Икономика след избори: България трябва да спре да живее назаем
Осми път бяхме до урните. Българските жители даде невиждан мандат на „ Прогресивна България ” и Румен Радев от най-малко от 25 години насам. Пълното болшинство на някогашния президент отваря исторически късмет пред България за цялостна смяна на парадигмата, която досега обуславяше освен икономическите вектори на развиване, само че и чисто политическите.
Румен Радев има късмет да спре това, което гледахме досега
По този мотив ръководителят на АИКБ Васил Велев разяснява в предаването „ Ревизия ” по NOVA NEWS, че България би трябвало да спре да живее назаем, да спре дефицитите и да спре да надува заплатите в стопанската система през нарастване на възнагражденията на администрацията.
Време е да се учим от непознатите неточности и да не чакаме да се научим от своите, сподели Велев.
Той разяснява променената обстановка, откакто стана ясно, че „ Прогресивна България ” ще има цялостно болшинство в Народното събрание. Според него по този начин може да се проведат промени, които през последните години бяха невъзможни поради съдружните взаимоотношения.
Според Велев българската промишленост има проблем като част от общоевропейската:
„ В какво положение е българската стопанска система? Като част от европейската стопанска система тя е в няколко годишен спад на индустриалното произвеждане. Вече 38 месеца. Европа се деиндустриализира и това се отразява на нашата промишленост, само че ние имаме по-голям дял на този бранш в Брутният вътрешен продукт. За да решим казуса, би трябвало да забележим аргументите. Едната причина е Зелената договорка, другата е разменените наказания с Руската федерация. Ние имаме два пъти по-скъпа електрическа енергия и до 4 пъти по-скъп природен газ по отношение на Съединени американски щати и Китай ”, сподели Велев, като акцентира, че България е най-потърпевша.
Според него новото държавно управление би трябвало да опита да предоговори някои нейни параметри:
„ Ние сме в първата тройка на страните, които са потърпевши най-вече от Зелената договорка. Една от аргументите е, че въглищните централи са огромен дял в производството на микса и че имаме огромна промишленост като дял в Брутният вътрешен продукт. Но при неконкурентни цени на силата ние страдаме ”.
Що се отнася до макроикономическите фактори като положението на бюджета, работодателят изясни, че той има голямо въздействие върху бизнеса:
„ Макроикономиката има голямо значение, ние се намираме в положение на свръхдефицит. Дефицитът на тази година, в случай че има икономии, ще е 5%, а в случай че продължим по този начин, ще отиде до 8%. Вече няма счетоводни карти в ръкавите – събраха налози напред, арестуван беше Данък добавена стойност. Вече имаме данни от служебното държавно управление – имаме 1,2% недостиг единствено за тримесечие. Ако го умножите по четири, става съвсем 5% ”.
За какво бяха употребявани тези пари?
„ Тези разноски бяха направени в опит да се купят гласоподавателите, само че видяхме, че не се купиха. Това са парите за държавната администрация, за защитата, правосъдната система. Всичко това изпревари нивото на възнаграждение в частния бранш. Производителността е нещо обективно и на тази база би трябвало да се дефинират заплатите в бюджетния бранш. При нас се взеха задължения, с цел да се платят тези заплати, което е неуместно ”, приключи Велев.
Голямата заплаха е поръчките за промени да останат на хартия
Няма по какъв начин да имате мощна стопанска система и богати жители, в случай че няма мощни и самостоятелни институции, които преди всичко да подсигуряват частната благосъстоятелност и нейните права. Няма по какъв начин да имате мощна и самостоятелна стопанска система и богати жители, в случай че нямате предвидима данъчна политика. Всички споделят, че ще вършат това, само че и всички споделят, че ще подвигат пенсии, обществени придобивки, заплати.
Няма по какъв начин да искаш технологии, без да си подготвен да промениш коренно образованието. Няма по какъв начин да искаш напредък, без да обръщаш внимание на „ слона в стаята ” – ниската продуктивност.
Можем да покретаме по този начин още малко. Но пространството на волните начинания ще се свие и най-после ще пристигна времето да се вземат всички тези решения. Тогава обаче те ще болят и най-много – ще ни боли нас. Икономиката е на първо място упованието за на следващия ден.
Източник: NOVA NEWS,
Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News