Заради неразпознаването на симптомите на инсулта пациентите пристигат късно в болница
Основната причина в България да не се ползва характерното лекуване на мозъчен инсулт задоволително постоянно е късното идване на пациентите в болница. Това демонстрират данните от анкетата на Българското сдружение по инсулт (БДИ), извършена измежду 128 медици, свързани с лекуването на инсулт, от които 50% са невролози, а останалите 50% са експерти по „ Спешна медицина “, „ Образна диагностика “, „ Вътрешни заболявания “, „ Анестезиология и интензивно лекуване “ и „ Обща медицина “.
Анкетата беше показана от основния секретар на БДИ и шеф на Клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “ доцент Росен Калпачки на конференция преди Втория народен конгрес за инсултите.
Според интервюираните медици в основата на късното идване на пациентите стои неразпознаването на признаците на инсулта. 63% от далите отговор са безапелационни, че пациентите и техните близки не могат да разпознаят признаците на инсулта в точния момент. 47% от интервюираните обаче считат, че сътрудниците им в извънболничната помощ и Спешна помощ също не разпознават в точния момент признаците на инсулта. По-малък е този % в незабавните отделения и кабинети, където грешката в триажа е сведена до 20%.
Сред останалите проблеми, които медицинските експерти показват за ниския брой на тромболизите в страната са липса на денонощен режим на работа - 20%, незадоволително добре подготовка на медицинските експерти - 17%, боязън от затруднения от използването на метода - 14%, липса на нужната инсталация - 12% и така нататък 27% от интервюираните показват, че в техните лечебни заведения не се одобряват пациенти с инсулт непрекъснато заради липса на свободни кревати, липса на подготвеност за работа, липса на кадрови потенциал, липса на условия за лекуване, от време на време даже на инсталация и медикаменти.
Освен в самите лечебни заведения, са налице проблеми и с логистиката до тях. 38% от интервюираните считат, че те съществуват, когато пациентът е клинично прегледан и превозен от Спешна помощ, а 43% са на мнение, че такива са налице, когато той се е самонасочил или е превозен от своите близки. Тези проблеми са свързани с отвод на лечебните заведения да одобряват пациента, липса на екипи за превозване на пациента, липса на нужните знания или подготовка, липса на съгласуваност сред болничното заведение и Спешна помощ, липса на ясни правила и протоколи за деяние.
От анкетата излиза наяве още, че с цел да се усъвършенства навременната и точна диагностика и лекуване на мозъчния инсулт, е нужно да се акцентира на образованието на експертите. Това е безапелационното мнение на 81% от интервюираните. В момента 17% от далите отговор считат, че не имат нужната подготвеност в диагностиката и лекуването на мозъчния инсулт, а 30% не са обновявали знанията си в тази област в последните 2 години. Също по този начин 69% от интервюираните са на мнение, че би трябвало да се заложи и на образованието на обществото. Сред другите решения, които показват медицинските експерти, са по-добра съгласуваност сред болнична и извънболнична помощ - 79%, по-добра кадрова обезпеченост - 69%, по-добро съоръжение на лечебните заведения - 49% и по-доброто финансиране на клиничните пътеки - 45%.
Доц. Калпачки изрази безкрайната си изненада, че на въпрос какво липсва за лекуване на инсулт у нас е получен отговор „ морал “. „ Хипократовата клетва ни кара да създадем най-хубавото за пациента, можем постоянно да намерим причина нещата да стават по най-лекия и ленив метод, само че това не е възможно да се случва, когато става дума за инсулт “, сподели той.
В резултат от данните, получени в изследването, от БДИ са взели решение да стартират образование на място в главните бъдещи центрове на инсулт – регионалните лечебни заведения, които се чака да създават повече тромболизи. „ Тъй като всички българи би трябвало да имат опция за съвременно лекуване, от идната година по график ще посещаваме центровете, в които се вършат тромболизи и ще срещнем сътрудниците с нашия опит. Ръководството на УМБАЛ „ Св. Анна “ поддържа тази самодейност, Асоциацията за инсулт и афазия също одобриха драговолно концепцията “, сподели доцент Калпачки.
Д-р Ивелина Георгиева, зам.-директор на УМБАЛ „ Св. Анна “ и шеф на построения в болничното заведение мозъчно-съдов (строук) център за модерно лекуване на инсулт и други мозъчно-съдови заболявания, заяви, че са получили статут на Обучителен център, като по Плана за възобновяване и резистентност ще бъде обезпечена спомагателна инсталация и симулатори.
„ Сключихме съглашение с МУ – Варна и към този момент сме център за образование на невролози, неврохирурзи, анестезиолози, кардиолози “, заяви доктор Георгиева.
Доц. Калпачки сподели още, че екипът на УМБАЛ „ Св. Анна “ ще контактува с шефовете на лечебните заведения, защото би трябвало да се организира образование на лекари от разнообразни специалности. „ 4 пъти повече българи умират от инсулт, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз. Тромболизата би трябвало да стане всеобща. Пациентът би трябвало да е в центъра на системата, да е опазване на здравето, а не болестолечение “, съобщи той.
Председателят на БДИ шеф на интензивното поделение в Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна “ доктор Филип Алексиев акцентира, че би трябвало не толкоз да бъдат подготвени доста хора, едвам са основните хора. „ Навсякъде би трябвало да намерите най-малко един самоотвержен човек, по-добре е двама, които да възпламенят сътрудниците си за това лекуване “, сподели той.
Д-р Алексиев показа и наличието на конгреса, който ще се организира в три поредни дни. „ Трябваше да изоставим чисто научната част, с цел да приказваме за това, което интересува обществото, невролога, общопрактикуващия доктор, рехабилитатора. Определихме 29 тематични форума, в които лекторите да споделят своя опит и най-важното – да стигнем до полемика. Трябва да се доближим един към различен – пациенти, лекари, доболнична и следболнична помощ, да си сложим проблемите, колкото и да е неприятно, и да стигнем до решение. Поканили сме задоволително експерти, които са във вътрешността в нещата от тяхната позиция. На първия конгрес имаше толкоз неща, които да се кажат, че не ни стигна времето. Разликата от предходната година е, че конгресът ще се организира в два потока, уъркшопи, както и опция да приказват и посетителите на конгреса “, сподели той.
В Световния ден за битка с инсулта – 29 октомври, в УМБАЛ „ Св. Анна “ ще бъде сложена специфична апаратура „ Пътеката на знанието “, която ще запознае обществеността с главните рискови фактори за инсулт, заяви ръководителят на Асоциацията по инсулт и афазия Дорина Добрева.
Анкетата беше показана от основния секретар на БДИ и шеф на Клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “ доцент Росен Калпачки на конференция преди Втория народен конгрес за инсултите.
Според интервюираните медици в основата на късното идване на пациентите стои неразпознаването на признаците на инсулта. 63% от далите отговор са безапелационни, че пациентите и техните близки не могат да разпознаят признаците на инсулта в точния момент. 47% от интервюираните обаче считат, че сътрудниците им в извънболничната помощ и Спешна помощ също не разпознават в точния момент признаците на инсулта. По-малък е този % в незабавните отделения и кабинети, където грешката в триажа е сведена до 20%.
Сред останалите проблеми, които медицинските експерти показват за ниския брой на тромболизите в страната са липса на денонощен режим на работа - 20%, незадоволително добре подготовка на медицинските експерти - 17%, боязън от затруднения от използването на метода - 14%, липса на нужната инсталация - 12% и така нататък 27% от интервюираните показват, че в техните лечебни заведения не се одобряват пациенти с инсулт непрекъснато заради липса на свободни кревати, липса на подготвеност за работа, липса на кадрови потенциал, липса на условия за лекуване, от време на време даже на инсталация и медикаменти.
Освен в самите лечебни заведения, са налице проблеми и с логистиката до тях. 38% от интервюираните считат, че те съществуват, когато пациентът е клинично прегледан и превозен от Спешна помощ, а 43% са на мнение, че такива са налице, когато той се е самонасочил или е превозен от своите близки. Тези проблеми са свързани с отвод на лечебните заведения да одобряват пациента, липса на екипи за превозване на пациента, липса на нужните знания или подготовка, липса на съгласуваност сред болничното заведение и Спешна помощ, липса на ясни правила и протоколи за деяние.
От анкетата излиза наяве още, че с цел да се усъвършенства навременната и точна диагностика и лекуване на мозъчния инсулт, е нужно да се акцентира на образованието на експертите. Това е безапелационното мнение на 81% от интервюираните. В момента 17% от далите отговор считат, че не имат нужната подготвеност в диагностиката и лекуването на мозъчния инсулт, а 30% не са обновявали знанията си в тази област в последните 2 години. Също по този начин 69% от интервюираните са на мнение, че би трябвало да се заложи и на образованието на обществото. Сред другите решения, които показват медицинските експерти, са по-добра съгласуваност сред болнична и извънболнична помощ - 79%, по-добра кадрова обезпеченост - 69%, по-добро съоръжение на лечебните заведения - 49% и по-доброто финансиране на клиничните пътеки - 45%.
Доц. Калпачки изрази безкрайната си изненада, че на въпрос какво липсва за лекуване на инсулт у нас е получен отговор „ морал “. „ Хипократовата клетва ни кара да създадем най-хубавото за пациента, можем постоянно да намерим причина нещата да стават по най-лекия и ленив метод, само че това не е възможно да се случва, когато става дума за инсулт “, сподели той.
В резултат от данните, получени в изследването, от БДИ са взели решение да стартират образование на място в главните бъдещи центрове на инсулт – регионалните лечебни заведения, които се чака да създават повече тромболизи. „ Тъй като всички българи би трябвало да имат опция за съвременно лекуване, от идната година по график ще посещаваме центровете, в които се вършат тромболизи и ще срещнем сътрудниците с нашия опит. Ръководството на УМБАЛ „ Св. Анна “ поддържа тази самодейност, Асоциацията за инсулт и афазия също одобриха драговолно концепцията “, сподели доцент Калпачки.
Д-р Ивелина Георгиева, зам.-директор на УМБАЛ „ Св. Анна “ и шеф на построения в болничното заведение мозъчно-съдов (строук) център за модерно лекуване на инсулт и други мозъчно-съдови заболявания, заяви, че са получили статут на Обучителен център, като по Плана за възобновяване и резистентност ще бъде обезпечена спомагателна инсталация и симулатори.
„ Сключихме съглашение с МУ – Варна и към този момент сме център за образование на невролози, неврохирурзи, анестезиолози, кардиолози “, заяви доктор Георгиева.
Доц. Калпачки сподели още, че екипът на УМБАЛ „ Св. Анна “ ще контактува с шефовете на лечебните заведения, защото би трябвало да се организира образование на лекари от разнообразни специалности. „ 4 пъти повече българи умират от инсулт, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз. Тромболизата би трябвало да стане всеобща. Пациентът би трябвало да е в центъра на системата, да е опазване на здравето, а не болестолечение “, съобщи той.
Председателят на БДИ шеф на интензивното поделение в Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна “ доктор Филип Алексиев акцентира, че би трябвало не толкоз да бъдат подготвени доста хора, едвам са основните хора. „ Навсякъде би трябвало да намерите най-малко един самоотвержен човек, по-добре е двама, които да възпламенят сътрудниците си за това лекуване “, сподели той.
Д-р Алексиев показа и наличието на конгреса, който ще се организира в три поредни дни. „ Трябваше да изоставим чисто научната част, с цел да приказваме за това, което интересува обществото, невролога, общопрактикуващия доктор, рехабилитатора. Определихме 29 тематични форума, в които лекторите да споделят своя опит и най-важното – да стигнем до полемика. Трябва да се доближим един към различен – пациенти, лекари, доболнична и следболнична помощ, да си сложим проблемите, колкото и да е неприятно, и да стигнем до решение. Поканили сме задоволително експерти, които са във вътрешността в нещата от тяхната позиция. На първия конгрес имаше толкоз неща, които да се кажат, че не ни стигна времето. Разликата от предходната година е, че конгресът ще се организира в два потока, уъркшопи, както и опция да приказват и посетителите на конгреса “, сподели той.
В Световния ден за битка с инсулта – 29 октомври, в УМБАЛ „ Св. Анна “ ще бъде сложена специфична апаратура „ Пътеката на знанието “, която ще запознае обществеността с главните рискови фактори за инсулт, заяви ръководителят на Асоциацията по инсулт и афазия Дорина Добрева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ