На Перперикон откриха удивителна находка: укрепен „град в града“
Още в първите две седмици на новия археологически сезон на Перперикон от екипа под управлението на проф. Николай Овчаров се похвалиха със сензационно изобретение: укрепен „ град в града “, осведоми segabg.com.
В изследвания от 10 години насам Южен квартал археолозите са се натъкнали на непозната преди мощна крепостна стена, предопределена да отбранява построената в края на V в. Голяма базилика – катедрален храм на обширната епископия Родопи, обхващала тогава цялата планина. Наред с църквата навътре в този „ град в града “ е имало разнообразни здания, свързани с бита на живеещите там видни архиереи – резиденция, административни и жилищни постройки, занаятчийски работилници. Този колосален комплекс свидетелства за голямото значение, което свещеният град Перперикон е запазил и в християнската ера, разяснява проф. Овчаров.
През VI в. огромният град към този момент се е състоял от две замъци . Едната е била на акропола , построена още по времето на римския император Диоклециан в края на III в. Тогава тя била предопределена да опази града от първите безчовечен нашествия на готите. След приемането на християнството по тези места в края на IV – началото на V в. в западната част на акропола била издигната първата християнска черква, станала евентуално седалище на епископа кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V в. популацията на Перперикон се усилва, нараства и неговото значение. Затова в свободната зона в по-слабо популации в античния интервал Южен квартал е издигната грандиозната, дълга 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на огромната епископия Родопи.
Спокойният интервал в историята на Източната Римска империя (Византия) обаче завършва при започване на VI в. Започват интензивни нашествия на славяни, (пра)българи и авари, които постоянно минават Стара планина и навлизат в Тракия и Беломорието. От документи е известно, че там са превземани и опустошавани градове – да вземем за пример античният Топир, единствено на стотина километра от Перперикон в покрайнините на днешния гръцки град Ксанти, а малко по-късно е обсаден и Солун.
Именно тогава се постанова укрепяването на базиликата и епископската резиденция на Перперикон. Стената е много здрава и дебела 2,2 м , само че явно е градена небрежно поради идващата заплаха. Най-близката прилика на това барикада е обичаният град на император Юстиниан I Велики (527-565), издигнат покрай родното му място и наименуван на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е сполучливо разпознат с монументалните руини в местността Царичин град, близо до сръбския град Лесковац, показва Николай Овчаров.
Юстиниана Прима също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика там също в началото не е имало стена. Към 535 година, заради несигурната конюнктура в резултат на безчовечен нашествия и избухналото в Константинопол въстание „ Ника “, се наложило укрепяването на храма със здрава крепостна стена, влезнала в структурата на по-старото градско барикада. Това трансформирало цялостното градоустройство на Юстиниана Прима. Същото се е случило на Перперикон във втората половина на VI в., уверен е историкът.
Именно на тези проблеми ще бъде отдадено археологическото изследване на Перперикон през лято 2025. Сезонът ще продължи най-малко до края на септември, като ще се работи с 60 души на необятен фронт. Финансирането се прави целево посредством централния държавен бюджет като част от програмата за предпочитаните обекти на Република България с оглед развиването на културния туризъм у нас, прецизира Николай Овчаров.
