Юрист: Българският проектозакон за чуждестранните агенти граничи с безумие и трябва да бъде спрян
О ще в първите работни дни на националното заседание “Възраждане ” внесе за четвърти път законопроектът за задграничните сътрудници. Какво мисли един руснак за този закон, който от години работи в Русия? Репортерът на Виктория Бояджиева се срещна с юриста Кирил Коротеев, началник на интернационалната процедура в правозащитната организация „ АГОРА Интернешънъл “. Той е представлявал стотици жители пред Европейския съд по правата на индивида по каузи против Русия и е бил част от редица правозащитни организации, измежду които и " Мемориал " - една от първите структури отстранени от съветския Закон за задграничните сътрудници.
Г-н Коротеев, срещаме се в доста бурна за родината ви седмица. Американският президент Джо Байдън разреши на Украйна да употребява ракети с бездънен обхват в Русия, което пък от своя страна разгневи съветския държавен глава Владимир Путин. Как коментирате обстановката?
Аз съм правист и професионалното ми мнение е, че потреблението на нуклеарното оръжие е допустимо не като отговор на всякакво нахлуване, а единствено на такова нахлуване, което съставлява опасност за битие на страната. За в този момент, както ми се коства, не съществува такава опасност за Руската федерация.
Това, което Путин съответно съобщи е, че “агресията на която и да е неядрена страна, само че с поддръжката на нуклеарна страна, ще се смята за офанзива против Русия, на която е вероятен нуклеарен отговор ”.
Затова формулировките, които са употребявани в последната версия на нуклеарната теория на Руската федерация за жалост стигат по-далеч от това, което разрешава интернационалното право и това безспорно е мотив за безпокойствие.
Като жител смутен ли сте от тази изразителност?
Притесняват ме доста разнообразни дейности на съветските управляващи от последните може би 25 години откогато станах възрастен човек, а в действителност и преди този момент, дейности, които нарушават съветското и интернационалното право, във връзка, на които има доста решения на интернационалните органи, в частност на Европейския съд за правата на индивида. Тези дейности постоянно са доста по-страшни от риториката. Тя може да бъде извънредно неприятна, само че е доста по-страшно, когато се правят убийства, изтезания, когато изчезват хора, нещо което виждаме, че не спирало от две хилядната година, от времето на спора в Чечения и нататък Сирия, Грузия, Украйна.
Вие самият сте представлявал доста хора пред Европейския съд по правата на индивида главно по каузи против Русия. Вие самият по какъв начин живеете? Страхувал ли сте се в миналото за себе си?
На моите подзащитни постоянно им е било по-трудно в сравнение с мен, тъй като аз бях правист, а техните права бяха нарушавани. Сега пребивавам отвън Руската федерация, това ми разрешава да се освободя от известна част от напрежението, обвързвано с това, че юристите и други представители на организациите на гражданското общество са под сериозен напън.
През 2014 година „ Мемориал ” – правозащитната организация, която вие сте представлявал е една от първите организации, която попада под рестрикциите на Закона за задграничните сътрудници. Как се случи това?
За да бъде наименуван някой сътрудник в първата версия на закона за задграничните сътрудници го имаше изискването организацията да получава финансиране от чужбина и да се занимава с политическа активност. А „ политическа активност ” е едно извънредно неконкретно разбиране за Русия. „ Мемориал ” в никакъв случай не е отричал, че е получавал пари от чужбина, както и доста други съветски Неправителствени организации. Но съветските органи и съдилища взеха решение, че „ политическа активност ” е да вземем за пример „ информирането за случаи на арестувания по време на демонстрации ”, които през 2011 – 2012 година се организираха доста постоянно. Един от плановете на „ Мемориал “ тогава беше основан точно за това хората да могат да научат кой е бил арестуван, къде е закаран и какво се случва с него. Друг подобен образец е активността на „ Мемориал “ по съставянето на листата на политическите пандизчии. Самото потребление на термина, самата концепция, че в Русия тогава към този момент е имало политически пандизчии, беше тълкувана от управляващите като „ рецензия на самата система, на правораздаването в Русия ”. Подобна рецензия означаваше, че „ Мемориал “ се занимава с политическа активност и затова би трябвало да е в регистъра на задграничните сътрудници. По-нататък това води до огромен брой ограничавания и условия за организациите в регистъра. А те са такива, че е невероятно всички да бъдат спазени. Това е огромен размер на отчетност, обозначаване на всичко, което говорите, публикувате, пишете с етикет „ задграничен сътрудник ”. Има задължителен текст, който постоянно би трябвало да се поставя и всички държавни органи се отнасят към вас като към лесна плячка. Тоест в случай че при вас всичко е наред, в случай че всички документи са маркирани, ще намерят в библиотеката ви книга, която даже не ваша, просто книга от библиотеката ви и ще ви обвинят, че я разпространявате. До подобен парадокс стига условията на управляващите, че даже две нарушавания, колкото и да са дребни, са към този момент мотив за закриване. Като резултат от това през 2021 година, „ Мемориал “ беше премахнат като юридическо лице.
На процедура по този метод се задушава опцията въобще да има неправителствени организации и медии, които да са с опозиционно мнение?
Именно. „ Мемориал “, за жалост, надалеч не единствената организация, която беше ликвидирана, десетки бяха. Законът по-късно обхвана и медиите, и частни лица. Дори не е належащо да сте опозиционно настроени. Достатъчно е да сте някаква значима организация не следена напълно от страната, да сте просто самостоятелни. Това ви прави автоматизирано задгранични сътрудници и просто вършат живота неосъществим.
Законопроект с сходно име беше импортиран и в българския парламент четири пъти. Предходните три беше отритнат от депутатите. Партия „ Възраждане ” в първите дни на новия парламент още веднъж внесе законопроекта. Сравнявал ли сте го? Чел ли сте българската версия на законопроекта за вписване на задгранични сътрудници?
Да. Текстът се разграничава от съветския, само че ми се коства, че концепцията в българския проектозакон и в актуалния съветски закон е доста сходна – изключването на хора с сериозна позиция по отношение на изпълнителната власт от политическия живот. Донякъде българският проектозакон, както разбирам текста, даже стига по-далеч от съветския! Във всеки случай стига по-далеч, в сравнение с по-ранните разновидности на съветския закон, в този момент в Русия той е доста непоколебим, когато става въпрос за рестриктивните мерки за задграничните сътрудници.
Лидерът на партия „ Възраждане ” съобщи, че българската версия на закона по-скоро прилича американския закон, защото там също има сходен, повече в сравнение с съветската версия. Какво е вашето наблюдаване?
Политиците и в Русия, и в Грузия, и в Киргистан непрекъснато настояват, че техният закон с нищо не се разграничава от американския в случай, че това са доста разнообразни текстове. При цялата рецензия, която може да бъде изразена във връзка на американския закон, той въпреки всичко планува условието задграничния сътрудник да работи по поръчка от страна на непозната страна или организация. Тази връзка липсва във всички останали закони за задграничните сътрудници, които бяха признати в последно време, изключително в Централна и Източна Европа. Идеята на амерканския закон е да контролира лобистката активност от непознати страни.
Доколкото разбирам в американската версия на закона няма изобличаване на сътрудници. Докато в българската и в съветската версия има. Има гонене на хора, има пояснение на това кой е сътрудник и кой не е сътрудник. Правилно ли разбирам?
Американският закон също планува гонене, само че по доста разнообразни критерии по отношение на съветския. В Русия за задгранично финансиране беше признато възобновяване на 20 фунта, платени за анулиран трен – индивидът е разгласен за задграничен сътрудник, тъй като по картата му са преведени пари, тъй като задгранична железопътна компания е трябвало да възвърне цената за билета. Знаем случаи, които за вписани в решение на съда, когато отводът от задгранично финансиране се признава за задгранично финансиране. Отказана е премия, само че индивидът попада под ударите на закона.
Припомням, че съгласно Законопроекта на " Възраждане " задграничен сътрудник е всеки, който е получил повече от 1 000 лева от задгранична организация. Такива хора не биха имали право да преподават, да работят в Българска академия на науките и редица още други ограничавания. Може ли по метода, по който е записан българския законопроект, под рестрикциите му да попадне да вземем за пример публицист, който в никакъв случай през живота си не писал по политически тематики, само че е получил премия от задгранична организация?
Абсолютно! За страдание това се случва постоянно в Русия – и писатели, и професори, и артисти, всички групи културни дейци усетиха върху себе си действието на този закон. Ако български публицист получи премията „ Букър “ безспорно законът позволява в такава обстановка опцията да бъде прибавен.
Да вземем техните причини за пробутване на законопроекта. Те споделят, че желаят да се осветли кой е сътрудник и да пазим страната ни от задгранично въздействие. Как бихте дал отговор на техните причини, които звучат близки до хората?
Това е операция. Съвременното право на Европейския съюз и Европейската спогодба за правата на индивида отбелязва доста ясно, че прозрачността безспорно е значима цел, само че условието за бистрота на финансирането би трябвало на първо място да е ориентирано към политическите партии, измежду които жителите вършат своя избор. При тях е значима информацията за това, дали при партиите има директно или индиректно финансиране от чужбина. А що се отнася до организациите на жителите, които просто споделят, пишат, рисуват, пеят нещо, за тях не би трябвало да са планувани такива ограничавания. Те опонират на Европейската спогодба за правата на индивида.
Какво е въздействието на закона върху медиите?
В Русия този закон беше употребен, с цел да унищожи огромен брой самостоятелни медии. Могат да бъдат изброени десетки както съветски, по този начин и непознати издания, които пострадаха от него, също така и самостоятелни публицисти, десетки, в случай че не и стотици, които са вписани в регистрите. От там насетне всичко, което произвеждате като медия, се зацапва с повсеместното маркиране, че сте задграничен сътрудник.
Какво се случва с хората, които са включени в описите?
Това, на първо място, значи показване четири пъти в годината на доклади за парите ви. Всякакви, даже в случай че сте ги похарчили за самун и мляко, също сте длъжни да обявите това пред Министерството на правораздаването. Отчет два пъти в годината за активността ви, за това, което сте правили, одит на сметките ви, нещо, което също коства големи суми. И всякога, щом си отворите устата, би трябвало да изговорите доста комплицирана структура от думи, означаваща, че сте задграничен сътрудник - всякога, когато публикувате нещо в интернет, всеки tweet, всяка фотография на котенце във Фейсбук. И маса забрани – за преподаване, да публикувате реклама, в този момент се вкарва възбрана за приемане на средства като резултат на интелектуална благосъстоятелност, т.е. за авторските ви права – от тиражите на книгите ви, от концертите, от музиката, която пускат по радиото и по този начин нататък. И броят на тези забрани единствено се усилва.
На процедура се предотвратява опцията човек въобще да е водач на мнение. Нещо като институционален тормоз. Има ли понастоящем хора, които са в пандиза по този закон?
Точно поради нарушение на закона за задграничните сътрудници никой не е вкаран в пандиза, само че има доста наказани или на санкции по Наказателния кодекс за неспазване на този закон, или лежат в пандиза за хипотетично нарушение на други закони, като този за военната цензура, да вземем за пример. Защото всяка една рецензия против войната в Украйна е углавно закононарушение в Русия. Тоест човек, който е разгласен за задграничен сътрудник се трансформира в лесна цел за наказателно гонене и това не е наложително да става по нормите на закона за задграничните сътрудници.
Какво се случва в другите страни, които към този момент е въведен закон, подобен на съветския? Кои са страните, в които има подобен? В Унгария през 2020 година законът претърпява рецензия и надлежно е анулиран.
Подобни закони бяха признати в Грузия, макар големите митинги, в Киргистан и от известно време в Казахстан. Унгарските закони се анулират, тъй като Европейският съюз работи в този случай в точния момент, само че унгарските управляващи измислят нещо ново всякога и в този момент е квалифициран нов закон, който несъмнено няма да издържи инспекцията за сходство на правото на Европейския съюз. Има подобен проектозакон в Словакия, има проектозакон, който понякога се появява в Сърбия, Босна и Херцеговина. Разпространяват се все по-широко и по-широко. Важно е на никое място да не се позволява приемането им, тъй като на никое място не са довели до нищо положително.
Какъв е Вашият апел, съвет, послание може би към българските жители, които за следващ път ще чуят полемиките по повод за този законопроект в Народното събрание?
Съветът ми е да помолите на депутатите, за които сте дали вота си, да гласоподават против подобен закон. За да разберете степента на репресиите, които се случват в този момент в Русия, чуйте следния образец. Затова, че карате със 120 километра в час, при ограничаване от 60, ще платите санкция някъде от към 15 евро, само че в случай че пък сте задграничен сътрудник и фотографията на котенцето ви във Фейсбук е без записка за това, че „ тя е направена, публикувана или изпратена от задграничен сътрудник ” и по този начин нататък, ще би трябвало да платите 3 хиляди евро. Това е един закон, граничещ с безумство и би трябвало да бъде спрян.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Г-н Коротеев, срещаме се в доста бурна за родината ви седмица. Американският президент Джо Байдън разреши на Украйна да употребява ракети с бездънен обхват в Русия, което пък от своя страна разгневи съветския държавен глава Владимир Путин. Как коментирате обстановката?
Аз съм правист и професионалното ми мнение е, че потреблението на нуклеарното оръжие е допустимо не като отговор на всякакво нахлуване, а единствено на такова нахлуване, което съставлява опасност за битие на страната. За в този момент, както ми се коства, не съществува такава опасност за Руската федерация.
Това, което Путин съответно съобщи е, че “агресията на която и да е неядрена страна, само че с поддръжката на нуклеарна страна, ще се смята за офанзива против Русия, на която е вероятен нуклеарен отговор ”.
Затова формулировките, които са употребявани в последната версия на нуклеарната теория на Руската федерация за жалост стигат по-далеч от това, което разрешава интернационалното право и това безспорно е мотив за безпокойствие.
Като жител смутен ли сте от тази изразителност?
Притесняват ме доста разнообразни дейности на съветските управляващи от последните може би 25 години откогато станах възрастен човек, а в действителност и преди този момент, дейности, които нарушават съветското и интернационалното право, във връзка, на които има доста решения на интернационалните органи, в частност на Европейския съд за правата на индивида. Тези дейности постоянно са доста по-страшни от риториката. Тя може да бъде извънредно неприятна, само че е доста по-страшно, когато се правят убийства, изтезания, когато изчезват хора, нещо което виждаме, че не спирало от две хилядната година, от времето на спора в Чечения и нататък Сирия, Грузия, Украйна.
Вие самият сте представлявал доста хора пред Европейския съд по правата на индивида главно по каузи против Русия. Вие самият по какъв начин живеете? Страхувал ли сте се в миналото за себе си?
На моите подзащитни постоянно им е било по-трудно в сравнение с мен, тъй като аз бях правист, а техните права бяха нарушавани. Сега пребивавам отвън Руската федерация, това ми разрешава да се освободя от известна част от напрежението, обвързвано с това, че юристите и други представители на организациите на гражданското общество са под сериозен напън.
През 2014 година „ Мемориал ” – правозащитната организация, която вие сте представлявал е една от първите организации, която попада под рестрикциите на Закона за задграничните сътрудници. Как се случи това?
За да бъде наименуван някой сътрудник в първата версия на закона за задграничните сътрудници го имаше изискването организацията да получава финансиране от чужбина и да се занимава с политическа активност. А „ политическа активност ” е едно извънредно неконкретно разбиране за Русия. „ Мемориал ” в никакъв случай не е отричал, че е получавал пари от чужбина, както и доста други съветски Неправителствени организации. Но съветските органи и съдилища взеха решение, че „ политическа активност ” е да вземем за пример „ информирането за случаи на арестувания по време на демонстрации ”, които през 2011 – 2012 година се организираха доста постоянно. Един от плановете на „ Мемориал “ тогава беше основан точно за това хората да могат да научат кой е бил арестуван, къде е закаран и какво се случва с него. Друг подобен образец е активността на „ Мемориал “ по съставянето на листата на политическите пандизчии. Самото потребление на термина, самата концепция, че в Русия тогава към този момент е имало политически пандизчии, беше тълкувана от управляващите като „ рецензия на самата система, на правораздаването в Русия ”. Подобна рецензия означаваше, че „ Мемориал “ се занимава с политическа активност и затова би трябвало да е в регистъра на задграничните сътрудници. По-нататък това води до огромен брой ограничавания и условия за организациите в регистъра. А те са такива, че е невероятно всички да бъдат спазени. Това е огромен размер на отчетност, обозначаване на всичко, което говорите, публикувате, пишете с етикет „ задграничен сътрудник ”. Има задължителен текст, който постоянно би трябвало да се поставя и всички държавни органи се отнасят към вас като към лесна плячка. Тоест в случай че при вас всичко е наред, в случай че всички документи са маркирани, ще намерят в библиотеката ви книга, която даже не ваша, просто книга от библиотеката ви и ще ви обвинят, че я разпространявате. До подобен парадокс стига условията на управляващите, че даже две нарушавания, колкото и да са дребни, са към този момент мотив за закриване. Като резултат от това през 2021 година, „ Мемориал “ беше премахнат като юридическо лице.
На процедура по този метод се задушава опцията въобще да има неправителствени организации и медии, които да са с опозиционно мнение?
Именно. „ Мемориал “, за жалост, надалеч не единствената организация, която беше ликвидирана, десетки бяха. Законът по-късно обхвана и медиите, и частни лица. Дори не е належащо да сте опозиционно настроени. Достатъчно е да сте някаква значима организация не следена напълно от страната, да сте просто самостоятелни. Това ви прави автоматизирано задгранични сътрудници и просто вършат живота неосъществим.
Законопроект с сходно име беше импортиран и в българския парламент четири пъти. Предходните три беше отритнат от депутатите. Партия „ Възраждане ” в първите дни на новия парламент още веднъж внесе законопроекта. Сравнявал ли сте го? Чел ли сте българската версия на законопроекта за вписване на задгранични сътрудници?
Да. Текстът се разграничава от съветския, само че ми се коства, че концепцията в българския проектозакон и в актуалния съветски закон е доста сходна – изключването на хора с сериозна позиция по отношение на изпълнителната власт от политическия живот. Донякъде българският проектозакон, както разбирам текста, даже стига по-далеч от съветския! Във всеки случай стига по-далеч, в сравнение с по-ранните разновидности на съветския закон, в този момент в Русия той е доста непоколебим, когато става въпрос за рестриктивните мерки за задграничните сътрудници.
Лидерът на партия „ Възраждане ” съобщи, че българската версия на закона по-скоро прилича американския закон, защото там също има сходен, повече в сравнение с съветската версия. Какво е вашето наблюдаване?
Политиците и в Русия, и в Грузия, и в Киргистан непрекъснато настояват, че техният закон с нищо не се разграничава от американския в случай, че това са доста разнообразни текстове. При цялата рецензия, която може да бъде изразена във връзка на американския закон, той въпреки всичко планува условието задграничния сътрудник да работи по поръчка от страна на непозната страна или организация. Тази връзка липсва във всички останали закони за задграничните сътрудници, които бяха признати в последно време, изключително в Централна и Източна Европа. Идеята на амерканския закон е да контролира лобистката активност от непознати страни.
Доколкото разбирам в американската версия на закона няма изобличаване на сътрудници. Докато в българската и в съветската версия има. Има гонене на хора, има пояснение на това кой е сътрудник и кой не е сътрудник. Правилно ли разбирам?
Американският закон също планува гонене, само че по доста разнообразни критерии по отношение на съветския. В Русия за задгранично финансиране беше признато възобновяване на 20 фунта, платени за анулиран трен – индивидът е разгласен за задграничен сътрудник, тъй като по картата му са преведени пари, тъй като задгранична железопътна компания е трябвало да възвърне цената за билета. Знаем случаи, които за вписани в решение на съда, когато отводът от задгранично финансиране се признава за задгранично финансиране. Отказана е премия, само че индивидът попада под ударите на закона.
Припомням, че съгласно Законопроекта на " Възраждане " задграничен сътрудник е всеки, който е получил повече от 1 000 лева от задгранична организация. Такива хора не биха имали право да преподават, да работят в Българска академия на науките и редица още други ограничавания. Може ли по метода, по който е записан българския законопроект, под рестрикциите му да попадне да вземем за пример публицист, който в никакъв случай през живота си не писал по политически тематики, само че е получил премия от задгранична организация?
Абсолютно! За страдание това се случва постоянно в Русия – и писатели, и професори, и артисти, всички групи културни дейци усетиха върху себе си действието на този закон. Ако български публицист получи премията „ Букър “ безспорно законът позволява в такава обстановка опцията да бъде прибавен.
Да вземем техните причини за пробутване на законопроекта. Те споделят, че желаят да се осветли кой е сътрудник и да пазим страната ни от задгранично въздействие. Как бихте дал отговор на техните причини, които звучат близки до хората?
Това е операция. Съвременното право на Европейския съюз и Европейската спогодба за правата на индивида отбелязва доста ясно, че прозрачността безспорно е значима цел, само че условието за бистрота на финансирането би трябвало на първо място да е ориентирано към политическите партии, измежду които жителите вършат своя избор. При тях е значима информацията за това, дали при партиите има директно или индиректно финансиране от чужбина. А що се отнася до организациите на жителите, които просто споделят, пишат, рисуват, пеят нещо, за тях не би трябвало да са планувани такива ограничавания. Те опонират на Европейската спогодба за правата на индивида.
Какво е въздействието на закона върху медиите?
В Русия този закон беше употребен, с цел да унищожи огромен брой самостоятелни медии. Могат да бъдат изброени десетки както съветски, по този начин и непознати издания, които пострадаха от него, също така и самостоятелни публицисти, десетки, в случай че не и стотици, които са вписани в регистрите. От там насетне всичко, което произвеждате като медия, се зацапва с повсеместното маркиране, че сте задграничен сътрудник.
Какво се случва с хората, които са включени в описите?
Това, на първо място, значи показване четири пъти в годината на доклади за парите ви. Всякакви, даже в случай че сте ги похарчили за самун и мляко, също сте длъжни да обявите това пред Министерството на правораздаването. Отчет два пъти в годината за активността ви, за това, което сте правили, одит на сметките ви, нещо, което също коства големи суми. И всякога, щом си отворите устата, би трябвало да изговорите доста комплицирана структура от думи, означаваща, че сте задграничен сътрудник - всякога, когато публикувате нещо в интернет, всеки tweet, всяка фотография на котенце във Фейсбук. И маса забрани – за преподаване, да публикувате реклама, в този момент се вкарва възбрана за приемане на средства като резултат на интелектуална благосъстоятелност, т.е. за авторските ви права – от тиражите на книгите ви, от концертите, от музиката, която пускат по радиото и по този начин нататък. И броят на тези забрани единствено се усилва.
На процедура се предотвратява опцията човек въобще да е водач на мнение. Нещо като институционален тормоз. Има ли понастоящем хора, които са в пандиза по този закон?
Точно поради нарушение на закона за задграничните сътрудници никой не е вкаран в пандиза, само че има доста наказани или на санкции по Наказателния кодекс за неспазване на този закон, или лежат в пандиза за хипотетично нарушение на други закони, като този за военната цензура, да вземем за пример. Защото всяка една рецензия против войната в Украйна е углавно закононарушение в Русия. Тоест човек, който е разгласен за задграничен сътрудник се трансформира в лесна цел за наказателно гонене и това не е наложително да става по нормите на закона за задграничните сътрудници.
Какво се случва в другите страни, които към този момент е въведен закон, подобен на съветския? Кои са страните, в които има подобен? В Унгария през 2020 година законът претърпява рецензия и надлежно е анулиран.
Подобни закони бяха признати в Грузия, макар големите митинги, в Киргистан и от известно време в Казахстан. Унгарските закони се анулират, тъй като Европейският съюз работи в този случай в точния момент, само че унгарските управляващи измислят нещо ново всякога и в този момент е квалифициран нов закон, който несъмнено няма да издържи инспекцията за сходство на правото на Европейския съюз. Има подобен проектозакон в Словакия, има проектозакон, който понякога се появява в Сърбия, Босна и Херцеговина. Разпространяват се все по-широко и по-широко. Важно е на никое място да не се позволява приемането им, тъй като на никое място не са довели до нищо положително.
Какъв е Вашият апел, съвет, послание може би към българските жители, които за следващ път ще чуят полемиките по повод за този законопроект в Народното събрание?
Съветът ми е да помолите на депутатите, за които сте дали вота си, да гласоподават против подобен закон. За да разберете степента на репресиите, които се случват в този момент в Русия, чуйте следния образец. Затова, че карате със 120 километра в час, при ограничаване от 60, ще платите санкция някъде от към 15 евро, само че в случай че пък сте задграничен сътрудник и фотографията на котенцето ви във Фейсбук е без записка за това, че „ тя е направена, публикувана или изпратена от задграничен сътрудник ” и по този начин нататък, ще би трябвало да платите 3 хиляди евро. Това е един закон, граничещ с безумство и би трябвало да бъде спрян.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ