Четири държави се опитват да променят баланса на силите в Близкия...
Основната цел на групата е да убеди всички страни в спора да спрат ескалацията и да се договорят за помирение. Очаква се форматът да заседава по-често поради рисковата фаза, в която навлиза войната.
Според анализатори обстановката става все по-рискова, изключително след удари по ирански нуклеарни обекти и опцията за разполагане на сухопътни войски. Най-големите опасения са свързани с възможни офанзиви против електроцентрали, уреди за обезсоляване или нуклеарен случай в Персийския залив, което би се трансформирало в сериозна рецесия за страните от района.
Срещата в Исламабад е довела и до дребни, само че съответни резултати – Иран се е съгласил кораби под пакистански байрак да минават през Ормузкия пролив, което се преглежда като жест за създаване на доверие. Освен това групата ще работи като медиатор сред Иран и Съединени американски щати, като ще поддържа канал за непреки договаряния сред двете страни.
Държавите от Персийския залив са в комплицирана позиция – от една страна желаят Иран да понесе последици за дейностите си и за блокирането на Ормузкия пролив, само че от друга се притесняват, че Съединени американски щати могат да ескалират обстановката и по-късно да се отдръпват, оставяйки района в безпорядък. Катар не е взел участие в срещата, като една от аргументите е напрежението с Иран след офанзива по газово оборудване. Доха поддържа завършек на войната, само че не желае да играе дейна посредническа роля в интерес на Техеран.
Най-активната страна в новия формат наподобява е Турция. Анкара упорства въпросите за иранската ракетна стратегия и въздействието на Техеран в района да се разискват в по-широк районен формат, а освен в двустранни договаряния със Съединени американски щати. Според турските управляващи войната може да докара до дълготраен спор сред главните нации в района – турци, кюрди, араби и перси, което би означавало години неустойчивост и спорове.
След срещата пакистанският външен министър е посетил Китай, с цел да осведоми Пекин за обстановката. В Иран даже се разисква Китай да бъде поръчител на вероятно бъдещо съглашение.
Въпреки че присъединяване на Саудитска Арабия в групата наподобява изненадващо, това демонстрира, че Рияд се пробва да резервира разнообразни дипломатически варианти и да не залага единствено на боен излаз от спора.
Според турския външен министър задачата на Израел е да раздели ислямските страни и да разшири антииранската коалиция. По думите му Съединени американски щати мъчно могат да реализират съглашение с Иран, в случай че не са подготвени да окажат сериозен напън върху Израел, което остава един от основните въпроси в спора.
Според анализатори обстановката става все по-рискова, изключително след удари по ирански нуклеарни обекти и опцията за разполагане на сухопътни войски. Най-големите опасения са свързани с възможни офанзиви против електроцентрали, уреди за обезсоляване или нуклеарен случай в Персийския залив, което би се трансформирало в сериозна рецесия за страните от района.
Срещата в Исламабад е довела и до дребни, само че съответни резултати – Иран се е съгласил кораби под пакистански байрак да минават през Ормузкия пролив, което се преглежда като жест за създаване на доверие. Освен това групата ще работи като медиатор сред Иран и Съединени американски щати, като ще поддържа канал за непреки договаряния сред двете страни.
Държавите от Персийския залив са в комплицирана позиция – от една страна желаят Иран да понесе последици за дейностите си и за блокирането на Ормузкия пролив, само че от друга се притесняват, че Съединени американски щати могат да ескалират обстановката и по-късно да се отдръпват, оставяйки района в безпорядък. Катар не е взел участие в срещата, като една от аргументите е напрежението с Иран след офанзива по газово оборудване. Доха поддържа завършек на войната, само че не желае да играе дейна посредническа роля в интерес на Техеран.
Най-активната страна в новия формат наподобява е Турция. Анкара упорства въпросите за иранската ракетна стратегия и въздействието на Техеран в района да се разискват в по-широк районен формат, а освен в двустранни договаряния със Съединени американски щати. Според турските управляващи войната може да докара до дълготраен спор сред главните нации в района – турци, кюрди, араби и перси, което би означавало години неустойчивост и спорове.
След срещата пакистанският външен министър е посетил Китай, с цел да осведоми Пекин за обстановката. В Иран даже се разисква Китай да бъде поръчител на вероятно бъдещо съглашение.
Въпреки че присъединяване на Саудитска Арабия в групата наподобява изненадващо, това демонстрира, че Рияд се пробва да резервира разнообразни дипломатически варианти и да не залага единствено на боен излаз от спора.
Според турския външен министър задачата на Израел е да раздели ислямските страни и да разшири антииранската коалиция. По думите му Съединени американски щати мъчно могат да реализират съглашение с Иран, в случай че не са подготвени да окажат сериозен напън върху Израел, което остава един от основните въпроси в спора.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




