ЦИД: Въглищните централи могат да се спрат до 2030 г. без риск за енергийните доставки
Основната причина за продължаващите митинги във въглищния бранш е все по-крехката религия в илюзията, която към този момент повече от десетилетие подхранват българските синдикати, работодатели и държавно управление, а точно, че въглищните централи могат да останат в електроенергийната система вечно. Това разясняват от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) по отношение на вчерашния митинг на над 10 000 миньори и енергетици против затварянето на въглищните централи и неналичието на енергийна тактика, която да подсигурява сигурна работа на работещите в бранша.
В мнението на ЦИД се акцентира, че политическите причини за превъзмогване на общественото напрежение не трансформират действителността в бранша и в естествени пазарни условия въглищните централи генерират големи загуби, които не банкрутират единствено с помощта на милиардните дотации.
Според Центъра за проучване на демокрацията задачата все още е актуалният модел да продължи да работи най-малко до 2038 година, а политическите партии се опитвали да печелят дивиденти със заблуждаващи и безсмислени на процедура дейности като предоговарянето на уговорката по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) за понижаване на излъчванията с 40% в енергийния бранш до 2026 година " Предложените промени в Закона за енергетиката, които " целят довеждане докрай на либерализацията на пазара " също действително се пробват да запазят този циничен модел, посредством регулаторни нововъведения ", се казва още в мнението.
От ЦИД декларират, че работещите в бранша се опълчват на останалите нуждаещи се обществени групи и се трансформират в заложници на разнообразни корпоративни ползи. От неправителствената организация посочват, че под предлога на тези обективни обществени претенции с години се поддържат разнообразни схеми за субсидиране като дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия, наличен потенциал на контролирания пазар и квоти за леден запас, с които се покриват рекордните разноски за закупуване на излъчвания и непазарен раздут щат от служащи заети в държавния бранш. От Центъра за проучване на демокрацията прибавят, че в това време продължава задържането на икономическата промяна на въглищните райони и загубата на стотици милиони за развиване.
" Както синдикалистите, по този начин и страната комфортно пропуща да спомене пред протестиращите обстоятелството, че всяка държавна поддръжка за въглищните централи следва да бъде прекъсната след 1 януари, 2025 година След тази дата всички дотации за електрогенериращи мощности с интензитет от над 550 грама на кВтч създадена електрическа енергия, т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища биха представлявали нерегламентирана държавна помощ съгласно европейското право. И никакви политически формулировки няма да трансформират тази действителност, която българските институции са договорили на европейско ниво ", се споделя също в мнението.
От ЦИД разясняват, че вместо да се работи по систематичната промяна на въглищните райони, за която Европейската комисия (ЕК) дава близо 3 милиарда евро през разнообразни стратегии за поддръжка, при съществуването на проект за деяние, страната се пробва да предложи изолирани политически ограничения за субсидирана претовареност или продължение на закрепостяването на хора в обречени браншове, комфортни за политическа операция. От организацията са безапелационни, че вместо това, би трябвало да се търси обективен преход, при който на работещите във въглищния бранш се предлага освен съответна обществена отбрана, само че и разнообразни благоприятни условия за реализация в една нова икономическа среда на основата на нови познания, умения и кариерен път.
От Центъра за проучване на демокрацията считат също, че препоръчаните от държавното управление обновени версии на Териториалните проекти за обективен преход (ТПСП) целят точно устойчивата промяна на районните стопански системи на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Според ЦИД там би трябвало да бъдат приложени съответни ограничения за преквалифициране на миньорите и за обезпечаване на нова претовареност в други бързо растящи браншове като машиностроенето, строителството, преработващата промишленост и бранша на възобновимите енергийни източници (ВЕИ). От организацията допълват, че единствено ВЕИ секторът може да сътвори най-малко 20 000 работни места за идващите 20 години, съвсем колкото са работещите в мините и топлоцентралите все още.
Според ЦИД проектите би трябвало да плануват и вложения в браншовете с най-висока добавена стойност, тъй че те да обезпечат претовареност на миньорите, да компенсират изгубения БВП (БВП) от затварянето на мините и централите и да влагат в нови нискоемисионни технологии като енергийна успеваемост, кръгова стопанска система, роботизация, цифровизация и децентрализация на енергийното произвеждане. От организацията изясняват, че Европейската комисия (ЕК) обаче не може да утвърди стратегическите документи, които дават опция за прилагане на средствата по Механизма за обективен преход, до момента в който страната ни не поеме явен ангажимент за затваряне централите с съответна времева рамка, съответна на икономическата обстановка.
От Центъра за проучване на демокрацията акцентират, че затварянето на въглищните централи преди 2030 година е изцяло постижима цел, без да се слага под риск сигурността на електроенергийните доставки, без да нараства електрическата енергия и като се подсигуряват обществените и стопански права на заетите в бранша. Според разбори на организацията за другите сюжети за декарбонизация на електроенергийната система демонстрират извеждането на въглищните централи не води до дефицит на електрическа енергия, а цените се стабилизират на по-ниски от сегашните равнища - към 80-90 евро/МВтч след 2025 година
От ЦИД смятат, че достигането на въглеродна индиферентност на българската стопанска система до 2050 година е също допустимо без нарастване на цените на електрическата енергия, без нови скъпи и евентуално корупционни нуклеарни и газови мощности. Нужна била обаче напълно нова дълготрайна рамка за енергийна и климатична сигурност, учредена на разбор на данни и на въздействието на другите политики.
Организацията конкретизира и концепциите си за разрешаване на посочените проблеми. От Центъра за проучване на демокрацията считат, че е належащо, с изключение на ясна поръчка за прекратяване на производството на електрическа енергия от въглища, държавното управление да очертае междинни, годишни цели и знаци, за понижаване на парниковите излъчвания, намаление на енергийното ползване, увеличение на каузи на ВЕИ в енергийното ползване и възстановяване на качеството на въздуха.
От Центъра за проучване на демокрацията насочат и детайлни оферти защо да се употребяват предпочитано средствата по еврофондовете за зелена промяна (Механизъм за обективен преход, Европейски обществен фонд, Фондът на REPowerEU, Модернизационен фонд, Оперативните програми):
преквалификация на работниците; ранно пенсиониране; подкрепа за обезпечаване на нова заетост; насърчаване на предприемачеството измежду въглищните работници; рекултивация на нарушените терени; интелигентна специализация в новаторски индустрии; внедряване на нисковъглеродни технологии; развитие на развойната активност във върхови браншове като производството и съхранението на водород, кръговата стопанска система, осведомителните технологии и биоземеделието.
Според ЦИД би трябвало Териториалните проекти за обективен преход да бъдат синхронизирани с ограничения по подобряването на енергийната успеваемост, насърчаването на смяната на енергийните привички на жителите, въвеждането на механизми за дейно ръководство на енергийното ползване измежду семействата и бизнеса и демократизация на енергийното произвеждане като развой на включване на жителите и техните общности в енергийната система.
От организацията прибавят, че би трябвало също да се вкарват нови бизнес модели за развиване, които да създадат локалните предприятия дълготрайно печеливши в изискванията на нисковъглероден преход. " Добрите образци от други страни в Европа демонстрират, че сполучливата промяна се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии в открити браншове ", изясняват от Центъра за проучване на демокрацията.
В мнението на ЦИД се акцентира, че политическите причини за превъзмогване на общественото напрежение не трансформират действителността в бранша и в естествени пазарни условия въглищните централи генерират големи загуби, които не банкрутират единствено с помощта на милиардните дотации.
Според Центъра за проучване на демокрацията задачата все още е актуалният модел да продължи да работи най-малко до 2038 година, а политическите партии се опитвали да печелят дивиденти със заблуждаващи и безсмислени на процедура дейности като предоговарянето на уговорката по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) за понижаване на излъчванията с 40% в енергийния бранш до 2026 година " Предложените промени в Закона за енергетиката, които " целят довеждане докрай на либерализацията на пазара " също действително се пробват да запазят този циничен модел, посредством регулаторни нововъведения ", се казва още в мнението.
От ЦИД декларират, че работещите в бранша се опълчват на останалите нуждаещи се обществени групи и се трансформират в заложници на разнообразни корпоративни ползи. От неправителствената организация посочват, че под предлога на тези обективни обществени претенции с години се поддържат разнообразни схеми за субсидиране като дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия, наличен потенциал на контролирания пазар и квоти за леден запас, с които се покриват рекордните разноски за закупуване на излъчвания и непазарен раздут щат от служащи заети в държавния бранш. От Центъра за проучване на демокрацията прибавят, че в това време продължава задържането на икономическата промяна на въглищните райони и загубата на стотици милиони за развиване.
" Както синдикалистите, по този начин и страната комфортно пропуща да спомене пред протестиращите обстоятелството, че всяка държавна поддръжка за въглищните централи следва да бъде прекъсната след 1 януари, 2025 година След тази дата всички дотации за електрогенериращи мощности с интензитет от над 550 грама на кВтч създадена електрическа енергия, т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища биха представлявали нерегламентирана държавна помощ съгласно европейското право. И никакви политически формулировки няма да трансформират тази действителност, която българските институции са договорили на европейско ниво ", се споделя също в мнението.
От ЦИД разясняват, че вместо да се работи по систематичната промяна на въглищните райони, за която Европейската комисия (ЕК) дава близо 3 милиарда евро през разнообразни стратегии за поддръжка, при съществуването на проект за деяние, страната се пробва да предложи изолирани политически ограничения за субсидирана претовареност или продължение на закрепостяването на хора в обречени браншове, комфортни за политическа операция. От организацията са безапелационни, че вместо това, би трябвало да се търси обективен преход, при който на работещите във въглищния бранш се предлага освен съответна обществена отбрана, само че и разнообразни благоприятни условия за реализация в една нова икономическа среда на основата на нови познания, умения и кариерен път.
От Центъра за проучване на демокрацията считат също, че препоръчаните от държавното управление обновени версии на Териториалните проекти за обективен преход (ТПСП) целят точно устойчивата промяна на районните стопански системи на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Според ЦИД там би трябвало да бъдат приложени съответни ограничения за преквалифициране на миньорите и за обезпечаване на нова претовареност в други бързо растящи браншове като машиностроенето, строителството, преработващата промишленост и бранша на възобновимите енергийни източници (ВЕИ). От организацията допълват, че единствено ВЕИ секторът може да сътвори най-малко 20 000 работни места за идващите 20 години, съвсем колкото са работещите в мините и топлоцентралите все още.
Според ЦИД проектите би трябвало да плануват и вложения в браншовете с най-висока добавена стойност, тъй че те да обезпечат претовареност на миньорите, да компенсират изгубения БВП (БВП) от затварянето на мините и централите и да влагат в нови нискоемисионни технологии като енергийна успеваемост, кръгова стопанска система, роботизация, цифровизация и децентрализация на енергийното произвеждане. От организацията изясняват, че Европейската комисия (ЕК) обаче не може да утвърди стратегическите документи, които дават опция за прилагане на средствата по Механизма за обективен преход, до момента в който страната ни не поеме явен ангажимент за затваряне централите с съответна времева рамка, съответна на икономическата обстановка.
От Центъра за проучване на демокрацията акцентират, че затварянето на въглищните централи преди 2030 година е изцяло постижима цел, без да се слага под риск сигурността на електроенергийните доставки, без да нараства електрическата енергия и като се подсигуряват обществените и стопански права на заетите в бранша. Според разбори на организацията за другите сюжети за декарбонизация на електроенергийната система демонстрират извеждането на въглищните централи не води до дефицит на електрическа енергия, а цените се стабилизират на по-ниски от сегашните равнища - към 80-90 евро/МВтч след 2025 година
От ЦИД смятат, че достигането на въглеродна индиферентност на българската стопанска система до 2050 година е също допустимо без нарастване на цените на електрическата енергия, без нови скъпи и евентуално корупционни нуклеарни и газови мощности. Нужна била обаче напълно нова дълготрайна рамка за енергийна и климатична сигурност, учредена на разбор на данни и на въздействието на другите политики.
Организацията конкретизира и концепциите си за разрешаване на посочените проблеми. От Центъра за проучване на демокрацията считат, че е належащо, с изключение на ясна поръчка за прекратяване на производството на електрическа енергия от въглища, държавното управление да очертае междинни, годишни цели и знаци, за понижаване на парниковите излъчвания, намаление на енергийното ползване, увеличение на каузи на ВЕИ в енергийното ползване и възстановяване на качеството на въздуха.
От Центъра за проучване на демокрацията насочат и детайлни оферти защо да се употребяват предпочитано средствата по еврофондовете за зелена промяна (Механизъм за обективен преход, Европейски обществен фонд, Фондът на REPowerEU, Модернизационен фонд, Оперативните програми):
преквалификация на работниците; ранно пенсиониране; подкрепа за обезпечаване на нова заетост; насърчаване на предприемачеството измежду въглищните работници; рекултивация на нарушените терени; интелигентна специализация в новаторски индустрии; внедряване на нисковъглеродни технологии; развитие на развойната активност във върхови браншове като производството и съхранението на водород, кръговата стопанска система, осведомителните технологии и биоземеделието.
Според ЦИД би трябвало Териториалните проекти за обективен преход да бъдат синхронизирани с ограничения по подобряването на енергийната успеваемост, насърчаването на смяната на енергийните привички на жителите, въвеждането на механизми за дейно ръководство на енергийното ползване измежду семействата и бизнеса и демократизация на енергийното произвеждане като развой на включване на жителите и техните общности в енергийната система.
От организацията прибавят, че би трябвало също да се вкарват нови бизнес модели за развиване, които да създадат локалните предприятия дълготрайно печеливши в изискванията на нисковъглероден преход. " Добрите образци от други страни в Европа демонстрират, че сполучливата промяна се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии в открити браншове ", изясняват от Центъра за проучване на демокрацията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ