Основният проблем, който стои пред родителите само с едно дете

Основният проблем, който стои пред родителите единствено с едно дете е: по какъв начин да запазят неговата душeвност и в това време да му оказват помощ да върви напред и се развива обикновено, а не като лакомец.

Тук мнозина биха скочили и възроптали, че въобще не е наложително единственото дете в фамилията да се трансформира в лакомец. И несъмнено ще са прави. Но рискът да стане тъкмо това и да бъде премината онази невидима и фина граница, по никакъв начин не е дребен. А и егоизмът е едвам един от доста проблеми, които биха могли да зародят.

Психолозите поучават, в случай че попадате в тази категория родители – единствено с едно дете, да не се успокоявате прекомерно и да не изчаквате прекомерно дълго нещата да се наредят сами, а да работите над възпитанието на детето от напълно ранна възраст. Така му помагате.

И въпреки всичко кои са най-честите неточности, в случай че по една или друга причина фамилията ви е останало единствено с едно дете.

1. Преборете желанието за протекция

Това предпочитание е изключително мощно в фамилии с едно дете и е подбудено от естествената реакция за запазването му като самобитен последовател на рода. Тази нужда се съпровожда от в действителност аргументиран боязън, който прераства в протекция до степен то да не смее да направи и една независима крачка. Да, това няма да го трансформира автоматизирано в лакомец, само че несъмнено пречи на развиването му и в дълготраен проект нанася съществени вреди.

Такова дете е подложено на непрекъснат напън. От малко му е внушавано, че не трябва да подхваща опасности – да вземем за пример, не трябва да тича, тъй като ще падне и може да се нарани. Предпазвано е от всичко, за което може да се сетите, че съществува. В един миг детето просто стартира да има вяра в неподозираните рискове и натрупа в себе си боязън, който го спъва и не му дава да разгърне своя капацитет.

Затова – вдигнете малко крилата си от него и го оставете да се научи да лети. Може и да падне по пътя, само че ще стане, ще изтупа облеклата си и ще продължи. Смисъл има, в случай че се научи да се оправя с грешките и сложните уроци.

2. Намалете упованията си към него

Нормално е да имате огромни упования от единственото си дете. Когато малчуганите в едно семейство са повече от едно, родителите интуитивно се успокояват – „ Щом първото не е съумяло, второто ще успее “. И по тази причина не натоварват душeвността на детето с несъразмерни упоритости.

Съвсем друго е, когато детето е само. То би трябвало да оправдае родителското доверие, да реализира всичко това, което мама и баща са предначертали за него. Няма нищо неприятно във високите цели, стига да са във опциите на детето. Но не всяко има гений да рисува като Рафаело, да свири като Паганини или да има гениалността на Айнщайн. Но родителите не се интересуват от това и пробват по всевъзможни способи да реализират тъкмо тези върхове – по опция всичките, въплътени в личния им непълнолетен правоприемник.

Ето по този начин се раждат нещастните деца, не егоистите. Защото когато малчуганът не успее да удовлетвори упованията на своите родители, той приема доста надълбоко разочарованието от неуспеха и натрупа виновност, която го демотивира съществено. А това към този момент в действителност пречи на развиването му.

Колкото и да ви се желае детето да реализира висоти, за негово положително е да намалите броя на упованията и да опитате да бъдете реалисти. Помислете кое е по-важно за вас – да страдате за очевидно нещастното си дете или да отглеждате един ухилен и освободен хлапак.

Продължава на страницата на Новите родители