Още в рамките на един ден реториката на президента на

...
Още в рамките на един ден реториката на президента на
Коментари Харесай

Тръмп притиска Иран за Ормузкия проток, докато войната преначертава Близкия изток

Още в границите на един ден реториката на президента на Съединените щати Доналд Тръмп мина от сдържан оптимизъм към открита опасност. В обществено изказване той предизвести Техеран да не вкарва такси за прекосяване през Ормузкия пролив — жизненоважен кулоар за международната търговия с енергийни запаси. Думите му бяха безапелационни и лишени от дипломатическа мекост: в случай че сходни практики съществуват, те би трябвало да бъдат прекъснати неотложно.Контрастът с по-ранните му изявления е индикативен. В изявление за американска медия Тръмп разказа иранското управление като по-разумно, в сравнение с допуска общественият му облик. Тази двоякост не е просто стилова специфичност, а отражение на обстановка, в която всяко обръщение по едно и също време търси деескалация и показва мощ. В същото време американският президент даде да се разбере, че военният ангажимент на Съединените щати в Персийския залив ще продължи, до момента в който не бъде реализирано „ същинско съглашение “.Паралелно с това Израел продължава офанзивата си против подкрепяната от Иран формация Хизбула в Ливан. Само за дни десетки въздушни удари трансформираха салдото на терен, а жертвите надвишиха стотици. Израелските управляващи упорстват, че тези интервенции не са част от контрактуваното помирение сред Вашингтон и Техеран — позиция, която директно подкопава доверието в преговорния развой.Тъкмо тук се обрисува един от най-сериозните опасности за дипломацията. Иранският президент Масуд Пезешкиан дефинира дейностите на Израел като „ очевидно нарушаване “ на договореностите и предизвести, че сходни удари могат да обезсмислят всевъзможни договаряния. В този подтекст всяка ракета, изстреляна над Бейрут, има освен боен, само че и дипломатически резултат — тя разклаща така и така нестабилната основа на разговора.В центъра на рецесията обаче стои Ормузкият пролив — тесният морски проход, през който всекидневно минава към една пета от международните доставки на нефт и полутечен природен газ. В момента той е на процедура блокиран. Трафикът е редуциран до минимални равнища, а корабособственици и застрахователи изчакват изясненост дали прекосяването е безвредно. Данните демонстрират трагичен спад: от почти 135 кораба на ден в естествени условия до едвам няколко в разгара на рецесията.Иран изпраща спорни сигнали. От една страна, държавни медии оповестяват за избрани „ безвредни направления “, основани за отбягване на евентуални мини. От друга, новият висш водач Моджтаба Хаменей приказва за „ нов стадий “ в ръководството на протока — дефиниция, която поражда повече въпроси, в сравнение с дава отговори. За Вашингтон сходни подмятания са неприемливи, защото Съединените щати обичайно отхвърлят всевъзможни искания на Иран за надзор върху този стратегически воден път.Именно контролът върху Ормуз се трансформира в главния препъникамък пред всяко дълготрайно съглашение. За Иран той е инструмент за въздействие и евентуален източник на доходи. За Запада — сериозна артерия, чиято свободна навигация не предстои на договаряния. Това опълчване мъчно може да бъде изгладено с нормалните дипломатически средства, тъй като визира не просто политика, а фундаментални стопански ползи.Междувременно резултатът върху петролните пазари към този момент е осезателен. Цените реагират внезапно на всяка вест — от военни удари до дипломатически сигнали. Американският необработен нефт се повишава с близо 4 %, достигайки равнища към 98 $ за барел, до момента в който сортът Брент се открива покрай 96 $. Към това се прибавя и спомагателен напън от офанзиви против енергийна инфраструктура в Саудитска Арабия, които понижават индустриалния потенциал.В тази среда всяко закъснение или неустановеност се трансформира в мултипликатор на риска. Над 800 товарни кораба остават блокирани в Персийския залив, очаквайки опция за безвредно овакантяване. Това не е просто логистичен проблем, а евентуален катализатор за световна енергийна рецесия. Верижните резултати могат да обзет превоз, произвеждане и ползване надалеч отвън района.На дипломатическия фронт напъните не престават, само че под непрекъснат напън. Очаква се вицепрезидентът на Съединените щати Джей Ди Ванс да оглави делегация за договаряния в Исламабад, където би трябвало да дойдат и ирански представители. Самият избор на Пакистан като място за срещата е индикативен — неутрална територия, само че и районен състезател със лични ползи.И въпреки всичко вероятностите за пробив остават несигурни. Исканията на Иран включват опазване на контрола върху Ормузкия пролив, признание на нуклеарната му стратегия, унищожаване на глобите и евакуиране на американските сили от района. За Вашингтон сходен пакет е мъчно допустим в цялостния му размер, което значи, че договарянията ще бъдат дълги, комплицирани и евентуално изпълнени с нови рецесии.Военната картина в допълнение усложнява всичко. Само за дни броят на жертвите в района надвишава 5500 души, като най-тежко наранени са Иран и Ливан. Израел твърди, че е ликвидирал над 1400 бойци на Хизбула, до момента в който личните му загуби са доста по-ниски. Тези цифри не са просто статистика — те образуват публичното мнение, въздействат върху политическите решения и задават границите на вероятното в договарянията.В този комплициран пейзаж Европейският съюз също стартира да показва все по-ясна позиция. Върховният представител по външната политика Кая Калас предизвести, че правото на самозащита не оправдава огромното опустошение в Ливан - сигнал, че европейските сътрудници на Вашингтон не са изцяло съгласни с хода на събитията.Всичко това обрисува една тревожна, само че ясна картина: спорът към този момент не е местен. Той се трансформира в многопластова рецесия, в която военните дейности, енергийните направления и световната стопанска система са неразривно свързани. Ормузкият пролив е единствено най-видимият знак на тази причинност.Ситуацията в Близкия изток се намира в точка на несигурно равновесие, където всяко деяние — боен удар, дипломатическо изказване или икономическа мярка — може да наклони везните. Предстоящите договаряния ще бъдат решаващи, само че даже и те надали ще доведат до бързо и дефинитивно решение. Анализът в този текст има напълно информативен и изчерпателен темперамент и не съставлява капиталов съвет.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР