опасности, свързани с възможна смяна в позицията на България по основни въпроси като войната в Украйна.
" Вече се следи напън от среди, близки до новото болшинство, за проверка на досегашната външнополитическа линия, което би могло да сътвори напрежение в границите на европейските и евроатлантическите партньорства ", означи проф. Минчев.
Той разяснява и ролята на България в подтекста на възможни трансформации в Европейски Съюз и НАТО. " Страната не може да си разреши бездейност, а би трябвало интензивно да взе участие в процесите на усилване на европейската сигурност, изключително поради геополитическата сензитивност на Балканите ", сподели още проф. Минчев.
По отношение на вътрешнополитическата динамичност той очерта два съществени разлома, които ще продължат да дефинират политическия живот – опълчването сред статукво и антикорупционни сили, както и геополитическото разделяне Изток–Запад.
Проф. Минчев предвижда, че резултатите от ръководството на " Прогресивна България " ще бъдат решаващи за изхода от идните президентски избори.
" Ключов въпрос ще бъде дали може да се излъчи мощен проевропейски претендент, кадърен да се опълчи на претендента на ръководещите и да доближи до балотаж ", заключи той.
Политологът подчертава и върху метода, по който ще действа 52-ото Народно заседание.
" Наличието на " удобно болшинство " ` основава предпоставки за самобитна политическа надмощие, при която ръководещите могат да прокарват решения без сериозна опозиция ", уточни проф. Минчев.
В този подтекст той сложи въпроса за стила на ръководство – дали болшинството ще търси разговор и консенсус с опозицията, или ще наложи по-силов модел. Като исторически образец Минчев уточни 1997 година, когато държавното управление на Иван Костов се опита да разшири поддръжката посредством така наречен " реформаторско болшинство ".
По думите му сходен метод би могъл да бъде потребен и през днешния ден, изключително при нужда от конституционно болшинство от 160 депутати за основни институционални промени.
Предстоящите сложни решения
Според Минчев непопулярни ограничения са неизбежни най-много в икономическата сфера, поради интернационалната конюнктура и насъбраните вътрешни дефицити.
" Има потребност от промени в държавните институции, които са отслабени от продължителната политическа рецесия след 2021 година ", добави политологът.
В интернационален проект
Политологът очерта опасности, свързани с възможна смяна в позицията на България по основни въпроси като войната в Украйна.
" Вече се следи напън от среди, близки до новото болшинство, за проверка на досегашната външнополитическа линия, което би могло да сътвори напрежение в границите на европейските и евроатлантическите партньорства ", означи проф. Минчев.
Той разяснява и ролята на България в подтекста на възможни трансформации в Европейски Съюз и НАТО. " Страната не може да си разреши бездейност, а би трябвало интензивно да взе участие в процесите на усилване на европейската сигурност, изключително поради геополитическата сензитивност на Балканите ", сподели още проф. Минчев.
По отношение на вътрешнополитическата динамичност той очерта два съществени разлома, които ще продължат да дефинират политическия живот – опълчването сред статукво и антикорупционни сили, както и геополитическото разделяне Изток–Запад.
Проф. Минчев предвижда, че резултатите от ръководството на " Прогресивна България " ще бъдат решаващи за изхода от идните президентски избори.
" Ключов въпрос ще бъде дали може да се излъчи мощен проевропейски претендент, кадърен да се опълчи на претендента на ръководещите и да доближи до балотаж ", заключи той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ