Основанието за решението според съветниците е общинската наредба за отглеждане

Основанието за решението съгласно съветниците е общинската разпоредба за развъждане на домашни животни. Според нея в селата това може да става, в случай че в парцел в регулационните граници на обитаемото място в количество, належащо за облекчаване на лични потребности. Тоест до 5 овце или кози и до 5 сукалчета до 3-месечна възраст.

До решението на общинарите се стига след протестна подписка от 70 души. “В последните две години се надигна неодобрение против миризмата и мръсотията, които се носят от фермата в центъра на селото. Хората започнаха да ми се оплакват. На улицата е струпан към 20 тона тор. Развъждат се бълхи, кърлежи, мухи. Кучетата на Седефчеви са огромни и нападателни, пускат ги свободно на открито. Общината му е дала 450 дка земя, да откри там място и да извозва тора ”, споделя кметският наместник на Влахи Васил Василев. Подписката, която била изпратена до Басейнова дирекция, Регионалната ревизия по околна среда и регионалната администрация, са подписали двете непрекъснати жителки – баба Лета и баба Кира, и още 68 души от Кресна, Благоевград, София – те не живеят във Влахи, само че имат наследствени парцели или вили  и идват в селото през почивните дни и през лятото. Други десетина споделили на кмета, че желаят да си купят парцел и да си построят вили, само че се отказали поради двете ферми, твърди Василев.

“Допреди 2 година нямаше толкоз тор и се търпеше, но в този момент към този момент хората недоволстват. Има даже и по пътеката за водопада, където идват доста туристи. Казах на Сидер да си направи яма отвън селото, да изнася там тора и да го затрупва, само че не го прави. Нищо че има единствено петима непрекъснати поданици, селото ни е оживено и не е редно в центъра да има плантация. Ще се борим до дъно да изнесе животните отвън Влахи ”, безапелационен е кметският наместник.

Казва, че овцефермата също е в регулационния проект на селото, само че е в края и там нямало хора, на които да пречи. Признава, че до момента не е налагана никаква санкция на притежателя от никоя институция, която е идвала на инспекция. Василев е подал 5 тъжби против Седефчев за последните 2 година, а в този момент се готви да написа писмо до земеделския министър Кирил Вътев и да го предложения персонално да пристигна на място, с цел да се увери, че в селото мирише и има тор по улиците. “Не желаеме да изгоним Сидер, а да си реалокира кошарата, да почисти и кучетата да бъдат вързани ”, споделя кметът.

В четвъртък във фермата са пристигнали специалисти от Мнистерството на земеделието, БАБХ и фонд “Земеделие ”. Те вършат цялостна инспекция на всички документи, замерват отстояния и откриват дали има някакви нарушавания.

В същото време в интернет потегли петиция в отбрана на фермата  на Седефчев. В профила си във фейсбук земеделският министър Кирил Вътев отбрани стопанството от пренасяне.

Селото създава нашата храна! На село има градини, поляни, животни, ниви. Без тях няма магазини в града. От 23 години двама братя – Сидер и Атила Седефчеви, живеят в с. Влахи и отглеждат животни. Селото има 6 (шестима) поданици. На трима от жителите животните миришели??? Тези трима поданици не се ли хранят? Тези трима поданици какво вършат с творбите на храносмилателната им система? На френски парфюм ли им мирише? Селата ни обезлюдяват? Храним се с вносни храни? Болни сме! Защо сме толкоз деградирали до степен общинският съвет на Кресна да гласоподава решение братята Сидер и Атила да реалокират фермата си от с. Влахи, тъй като там желали да има вили??? Селото не е място за ВИЛИ като здания, а място за ВИЛИ за сено! Без ВИЛИ за сено ВИЛИТЕ здания са призраци!, написа Вътев.

Кметът на Кресна Николай Георгиев обаче отбрани решението на общинарите. Според него в последно време зачестили “нечистоплътни опити на мастити неправителствени екологични организации със съществени финансови и бизнес ползи в община Кресна и по-специално в землището на село Влахи да основават напрежение и безпорядък към решението на от 7 юли. Георгиев счита, че се водела гневна медийна офанзива и активиране на хора по високите етажи на властта – атакували се непослушни общини.

“Нито кметът на община Кресна, нито който и да е от общинските съветници имат персонален проблем със Сидер Седефчев. Нашите връзки от десетки години се градят на взаимно схващане, изключителна приемливост и сериозна поддръжка за бизнес самодейностите на господин Седефчев ”, показва Георгиев и напомня, че Седефчев разполага с 450 дка пасища, предоставени му от общината.

“Не е работа на министъра на земеделието и храните, бил той и следващият назначен, да разяснява решения на общинския съвет, взети на съображение на Закона за локалното самоуправление ”, безапелационен е Георгиев.

Сидер няма пояснение от кое място е пристигнала тази офанзива против него. Можело да са намесени ползи, за които той не подозира. Предполага, че може да има и прояви на национализъм, тъй като с брат му не били локални поданици. “В същото време сме единствените, които се заселихме тук, в запустялото село – без естествен път, който едвам в този момент стартира да се прави, страдащо от липса на задоволително вода, неприятен сигнал на телефоните. Опитваме се да го съживим, да съхраним стада с изчезващи породи, да работим ”, разяснява Сидер Седефчев. Мисли и дали фактът, че брачната половинка му Елена е активистка на екоорганизация,  която стачкува против градежа на автомагистрала “Струма ” през Кресненското дефиле, не е друга причина за офанзивите. Не вижда обаче никаква връзка сред фермата и автомагистралата. Наричат го еколог, а той споделя, че е единствено художник, фермер и природозащитник.

За решението на общинския съвет да реалокира фермата схванал от медиите. Едва на 9 август – ден преди да изтече даденият период, кметският наместник му го връчил в наличието на двама служители на реда. Стопанинът е безапелационен, че ще го апелира. Казва, че общинската разпоредба за развъждане на домашни животни опонира на европейското законодателство и Закона за ветеринарномедицинската активност.

“Животновъдните обекти нямат никакви ограничавания да съществуват в границите на регулаторните граници, стига да извършват ветеринарносанитарните условия. ”, споделя Седефчев.

Германци и датчани пазят наши екземпляри

Изложба с картини на изчезващи животни от света – фантазията на художника, предпочел обора

Братята Атила и Сидер Седефчеви са синове на известния пернишки художник Филип Седефчев. Завършват Националната художествена академия. Като възпитаници и студенти рисуват най-често животни, тъй като просто ги обичат. За тях сътрудници и преподаватели споделят, че са едни от дребното същински анималисти у нас.

“За страдание, последните ми картини са рисувани, до момента в който бях студент и малко по-късно. В последните 20 година обаче нямам време. Животните ми изпиват силата. Сега от време на време вечер върша мои си драсканици, само че нищо съществено. Имам хрумвания, имам и 2-3 незавършени произведения живопис. Рисувам от дете. И до през днешния ден в съзнанието ми са тези щастливи моменти, когат дядо ме водеше на егрека, бабите, които вечер чакат животните си да се приберат от паша, лаят на кучетата нощем ”, споделя Сидер. Сменил няколко стила на изобразяване, последните му произведения са като пъзели. Мечтае в миналото да направи галерия с рисунки на изчезващите скотски типове от всички континенти.

От дете има и друга пристрастеност – каракачанското куче. Сидер е решен да възвърне породата и съумява с години търсене на чистокръвни животни. После братята търсят и възстановят популацията на каракачански овце. Обикаля дребни селца в Рила и Родопите, търси в Гърция и Македония. Открива в Калоферско и виторогата дългокосместа коза – също българска порода на изгубване. Изключително атрактивна, с дълъг и бляскав косъм. Братята създали изследване и открили, че български витороги кози живеят в Германия от близо половин век. Министерството на културата на Германска демократична република през 1968 година е купило 23 екземпляра българска виторога дългокосместа коза. Те били настанени в зоопарка на Ерфурт, провинция Тюрингия.

Директорът проф. доктор Дитрих Алтман желал да резервира достоверен генетичен материал от домашната ни коза. Така нашите животни се трансформирали в атракция за немските туристи и за тамошните животновъди, които се занимават с екологично земеделие. При специфични грижи и следено отглеждане в Германия била непокътната чиста нашата порода. От зоопарка в Тюрингия популяризирали и на други места българската коза. Срещала се в стада на фенове колекционери на редки породи.

Зоопарк в Дания също се сдобил с наши екземпляри. Преди няколко години още веднъж пристигнали германци и взели от стадото на Седефчеви 15 животни, с цел да си опреснят популацията. От тази порода не може да се печели. Дават доста малко мляко – към 1-1,3 л дневно. В последните години е направено цялостно научно проучване, което открило извънредно резистентен ген, както и чудесно качество на питателните артикули, създадени от виторогите кози.

Така малко по малко с доста старания и предпочитание автохонните породи са непокътнати в двете стада. Те са извънредно издръжливи на заболявания. Овцата може да пасе на огромна надморска височина в скалисти пасища с огромна денивелация. Всеки ден може да изминава по 10-15 км по баирите на Пирин нагоре и още толкоз, с цел да се върне назад. Затова породите са подобаващи за високопланинските села.

“Исках да възвръща природосъобразното отглеждане на животни с наши български породи животни. Успях с труд и ограничения. Ощетил съм доста синовете си, тъй като те израснаха в София с майка си, безусловно без татко. Аз бях предан на идеята си във Влахи. Когато пораснаха, започнаха да ми оказват помощ, а в този момент са депресирани от това, което се излива върху мен. Страдат от човешката завист, тъй като знаят, че работя непрекъснато и неуморно. Големият учи в Художествената академия, дребният се занимава с приложни изкуства, само че им харесва да са във Влахи. Пари не съм изкарал, всичко извоювано е вложено назад във фермата. Не съм милионер, както се приказва. Щях ли да съм тук в кошарата, паралелно с служащите, в случай че бях милионер? ”, споделя Сидер.

24chasa.bg