Намаляването на ДДС няма да свали цените на горивата, твърдят от ...
Основният мотив на специалистите е обвързван с характера на нашата стопанска система. България е „ ценоприемаща “ стопанска система на интернационалните пазари на нефт и газ. Това значи, че вътрешната данъчна политика има прекомерно лимитирано въздействие върху цените на едро. Понижаването на налога не води до увеличение на предлагането на запаси. То по никакъв метод не понижава разноските за импорт на първични материали. Изкуственото събаряне на цените даже може да подтиква търсенето в несъответствуващ миг. Това забавя нужното и естествено пригаждане на пазара към световните условия.
Първо, намаляването на Данък добавена стойност не адресира главната причина за повишаването, а точно световния потрес в предлагането на енергийни запаси.
Вторият значим проблем е обвързван с държанието на комерсиалните субекти. Бизнесът постоянно не трансферира напълно данъчните облекчения в по-ниски цени. Вместо това компаниите в бранша задържат забележителна част от изгодата. Това води до изкуствено увеличение на техните облаги. Този отрицателен резултат е изключително мощен в условия на лимитирана конкуренция. В България съществува сериозна пазарна централизация в сегмента на горивата. Това се следи и при търговията на дребно. Така фискалният запас на страната би отишъл непосредствено при компаниите. Домакинствата няма да усетят съвсем никаква изгода от смяната в данъчната ставка.
Фискалният съвет категорично акцентира смисъла на приходите. Данък добавена стойност е главен източник на доходи за българския държавен бюджет. Потреблението на жителите образува най-голямата част от данъчните приходи. Намаляването на тази ставка ще провокира сериозен и внезапен спад в държавната хазна. Това автоматизирано лимитира опциите на страната да финансира своите цели. Липсата на средства ще се усети в сфери като обществената поддръжка и инфраструктурата. Програмите за енергийна диверсификация също могат да останат без нужното финансиране.
Разпределението на изгодите от по-ниския налог също се смята за незаслужено. Ползите от по-ниско Данък добавена стойност се разпределят съразмерно сред всички консуматори. Това значи, че най-богатите семейства получават най-голяма финансова полза. Те употребяват доста повече горива и енергийни запаси от бедните. Поради тази причина мярката е доста по-малко ефикасна от целевите помощи. Директната поддръжка за уязвимите групи е по-добро решение. Социалната успеваемост на общото понижение на Данък добавена стойност е на практика минимална.
Намаляването на Данък добавена стойност върху силата може да подкопае дълготрайни политики, свързани с енергийната успеваемост и прехода към по-устойчиви източници.
Ефектът върху крайните пазарни цени нормално е много временен. Дори при отчасти прекачване на отстъпката към потребителите, цените скоро отново потеглят нагоре. Глобалните енергийни цени остават главният мотор на инфлационните процеси. След привършване на първичния психически резултат се появява риск. Държавният бюджет се натоварва в допълнение без действителен резултат. Цените постоянно се връщат на старите равнища или ги надвишават.
По-високите цени на силата носят и значими стопански сигнали. Те основават тласъци за действителни икономии на запаси. Насърчават се вложенията в модерна енергийна успеваемост. Изкривяването на тези сигнали посредством изкуствени данъчни облекчения е рисковано. То може да усили уязвимостта на България към бъдещи външни шокове. Процесът на преход към по-устойчиви енергийни източници също може да се забави. Това би било нездравословно за конкурентоспособността на стопанската система в дълготраен проект.
В България към този момент се чуват разнообразни претенции от браншови организации. Политически партии също упорстват за краткотрайно намаление на Данък добавена стойност за бензин и дизел. Те виждат в това метод за справяне с инфлационния напън. Фискалният съвет обаче изрично не приема тези причини. Институцията счита, че това не е подобаваща антикризисна мярка. В момента в страната към този момент работят други механизми за поддръжка.
Най-нуждаещите се физически лица получават директна помощ. Тя е в размер на 20 евро месечно за покриване на разноски. Служебният финансов министър Георги Клисурски даде уточнения по тематиката. На брифинг в Министерския съвет той разгласи подготовката на нови ограничения. Правителството създава пакет от принадлежности в поддръжка на бизнеса. Очаква се тези ограничения да бъдат оповестени публично напълно скоро. Те ще добавят досегашните старания за стабилизиране на икономическата среда.
Първо, намаляването на Данък добавена стойност не адресира главната причина за повишаването, а точно световния потрес в предлагането на енергийни запаси.
Вторият значим проблем е обвързван с държанието на комерсиалните субекти. Бизнесът постоянно не трансферира напълно данъчните облекчения в по-ниски цени. Вместо това компаниите в бранша задържат забележителна част от изгодата. Това води до изкуствено увеличение на техните облаги. Този отрицателен резултат е изключително мощен в условия на лимитирана конкуренция. В България съществува сериозна пазарна централизация в сегмента на горивата. Това се следи и при търговията на дребно. Така фискалният запас на страната би отишъл непосредствено при компаниите. Домакинствата няма да усетят съвсем никаква изгода от смяната в данъчната ставка.
Фискалният съвет категорично акцентира смисъла на приходите. Данък добавена стойност е главен източник на доходи за българския държавен бюджет. Потреблението на жителите образува най-голямата част от данъчните приходи. Намаляването на тази ставка ще провокира сериозен и внезапен спад в държавната хазна. Това автоматизирано лимитира опциите на страната да финансира своите цели. Липсата на средства ще се усети в сфери като обществената поддръжка и инфраструктурата. Програмите за енергийна диверсификация също могат да останат без нужното финансиране.
Разпределението на изгодите от по-ниския налог също се смята за незаслужено. Ползите от по-ниско Данък добавена стойност се разпределят съразмерно сред всички консуматори. Това значи, че най-богатите семейства получават най-голяма финансова полза. Те употребяват доста повече горива и енергийни запаси от бедните. Поради тази причина мярката е доста по-малко ефикасна от целевите помощи. Директната поддръжка за уязвимите групи е по-добро решение. Социалната успеваемост на общото понижение на Данък добавена стойност е на практика минимална.
Намаляването на Данък добавена стойност върху силата може да подкопае дълготрайни политики, свързани с енергийната успеваемост и прехода към по-устойчиви източници.
Ефектът върху крайните пазарни цени нормално е много временен. Дори при отчасти прекачване на отстъпката към потребителите, цените скоро отново потеглят нагоре. Глобалните енергийни цени остават главният мотор на инфлационните процеси. След привършване на първичния психически резултат се появява риск. Държавният бюджет се натоварва в допълнение без действителен резултат. Цените постоянно се връщат на старите равнища или ги надвишават.
По-високите цени на силата носят и значими стопански сигнали. Те основават тласъци за действителни икономии на запаси. Насърчават се вложенията в модерна енергийна успеваемост. Изкривяването на тези сигнали посредством изкуствени данъчни облекчения е рисковано. То може да усили уязвимостта на България към бъдещи външни шокове. Процесът на преход към по-устойчиви енергийни източници също може да се забави. Това би било нездравословно за конкурентоспособността на стопанската система в дълготраен проект.
В България към този момент се чуват разнообразни претенции от браншови организации. Политически партии също упорстват за краткотрайно намаление на Данък добавена стойност за бензин и дизел. Те виждат в това метод за справяне с инфлационния напън. Фискалният съвет обаче изрично не приема тези причини. Институцията счита, че това не е подобаваща антикризисна мярка. В момента в страната към този момент работят други механизми за поддръжка.
Най-нуждаещите се физически лица получават директна помощ. Тя е в размер на 20 евро месечно за покриване на разноски. Служебният финансов министър Георги Клисурски даде уточнения по тематиката. На брифинг в Министерския съвет той разгласи подготовката на нови ограничения. Правителството създава пакет от принадлежности в поддръжка на бизнеса. Очаква се тези ограничения да бъдат оповестени публично напълно скоро. Те ще добавят досегашните старания за стабилизиране на икономическата среда.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ