Дрехи, храна, финансови услуги: Какво купува най-често българинът...
Основна причина за това е чувството за риск у потребителите, потребността от консултация на място и терзанията към връщането на артикули или услуги.
Затова доста хора не престават да избират физическите магазини, изключително за покупки като храни, медикаменти, мебели, украшения за дома и хранителни добавки, излиза наяве от национално изследване на маркетинговата организация „ Кантар “, представено от Българска телеграфна агенция.
Изследването демонстрира също, че българските консуматори са все по-динамични и търсят многообразие. Те не се управляват единствено от цената, а и от желанието за по-богат избор и даже от детайл на прекарване при извършването на покупки. Това води до по-ниска преданост към съответни марки.
В този подтекст се откроява и така наречен група на „ ранните консуматори “ (early adopters), които първи тестват нови артикули и услуги. Те са към 13% от пазара и играят основна роля за триумфа на новите оферти. Най-често това са дами от поколението на милениалите, на възраст сред 30 и 45 години – образовани, заети хора, които ценят удобството и постоянно пазарят онлайн.
Тази група интензивно употребява и изкуствен интелект в всекидневието си – близо 40% го употребяват най-малко един път седмично. Интересното е, че те не го употребяват толкоз за намиране на най-ниска цена, а по-скоро за инспекция на репутацията на марки и производители. Това демонстрира, че доверието и имиджът стават все по-важни фактори при избора.
Паралелно с тези трендове изследването демонстрира, че кръговата стопанска система към момента не е всеобщо публикувана в България, само че има капацитет за развиване. Тя се приема най-добре от поколението Z, както и от хората в огромните градове и със междинни приходи. Около 24% от интервюираните към този момент вземат участие интензивно в действия като препродажба, наемане или потребление на движимости втора ръка.
Според разбора в днешната среда най-успешни са марките, които съумяват да изградят мощна връзка с потребителите – освен функционална, само че и прочувствена. За да се развиват, фирмите би трябвало да доближават до по-широка публика, да бъдат по-видими и да търсят нови благоприятни условия, в това число посредством съчетание на онлайн и офлайн наличие.
Затова доста хора не престават да избират физическите магазини, изключително за покупки като храни, медикаменти, мебели, украшения за дома и хранителни добавки, излиза наяве от национално изследване на маркетинговата организация „ Кантар “, представено от Българска телеграфна агенция.
Изследването демонстрира също, че българските консуматори са все по-динамични и търсят многообразие. Те не се управляват единствено от цената, а и от желанието за по-богат избор и даже от детайл на прекарване при извършването на покупки. Това води до по-ниска преданост към съответни марки.
В този подтекст се откроява и така наречен група на „ ранните консуматори “ (early adopters), които първи тестват нови артикули и услуги. Те са към 13% от пазара и играят основна роля за триумфа на новите оферти. Най-често това са дами от поколението на милениалите, на възраст сред 30 и 45 години – образовани, заети хора, които ценят удобството и постоянно пазарят онлайн.
Тази група интензивно употребява и изкуствен интелект в всекидневието си – близо 40% го употребяват най-малко един път седмично. Интересното е, че те не го употребяват толкоз за намиране на най-ниска цена, а по-скоро за инспекция на репутацията на марки и производители. Това демонстрира, че доверието и имиджът стават все по-важни фактори при избора.
Паралелно с тези трендове изследването демонстрира, че кръговата стопанска система към момента не е всеобщо публикувана в България, само че има капацитет за развиване. Тя се приема най-добре от поколението Z, както и от хората в огромните градове и със междинни приходи. Около 24% от интервюираните към този момент вземат участие интензивно в действия като препродажба, наемане или потребление на движимости втора ръка.
Според разбора в днешната среда най-успешни са марките, които съумяват да изградят мощна връзка с потребителите – освен функционална, само че и прочувствена. За да се развиват, фирмите би трябвало да доближават до по-широка публика, да бъдат по-видими и да търсят нови благоприятни условия, в това число посредством съчетание на онлайн и офлайн наличие.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ