Проф. Сербезова: Основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването е малкият брой медицински сестри
Основният проблем пред човешките запаси в опазването на здравето е дребният брой медицински сестри.
През последните 20 години е налице трайна процедура да се утвърждават повече места за студенти по „ медицина “, в сравнение с по компетентност „ здравна сестра “. По данни на МОН през последните 10 години компетентност „ медицина “ са приключили общо 6 692 български жители, а компетентност „ здравна сестра “ – едвам 4 264. “ Това съобщи министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова по време на полемика, проведена от самодейността „ Индекс на лечебните заведения “.
Според проф. Сербезова казусът с дефицита на медицински сестри може да се разрасне, в случай че всички заинтригувани страни не положат нужните старания за преустановяване на тази отрицателна наклонност. Като съществени демотивиращи фактори здравният министър уточни ниското възнаграждение, свръхнатоварването на работното място, недобрите условия на труд и като цяло чувството за липса на почитание към полагания от медицинските сестри труд. „ Човешките запаси са най-трудният за контролиране и ръководство детайл в областта на опазването на здравето. Осигуряването на задоволително медицински експерти е развой, който не се лимитира единствено до производството на фрагменти от медицинските университети и достигането на някакъв избран брой в страната, а и до вярното систематизиране на медицинските експерти по области и обитаеми места, до придобиването на нужната подготовка, до обезпечаването на условия за професионално развиване и мотивация. “
Здравният министър цитира данни на Националния статистически институт, съгласно които през последните 15 години броят на лекарите в страната продължава да се усилва, а популацията понижава. „ Налице е и диспропорционалност, която е районна, както и диспропорционалност във връзка с съответните специалности. Следва да се има поради, че увеличеният брой лечебни заведения основава предпоставки за условен дефицит на медицински експерти “, уточни здравният министър.
По думите на проф. Сербезова краткосрочните ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати за понижаване на кадровия недостиг в лечебните заведения, са: усъвършенстване броя на лечебните заведения в страната; повишение на трудовите хонорари на медицинските сестри, включването им в процеса на взимане на решения, които ги касаят; правене на единни наложителни правила за минималните хонорари на личния състав и за разпределението на спомагателните средства за всички участници в лечебно-диагностичната активност в държавните и общинските лечебни заведения. Сред средносрочните и дълготрайните ограничения здравният министър уточни: основаване на механизми за стимулиране на висшите учебни заведения да образоват повече медицински сестри, като се завиши изплащаната от страната дотация на ВУЗ-овете; обвързване на броя на местата за студенти по медицина и по компетентност „ здравна сестра “ в страната в съответствие 1:2; регламентиране на по-широки пълномощия на медицинските сестри; по-равномерно систематизиране на медицинския личен състав на територията на страната.
Всички участници в полемиката се сплотиха към концепцията, че здравната система у нас би трябвало да бъде изменена, тъй че лечебните заведения да бъдат кадрово обезпечени, а медицинските експерти да бъдат стимулирани да останат да работят в България.
През последните 20 години е налице трайна процедура да се утвърждават повече места за студенти по „ медицина “, в сравнение с по компетентност „ здравна сестра “. По данни на МОН през последните 10 години компетентност „ медицина “ са приключили общо 6 692 български жители, а компетентност „ здравна сестра “ – едвам 4 264. “ Това съобщи министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова по време на полемика, проведена от самодейността „ Индекс на лечебните заведения “.
Според проф. Сербезова казусът с дефицита на медицински сестри може да се разрасне, в случай че всички заинтригувани страни не положат нужните старания за преустановяване на тази отрицателна наклонност. Като съществени демотивиращи фактори здравният министър уточни ниското възнаграждение, свръхнатоварването на работното място, недобрите условия на труд и като цяло чувството за липса на почитание към полагания от медицинските сестри труд. „ Човешките запаси са най-трудният за контролиране и ръководство детайл в областта на опазването на здравето. Осигуряването на задоволително медицински експерти е развой, който не се лимитира единствено до производството на фрагменти от медицинските университети и достигането на някакъв избран брой в страната, а и до вярното систематизиране на медицинските експерти по области и обитаеми места, до придобиването на нужната подготовка, до обезпечаването на условия за професионално развиване и мотивация. “
Здравният министър цитира данни на Националния статистически институт, съгласно които през последните 15 години броят на лекарите в страната продължава да се усилва, а популацията понижава. „ Налице е и диспропорционалност, която е районна, както и диспропорционалност във връзка с съответните специалности. Следва да се има поради, че увеличеният брой лечебни заведения основава предпоставки за условен дефицит на медицински експерти “, уточни здравният министър.
По думите на проф. Сербезова краткосрочните ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати за понижаване на кадровия недостиг в лечебните заведения, са: усъвършенстване броя на лечебните заведения в страната; повишение на трудовите хонорари на медицинските сестри, включването им в процеса на взимане на решения, които ги касаят; правене на единни наложителни правила за минималните хонорари на личния състав и за разпределението на спомагателните средства за всички участници в лечебно-диагностичната активност в държавните и общинските лечебни заведения. Сред средносрочните и дълготрайните ограничения здравният министър уточни: основаване на механизми за стимулиране на висшите учебни заведения да образоват повече медицински сестри, като се завиши изплащаната от страната дотация на ВУЗ-овете; обвързване на броя на местата за студенти по медицина и по компетентност „ здравна сестра “ в страната в съответствие 1:2; регламентиране на по-широки пълномощия на медицинските сестри; по-равномерно систематизиране на медицинския личен състав на територията на страната.
Всички участници в полемиката се сплотиха към концепцията, че здравната система у нас би трябвало да бъде изменена, тъй че лечебните заведения да бъдат кадрово обезпечени, а медицинските експерти да бъдат стимулирани да останат да работят в България.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ