Осмият състав на ВСС – орган, създаден след краха на

Осмият състав на Висш съдебен съвет – орган, основан след краха на така наречен социализъм, попадна в невиждана обстановка. Макар мандатът му от 5 години да е закрепен в демократичната ни Конституция от 1991 година, той остана да действа по простата прична, че... няма кой да го смени. И заради едно решение на Конституционния съд.

Няколкото скоротечни Народното събрание през 2021-ва и 2022 година до момента не откриха нужните 160 гласа, с цел да излъчат 11-те членове, чийто избор е в пълномощията на националното посланичество. Така остават определените 11 от професионалната квота, които стоят на „ полусъединител “.

Това пристигна дюшеш на състава, от който след края на мандата надали ще запомните някое блестящо име. Освен може би Олга Керелска и Атанаска Дишева – на смешка казано: едни от най-големите мъжкари в съвета.

По заложено запитване от съдиите от Върховния административен съд за различен от дълго време изминал мандат – на Инспектората към Висш съдебен съвет, Конституционният съд се произнесе, че бездействащото Народно заседание няма „ опция за блокиране на естественото действие на (съдебната) власт “.

Така 22-мата членове (двама подадоха оставки, а една се издигна до зам. основен прокурор и на тяхно място не се избраха нови – б.р.) останаха да дефинират на процедура безотговорно, а явно и в безвремието, съдбините на цялата правосъдна система.

Едва ли може да се предвижда нещо кой знае какъв брой хубаво, което би приключил този състав, самоуверено нагазил да работи в шестата си година, комфортно ситуиран в постройката на столичната улица „ Екзарх Йосиф “.

Навремето в писмо до 25-имата кадровици (тогава бяха в цялостен състав) един арбитър ги назова „ най-нищоправещият съвет “ и ги предложи за медал Герои на социалистическия труд.

Това нищоправене обаче е въпрос на позиция – този Висш съдебен съвет избра и тримата огромни, или както се майтапеше една пратеничка от прокуратурата, и то от Пловдив – направиха Голям шлем.

Да си напомним детайлите на Големия шлем.
Изборът на Георги Чолаков
Този Висш съдебен съвет в действителност единствено препотвърди избора, изработен в типичния за здравите сили блиц режим от последните дни на остарелия Висш съдебен съвет през 2017 година Съдията Георги Чолаков е напускал системата, ставал е нотариус, от това време имаше едни странни ипотеки, с които задлъжнели лица му трансферирали доста парцели, след това се върнал като арбитър... Но все пак прави главозамайваща кариера при предшественика си – експредседателя на Върховен административен съд Георги Колев.

В последните си дни остарелият Висш съдебен съвет, включващ точно Георги Колев (за който помни – по негов адрес в едни записи се появяваше фразата „ Жоро, сговаряй хората “, т.е. – може да се допусна съществено негово въздействие в съвета), избра адаша му Чолаков мълниеносно. За съпоставяне – съдията Милен Василев, който написа упоменатото писмо за „ нищоправещия “ Висш съдебен съвет, чака над 3 години да го атестират... Към момента на писмото. Може и още да чака.

Президентът Румен Радев върна назначението на Чолаков, базирайки се на процедурни съображения: че новият състав – преди малко определен през октомври 2017 година, би трябвало да препотвърди избора на ръководител на Върховен административен съд.

Е, и новият съвет го избра от воле с основен мотив – общото заседание на съдиите от Върховен административен съд предпочело Чолаков. Vox populi...

Година по-късно същият съвет отхвърли Евгени Георгиев за началник на Софийския градски съд, нищо че той бе изборът на същото такова общо заседание. За него се оказа, че мненията на „ попули “-то, или в тази ситуация съдиите, имат единствено осведомителен и пожелателен характер(вместо него назначиха за ръководител Алексей Трифонов – арбитър от САС с някои терзания към поданството му – б.р.).
Изборът на Иван Гешев
За тази сага – с детайли на пародия, през 2019 година може да се напише обособена книга. Едва ли в това, което назоваваме „ бели страни “, има различен подобен случай най-обикновен магистрат – пък бил той и „ топ ъф дъ топ “ за системата, да е определен под одобрителни манифестации на очевидно насочвани футболтни агитки и съмнителни лица с еднотипни плакати „ Гешев е наслада “ – някои, държащи ги надолу с буквите. Всичко това бе съпровдено с анти-Гешев митинг – който се оказа на първия тур, че не си е запазил вярното място пред Съвета, и утвърдителен контрамитинг, воден от „ свободните медии “. Като една основна редакторка играеше хоро върху трамвайните релси, в поддръжка на законността и новия основен прокурор. А, да – и трамваите бяха спрени поради избора.

Преди това Гешев бе посочен като в най-хубавите монархически обичаи от вездесъщия Сотир Цацаров, а цялата прокурорска гилдия – о, изненада! – се подписа като предложител на новия Главен. По принцип са задоволителни трима членове.

Излишно е да припомняме, че втора кандидатура нямаше – даже за „ парлама “.

Румен Радев върна избора – този път не с процедурни, а с откровени причини всъщност: че не има вяра в интегритета и качествата на Гешев. Дали не е премислил след влизането „ на посетители “ на двама от най-верните му сътрудници в Президентството на 9 юли 2020 година – историята мълчи.

Та, от повторно Съветът, за който приказваме от самото начало, отново му заби в лицето Гешев със същите чугунени 20 гласа, доста повече от изискуемите 17. Всъщност против избора гласоподаваха и двата пъти по 4-ма членове, само че в разнообразни конфигурации, де факто – може да приемем, че петима бяха несъгласните с избора.
Изборът на Галина Захарова
Забележително е, че от дейностите на Висш съдебен съвет единствено в това нямаше скандал. Кандидатурата на висшата съдийка бе толкоз безапелационна, поддръжката ѝ от самите магистрати от Върховен касационен съд, както и от обществеността – толкоз ясна, че Съветът я избра без никакви обструкции. Дали се обади съвест, дали някой някъде там, в тъмното, реши просто „ да не го играе този мач “ – едно задкулисие знае.

Може би няКОЙ някъде реши, че Върховен касационен съд към момента е прекомерно огромна хапка.

Допълнителна черешка към тези три назначения бе изборът на Даниела Дончева за втори мандат отпред на Софийския апелативен съд. То стана, когато към този момент бе нарисувано, че политическото болшинство ще закрие спецправосъдието и най-важните каузи за висока корупция против министри, магистрати, проведени незаконни групи след първата инстанция „ кацат “ в... познахте – Софийския апелативен съд.

В ретроспекция може да се каже, че този Висш съдебен съвет не е решил нито един проблем. Ако не броим хитърпетърстването на прокуратурата, която симулира промяна с прекръстване на дребни прокуратурати на Териториално поделение, Висш съдебен съвет не закри нито един ненатоварен съд. Нищо че натовареността в някои съдилища е по 2 цяло и нещо на магистрат, а годишните издръжки – от 800 000 до 1 млн. лева на един дребен съд.

Нещо повече – двама членове напуснаха по кардинални съборажения – откакто първо бе признат, а след това на процедура се шиканира техният план за генерална промяна в правосъдната карта (доколко беше реализируема, е обособена тема).

Любопитна детайлност е, че в случай че избирането на Иван Гешев може да се сочи като някаква демаркационна линия, двамата напуснали бяха единият „ за “, а другият „ срещу “ при гласуването за основен прокурор през 2019 година

Този Висш съдебен съвет направи едно сигурно огромно нещо. Финализира внедряването на Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС). И даже „ ошамари “ Лозан Панов, който не искаше да я употребява. Но тя пък би трябвало да се надгражда, тъй като най-малкото има два залегнали по план модула – за медиацията и за заповедните производства, които въобще не съществуват. А и не е докупен даже основно нужният хардуер под формата на дейта центрове, които да съхраняват информацията. Туткането с доправянето на системата може да ни коства доста, защото елементи от него са залегнали в Плана за възобновяване и резистентност на България пред Европейска комисия.
Какви ще са бъдещите задания?
Най-близката идна от тях е избор на ръководител на Административен съд – София-град. Разбира се, това е най-натовареният подобен съд, с най-многото и най-интересни проблеми. А мощта и значимостта на административното правораздаване ясно проличаха в последните години – единствено си спомнете по какъв начин Георги Чолаков се падна и в трите правосъдни състава, които върнаха „ онази компания “ (Евролаб 2011 ЕООД) да оперира на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево и по този начин на процедура зашлевиха държавното управление. Пък обществеността дано си вика „ ууу “, занимавайки се единствено с Гешев...

И в случай че наскоро инцидентно пропуснат микрофон ни подсказа по какъв начин член на съвета дирижира съвещанията: „ Да отлагаме, тъй като имаме единствено 7 индивида “ (а за предопределение трябват 8), може да се чака, че апетитът за нови и нови „ верни “, конфигурирани на верните места хора, ще идва от ден на ден с яденето. В нашия случай – с престоя на „ Екзарх Йосиф “.

Може би чак до избора през тази година на ръководител на Софийския градски съд, или за какво не – през 24-та на нов началник на Върховен административен съд.

----

Този текст е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " през декември 2022 година Препечатваме го с незначителна актуализация.
Още по темата