Археолози разкриха цялата западна крепостна стена на антична Бонония
Осмият археологически сезон на изследванията на антична Бонония е пред своя край. Екипът, работещ на обекта, е разкрил цялото трасе на западната крепостна стена на Бонония, на западната врата, на кула номера 8 и 10, изследван е крепостния дувар, достигащ тук-там височина от 4 до 5 метра. Това заяви през днешния ден ръководителят на екипа доцент доктор Здравко Димитров от Националния археологически институт при Българска академия на науките.
И през този археологически сезон в Бонония са открити доста находки, което е обяснимо поради дългата история на град Видин. На процедура археолозите на обекта изследват 21 века история. До момента са открити над 500 монети – от Римската ера, Късната древност, Средновековието, Видинското царство и от Османския интервал. Открити са и цели керамични съдове и други находки, които са с добра експозиционна стойност и подобаващи за краткотрайни изложения и за непрекъсната експозиция, посочи доцент Димитров.
Разработена е дълготрайна работна стратегия, която планува до две-три години да бъде приключено цялостното археологическо изследване на обекта. В момента във Видин могат да се видят средновековната цитадела „ Баба Вида “, Османското кале, само че от римския град, който е бил един от най-големите в Северозападна България – втори по величина след антична Рациария, няма никакви забележими остатъци, които туристите да могат да посетят.
В момента археолозите разкриват цялото трасе на западната крепостна стена, западната врата на града и две кули – Кула №8 и Кула №10, които са значително към този момент проучени. Най-ценното е, че запазеността на достоверния крепостен дувар е тук-там четири метра, при слизане в дълбочина - до пет метра височина, означи доцент Димитров. Той добави, че на обекта има достоверна крепостна стена, най-голямата в България от всички столетия, четири метра ширина на крепостния дувар, кули с десетоъгълна форма и диаметър от над 20 метра, нещо което туристите ще могат да видят и посетят.
Археологическото изследване е единствено първата стъпка, е безапелационен доцент Димитров. Неговите и на екипа му упования са, че за два-три сезона ще бъде приключено изследването на обекта, въпреки че е мъчно да се каже с акуратност. Причината е, че историческите пластове в Бонония са едни от най-дълбоките в цяла България. Първите разкопки са отпреди 60 години, когато видинската археоложка Йорданка Атанасова открива находките от 1 век – известната глава от скулптура на Нерон, на шест метра и половина дълбочина. В момента разкриването на крепостната стена на Бонония е достигнало на четири метра дълбочина от актуалния терен, намиращ се в центъра на Видин. Тоест, с изключение на разкриването на структурите в проект, би трябвало да се работи и в дълбочина още най-малко два метра от това, което е сега, сподели доцент Димитров.
Той акцентира, че доста е значимо по плана за реставрацията и социализацията на този древен монумент да стартира да се създава още през идната година, тъй като тези непокътнати архитектурни структури, които се разкриват, имат потребност от бърза реституция, с цел да не нарушат.
И през този археологически сезон в Бонония са открити доста находки, което е обяснимо поради дългата история на град Видин. На процедура археолозите на обекта изследват 21 века история. До момента са открити над 500 монети – от Римската ера, Късната древност, Средновековието, Видинското царство и от Османския интервал. Открити са и цели керамични съдове и други находки, които са с добра експозиционна стойност и подобаващи за краткотрайни изложения и за непрекъсната експозиция, посочи доцент Димитров.
Разработена е дълготрайна работна стратегия, която планува до две-три години да бъде приключено цялостното археологическо изследване на обекта. В момента във Видин могат да се видят средновековната цитадела „ Баба Вида “, Османското кале, само че от римския град, който е бил един от най-големите в Северозападна България – втори по величина след антична Рациария, няма никакви забележими остатъци, които туристите да могат да посетят.
В момента археолозите разкриват цялото трасе на западната крепостна стена, западната врата на града и две кули – Кула №8 и Кула №10, които са значително към този момент проучени. Най-ценното е, че запазеността на достоверния крепостен дувар е тук-там четири метра, при слизане в дълбочина - до пет метра височина, означи доцент Димитров. Той добави, че на обекта има достоверна крепостна стена, най-голямата в България от всички столетия, четири метра ширина на крепостния дувар, кули с десетоъгълна форма и диаметър от над 20 метра, нещо което туристите ще могат да видят и посетят.
Археологическото изследване е единствено първата стъпка, е безапелационен доцент Димитров. Неговите и на екипа му упования са, че за два-три сезона ще бъде приключено изследването на обекта, въпреки че е мъчно да се каже с акуратност. Причината е, че историческите пластове в Бонония са едни от най-дълбоките в цяла България. Първите разкопки са отпреди 60 години, когато видинската археоложка Йорданка Атанасова открива находките от 1 век – известната глава от скулптура на Нерон, на шест метра и половина дълбочина. В момента разкриването на крепостната стена на Бонония е достигнало на четири метра дълбочина от актуалния терен, намиращ се в центъра на Видин. Тоест, с изключение на разкриването на структурите в проект, би трябвало да се работи и в дълбочина още най-малко два метра от това, което е сега, сподели доцент Димитров.
Той акцентира, че доста е значимо по плана за реставрацията и социализацията на този древен монумент да стартира да се създава още през идната година, тъй като тези непокътнати архитектурни структури, които се разкриват, имат потребност от бърза реституция, с цел да не нарушат.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ