Човекът, който може да промени света на лукса
Oснователят и основен изпълнителен шеф на Moet Hennessy Louis Vuitton SE (LVMH) Бернар Арно е считан за май-могъщата фигура в света на първокласните артикули.
В последно време обаче неговото име не е най-често споменаваното в бранша. Фокусът сега е ориентиран върху Йохан Рупърт, изпълнителният ръководител на швейцарската група за първокласни артикули Cie. Financière Richemont, която е притежател на марки като Cartier и Jaeger-LeCoultre. Той държи картите за консолидиране на водещите марки в света на висшата мода, първокласните часовници и бижутата, като промишлеността следи с внимание всеки негов ход, написа Андреа Фалстед за.
Анализаторите наблюдават с особен интерес опцията Рупърт да подписа договорка с един от по-големите съперници на RIchemont, било то LVMH или Kering SA. Спекулациите в тази насока се тиражират от много време, само че те получиха нова мощ, откакто блогът Miss Tweed заяви, че милиардерът е отказал неофициален диалог с основният изпълнителен шеф на Kering Франсоа Анри-Пино през януари. Рупърт, който трансформира южноафриканския бизнес за тютюн на татко си в групата за първокласни артикули, съобщи през ноември, че компанията не се продава.
Но не е ясно обаче какъв брой дълго той ще може да продължи да отблъсква сходни предложения. Мащабът става все по-голям за бранша, а ръстът на акциите на Richemont изостава от този на съперниците на компанията. Наследяването също е проблем, защото децата на Рупърт не играят сходна роля в бизнеса, каквато имат наследниците на ръководителите на LVMH и Prada SpA.
Ако в последна сметка ръководителят реши да одобри предложение за придобиване, въпросът опира до това коя оферта би избрал.
Придобиване от страна на LVMH би затвърдила позицията на Арно като неоспорим водач в лукса. LVMH и Richemont дружно биха могли да имат годишни доходи от продажби, равняващи се на към 70 милиарда евро, което четири пъти повече от приходите на Kering. Добавянето на Cartier и Van Cleef & Arpels, най-големите марки за бижута на Richemont в порфолиото на LVMH би сложило комапнията в изцяло преобладаваща позиция в този бранш, защото тя към този момент има Tiffany и Bulgari.
Въпреки всички тези фактори партньорството с Kering пък може да се окаже по-добра договорка, защото взаимната работа сред двете компании ще бъде доста по-лесна.
Най-сложната част при всяка договорка за обединение или придобиване е динамичността на властта. Това важи в особена мощ в бранша за първокласни артикули, който към момента е ръководен от няколко авторитетни фамилии. Рупърт държи 10% от акциите на Richemont и 51% от правата на глас. Семейство Пино управлява Kering, а LVMH се ръководи от семейство Арно. Намирането на баланс в ръководството на фамилни бизнеси в никакъв случай не е елементарно, само че една договорка с Kering би била доста по-лесна за ръководство.
Комбинацията Richemont-Kering има и стратегически изгоди. Въпреки че Kering разполага с водещи фешън марки като Gucci и Yves Saint Laurent, позициите на компанията при бижутата и първокласните часовници не са изключително мощни. Добавянето на Cartier и Van Cleef & Arpels към портфолиото на Kering би покрило тези слаби страни. В същото време Richemont има фешън марки като Chloe и Azzedine Alaia, които към момента не са оправдали упованията, а Kering прочут със съживяването на марки, които са изгубили част от блясъка си.
Макар че една възможна бъдеща обща компания ще бъде по-малка от LVMH, с общи доходи от продажби в размер на 30 милиарда евро на база изчисленията за тази година, тя ще бъде задоволително мощна, с цел да се конкурира с водача в бранша. Kering не може да си разреши да купи напълно Richemont, само че може да употребява композиция от кеш и лични акции, с цел да финансира придобиването. По-голямата пазарна капитализация на Kering ще направи Richemont младши сътрудник в новата им обща компания, което може да не се хареса на Рупърт, само че за сметка на това той ще може да изиска някои бонуси за обединяването на двата конгломерата.
Разбира се, Рупърт може да избере и обединение с някои по-малки фешън къщи като Chanel или Hermes International, или пък да продължи да отхвърля сходни обединявания. „ Той е индивидът, който може да промени салдото на силите “, разяснява специалистът по първокласни артикули Марио Ортели.
Ако не работи в точния момент обаче Рупърт рискува да бъде подминат. Досега неговата компания постоянно е следвала дълготраен проект. Сега, когато Рупърт държи най-важните карти, той би трябвало да ги изиграе рационално.
В последно време обаче неговото име не е най-често споменаваното в бранша. Фокусът сега е ориентиран върху Йохан Рупърт, изпълнителният ръководител на швейцарската група за първокласни артикули Cie. Financière Richemont, която е притежател на марки като Cartier и Jaeger-LeCoultre. Той държи картите за консолидиране на водещите марки в света на висшата мода, първокласните часовници и бижутата, като промишлеността следи с внимание всеки негов ход, написа Андреа Фалстед за.
Анализаторите наблюдават с особен интерес опцията Рупърт да подписа договорка с един от по-големите съперници на RIchemont, било то LVMH или Kering SA. Спекулациите в тази насока се тиражират от много време, само че те получиха нова мощ, откакто блогът Miss Tweed заяви, че милиардерът е отказал неофициален диалог с основният изпълнителен шеф на Kering Франсоа Анри-Пино през януари. Рупърт, който трансформира южноафриканския бизнес за тютюн на татко си в групата за първокласни артикули, съобщи през ноември, че компанията не се продава.
Но не е ясно обаче какъв брой дълго той ще може да продължи да отблъсква сходни предложения. Мащабът става все по-голям за бранша, а ръстът на акциите на Richemont изостава от този на съперниците на компанията. Наследяването също е проблем, защото децата на Рупърт не играят сходна роля в бизнеса, каквато имат наследниците на ръководителите на LVMH и Prada SpA.
Ако в последна сметка ръководителят реши да одобри предложение за придобиване, въпросът опира до това коя оферта би избрал.
Придобиване от страна на LVMH би затвърдила позицията на Арно като неоспорим водач в лукса. LVMH и Richemont дружно биха могли да имат годишни доходи от продажби, равняващи се на към 70 милиарда евро, което четири пъти повече от приходите на Kering. Добавянето на Cartier и Van Cleef & Arpels, най-големите марки за бижута на Richemont в порфолиото на LVMH би сложило комапнията в изцяло преобладаваща позиция в този бранш, защото тя към този момент има Tiffany и Bulgari.
Въпреки всички тези фактори партньорството с Kering пък може да се окаже по-добра договорка, защото взаимната работа сред двете компании ще бъде доста по-лесна.
Най-сложната част при всяка договорка за обединение или придобиване е динамичността на властта. Това важи в особена мощ в бранша за първокласни артикули, който към момента е ръководен от няколко авторитетни фамилии. Рупърт държи 10% от акциите на Richemont и 51% от правата на глас. Семейство Пино управлява Kering, а LVMH се ръководи от семейство Арно. Намирането на баланс в ръководството на фамилни бизнеси в никакъв случай не е елементарно, само че една договорка с Kering би била доста по-лесна за ръководство.
Комбинацията Richemont-Kering има и стратегически изгоди. Въпреки че Kering разполага с водещи фешън марки като Gucci и Yves Saint Laurent, позициите на компанията при бижутата и първокласните часовници не са изключително мощни. Добавянето на Cartier и Van Cleef & Arpels към портфолиото на Kering би покрило тези слаби страни. В същото време Richemont има фешън марки като Chloe и Azzedine Alaia, които към момента не са оправдали упованията, а Kering прочут със съживяването на марки, които са изгубили част от блясъка си.
Макар че една възможна бъдеща обща компания ще бъде по-малка от LVMH, с общи доходи от продажби в размер на 30 милиарда евро на база изчисленията за тази година, тя ще бъде задоволително мощна, с цел да се конкурира с водача в бранша. Kering не може да си разреши да купи напълно Richemont, само че може да употребява композиция от кеш и лични акции, с цел да финансира придобиването. По-голямата пазарна капитализация на Kering ще направи Richemont младши сътрудник в новата им обща компания, което може да не се хареса на Рупърт, само че за сметка на това той ще може да изиска някои бонуси за обединяването на двата конгломерата.
Разбира се, Рупърт може да избере и обединение с някои по-малки фешън къщи като Chanel или Hermes International, или пък да продължи да отхвърля сходни обединявания. „ Той е индивидът, който може да промени салдото на силите “, разяснява специалистът по първокласни артикули Марио Ортели.
Ако не работи в точния момент обаче Рупърт рискува да бъде подминат. Досега неговата компания постоянно е следвала дълготраен проект. Сега, когато Рупърт държи най-важните карти, той би трябвало да ги изиграе рационално.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ