Обикновеният българин е спестил най-много в пенсионните фондове
Основната полезност на всички пенсионни системи е финансовата непоклатимост на страната. В България постоянно се чува, че един ден възрастните хора ще останат без пенсии. Българският пенсионен модел обаче е изработен по този начин, че даже и на доктрина няма по какъв начин да няма пари за пенсии и тази паника е изцяло неоснователна. От 2000 година насам при недостиг на осигуровки за изплащането на пенсиите и компенсациите дефицитът във фонд „ Пенсии “ наложително се покрива от републиканския бюджет. Така имаме нормативно обезпечена финансова непоклатимост от два източника - осигуровките и държавния бюджет.
Очакванията на хората от пенсионната система са за съответен размер на пенсиите за застрахователен стаж и възраст. Всеки, на който му следва излизане в пенсия, мечтае да получи колкото е допустимо по-висока пенсия против колкото се може по-малък застрахователен стаж. Съвременните пенсионни модели обаче плануват поетапно увеличение на пенсионната възраст и осигурителния стаж, както и на размера на самите осигуровки. Няма по какъв начин да заобиколим тези три фактора. Рано или късно отново ще се върнем на тематиката " размер на осигуровките ". Със настоящия размер осигуряваме към 60% от средствата, нужни за погашение на пенсиите. Ясно е, че с цел да имаме бързо и осезаемо нарастване на размера на пенсиите, този размер на осигуровките е непълен. Само в случай че имаме друга политика по приходите, можем да минем без доста увеличение на % на осигуровките. Ако приходите на хората нарастват по-бързо, процентът на осигуровките може да не се усилва съществено, защото сумата, която ще постъпва, ще даде по-голям размер на приходите. За страдание,
постоянно е по-лесно административно да увеличиш осигуровките,
в сравнение с да осигуриш по-високи заплати.
При всички положения обаче полемиката за превъзмогване на разликата сред старите и новите пенсии е наложителна. Този феномен идва от повишаването на приходите. Преди 10 години хората са се пенсионирали на базата на междинен застрахователен приход към 500 лв., а сега междинният застрахователен доход е 980 лв. Според годината на пенсиониране разликата в размера на пенсиите за застрахователен стаж и възраст е доста сериозна, а с това остава чувството за неправда към хората, които са се пенсионирали по-рано. Това е едно от огромните провокации сега пред осигурителната система. Въпросът е не дали би трябвало да има такова осъвременяване на пенсиите, а по кое време да бъде направено. Колкото по-рано го създадем, толкоз по-бързо ще се преодолее това чувство.
Подобно е и чувството за неправда и на тези към 26 хил. души, чийто размер на пенсията е стеснен от съществуващия таван под предлог, че ще са смущаващо високи по отношение на ниските пенсии на преобладаващата част от българските пенсионери. С други думи казано, опираме до народопсихологията: „ Не сакам аз да съм добре, сакам Вуте да е зле. “ Така заради 2.150 млн. пенсионери, които стискат зъби с пенсии под тавана, орязахме пенсиите на други 26 хил. души, с цел да го няма чувството за обществена неправда.
Таванът обаче не е добър инструмент от позиция на младите,
които през днешния ден заплащат осигуровки. Той демотивира хората, тъй като в тази ситуация трансформира разпоредбите. Преди три години обещахме, че от началото на 2019 година таван няма да има, само че все пак не го премахнахме, единствено леко го повдигнахме. Убеден съм, че рано или късно обществото ни още веднъж ще се върне към полемиката на този проблем. Той не е финансов, не е юридически, няма никаква логичност за оставането на ограничаващия предел - нито управническа, нито каквато и да било. Става дума за доста дребна група хора.
Следващото огромно предизвикателство пред осигурителната система ще бъде сработването й в цялостен модел. След няколко години финансовите фондове всеобщо ще стартират да заплащат пенсиите от втория дирек. Малко хора знаят, че и в този момент всички финансови пенсионни фондове заплащат годишно близо 1 млрд. лева като пенсии в разнообразни случаи - ранно пенсиониране, неработоспособност, гибел... Масовото заплащане ще стартира към 2025 година През последните няколко години бяхме очевидци на няколко опита за дестабилизация на финансовите фондове, обществото беше даже насъсквано против тях. Казвахме на хората: Това са неприятните фондове, положителният е Национален осигурителен институт. Грешката беше капитална. В момента в финансовите фондове има над 14 млрд. лева Това са най-големите спестявания на елементарния българин. Без финансовите пенсионни фондове хората нямаше да спестят тези пари. От тези 14 млрд. лв. близо половината са вложени в българската стопанска система, т.е. финансовите пенсионни фондове са основали работни места. За страдание, не става въпрос за всичките 14 млрд. лв., тъй като българската финансова система не предлага толкоз капиталови принадлежности. Една част от тези пари са вложени в разнообразни принадлежности от Европейския съюз.
В момента най-голямото предизвикателство стои по-скоро пред страната и стопанската система, тъй като те би трябвало да основат задоволително забавни принадлежности, в които българските пенсионни фондове да могат да влагат доста по-голяма част от насъбраните средства. От това ще спечелим всички. Обществото ни
занапред би трябвало да види пълния ефект от пенсионния модел
Все още виждаме единствено единия стълб, солидарния фонд, резултатите от пенсията, която хората получават от Национален осигурителен институт. Тогава, когато огромна част от обществото ще получава и втората пенсия от капиталовите фондове, покупателната дарба и качеството на живот на тези българи ще са много по-добри. Защото моделът на работа на финансовите фондове е друг от този на първия дирек, при който предизборно можеш да обещаваш чудеса, без да мислиш след това по какъв начин ще ги изпълняваш. При финансовите фондове пенсията зависи само от размера на направените вноски и от ръководството на тези пари. Когато осигуровките ти са дребни, няма по какъв начин да очакваш огромна пенсия. Тук обаче има един миг, който хората би трябвало да знаят. Има доста случаи, в които работодателите не са внасяли осигуровки в финансовите фондове. Имало е случаи, в които хората дълго време са били безработни. Затова моля работещите по-активно да ревизират положението на насъбраните им средства в пенсионните фондове. За да знаят и по какъв начин се ръководят тези пари и, несъмнено, в случай че считат, че различен фонд би го правил по-добре, да преминат към него. Само по този начин ще защитят личните си пари и права.
Очакванията на хората от пенсионната система са за съответен размер на пенсиите за застрахователен стаж и възраст. Всеки, на който му следва излизане в пенсия, мечтае да получи колкото е допустимо по-висока пенсия против колкото се може по-малък застрахователен стаж. Съвременните пенсионни модели обаче плануват поетапно увеличение на пенсионната възраст и осигурителния стаж, както и на размера на самите осигуровки. Няма по какъв начин да заобиколим тези три фактора. Рано или късно отново ще се върнем на тематиката " размер на осигуровките ". Със настоящия размер осигуряваме към 60% от средствата, нужни за погашение на пенсиите. Ясно е, че с цел да имаме бързо и осезаемо нарастване на размера на пенсиите, този размер на осигуровките е непълен. Само в случай че имаме друга политика по приходите, можем да минем без доста увеличение на % на осигуровките. Ако приходите на хората нарастват по-бързо, процентът на осигуровките може да не се усилва съществено, защото сумата, която ще постъпва, ще даде по-голям размер на приходите. За страдание,
постоянно е по-лесно административно да увеличиш осигуровките,
в сравнение с да осигуриш по-високи заплати.
При всички положения обаче полемиката за превъзмогване на разликата сред старите и новите пенсии е наложителна. Този феномен идва от повишаването на приходите. Преди 10 години хората са се пенсионирали на базата на междинен застрахователен приход към 500 лв., а сега междинният застрахователен доход е 980 лв. Според годината на пенсиониране разликата в размера на пенсиите за застрахователен стаж и възраст е доста сериозна, а с това остава чувството за неправда към хората, които са се пенсионирали по-рано. Това е едно от огромните провокации сега пред осигурителната система. Въпросът е не дали би трябвало да има такова осъвременяване на пенсиите, а по кое време да бъде направено. Колкото по-рано го създадем, толкоз по-бързо ще се преодолее това чувство.
Подобно е и чувството за неправда и на тези към 26 хил. души, чийто размер на пенсията е стеснен от съществуващия таван под предлог, че ще са смущаващо високи по отношение на ниските пенсии на преобладаващата част от българските пенсионери. С други думи казано, опираме до народопсихологията: „ Не сакам аз да съм добре, сакам Вуте да е зле. “ Така заради 2.150 млн. пенсионери, които стискат зъби с пенсии под тавана, орязахме пенсиите на други 26 хил. души, с цел да го няма чувството за обществена неправда.
Таванът обаче не е добър инструмент от позиция на младите,
които през днешния ден заплащат осигуровки. Той демотивира хората, тъй като в тази ситуация трансформира разпоредбите. Преди три години обещахме, че от началото на 2019 година таван няма да има, само че все пак не го премахнахме, единствено леко го повдигнахме. Убеден съм, че рано или късно обществото ни още веднъж ще се върне към полемиката на този проблем. Той не е финансов, не е юридически, няма никаква логичност за оставането на ограничаващия предел - нито управническа, нито каквато и да било. Става дума за доста дребна група хора.
Следващото огромно предизвикателство пред осигурителната система ще бъде сработването й в цялостен модел. След няколко години финансовите фондове всеобщо ще стартират да заплащат пенсиите от втория дирек. Малко хора знаят, че и в този момент всички финансови пенсионни фондове заплащат годишно близо 1 млрд. лева като пенсии в разнообразни случаи - ранно пенсиониране, неработоспособност, гибел... Масовото заплащане ще стартира към 2025 година През последните няколко години бяхме очевидци на няколко опита за дестабилизация на финансовите фондове, обществото беше даже насъсквано против тях. Казвахме на хората: Това са неприятните фондове, положителният е Национален осигурителен институт. Грешката беше капитална. В момента в финансовите фондове има над 14 млрд. лева Това са най-големите спестявания на елементарния българин. Без финансовите пенсионни фондове хората нямаше да спестят тези пари. От тези 14 млрд. лв. близо половината са вложени в българската стопанска система, т.е. финансовите пенсионни фондове са основали работни места. За страдание, не става въпрос за всичките 14 млрд. лв., тъй като българската финансова система не предлага толкоз капиталови принадлежности. Една част от тези пари са вложени в разнообразни принадлежности от Европейския съюз.
В момента най-голямото предизвикателство стои по-скоро пред страната и стопанската система, тъй като те би трябвало да основат задоволително забавни принадлежности, в които българските пенсионни фондове да могат да влагат доста по-голяма част от насъбраните средства. От това ще спечелим всички. Обществото ни
занапред би трябвало да види пълния ефект от пенсионния модел
Все още виждаме единствено единия стълб, солидарния фонд, резултатите от пенсията, която хората получават от Национален осигурителен институт. Тогава, когато огромна част от обществото ще получава и втората пенсия от капиталовите фондове, покупателната дарба и качеството на живот на тези българи ще са много по-добри. Защото моделът на работа на финансовите фондове е друг от този на първия дирек, при който предизборно можеш да обещаваш чудеса, без да мислиш след това по какъв начин ще ги изпълняваш. При финансовите фондове пенсията зависи само от размера на направените вноски и от ръководството на тези пари. Когато осигуровките ти са дребни, няма по какъв начин да очакваш огромна пенсия. Тук обаче има един миг, който хората би трябвало да знаят. Има доста случаи, в които работодателите не са внасяли осигуровки в финансовите фондове. Имало е случаи, в които хората дълго време са били безработни. Затова моля работещите по-активно да ревизират положението на насъбраните им средства в пенсионните фондове. За да знаят и по какъв начин се ръководят тези пари и, несъмнено, в случай че считат, че различен фонд би го правил по-добре, да преминат към него. Само по този начин ще защитят личните си пари и права.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ