Проф. Овчаров: В Перперикон е открит укрепен град в града - бранел резиденцията на епископите
Още в първите две седмици на новия археологически сезон на Перперикон екипът под управлението на проф. Николай Овчаров регистрира огромен теоретичен триумф.
В изследвания от 10 години насам Южен квартал е разкрита непозната преди мощна крепостна стена, предопределена да отбранява построената в края на V в. Голяма базилика - катедрален храм на обширната епископия „ Родопи “, обхващала тогава цялата планина.
Наред с църквата навътре в този „ град в града “ е имало разнообразни здания, свързани с бита на живеещите там видни архиереи – резиденция, административни и жилищни постройки, занаятчийски работилници. Този колосален комплекс демонстрира голямото значение, което Свещеният град Перперикон резервира и в християнската ера.
Така през VI в. огромният град към този момент се е състоял от две замъци. Едната е била на Акропола, построена още по времето на римския император Диоклециан в края на III в. Тогава тя била предопределена да опази значимия град от първите безчовечен нашествия на готите.
След приемането на християнството по тези места в края на IV – началото на V в. в западната част на Акропола била издигната първата християнска черква, станала евентуално седалище на епископа-кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V в. популацията на Перперикон се разраства, както и неговото значение.
Затова в свободната зона в по-слабо популации в античния интервал Южен квартал е издигната грандиозната, дълга 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на огромната епископия „ Родопи “.
Спокойният интервал в историята на Източната Римска империя (Византия) обаче завършва при започване на VI в. Започват интензивни нашествия на славяни, (пра)българи и авари, които постоянно минават Стара планина и навлизат в Тракия и Беломорието. Документално е известно, че там са превземани и опустошавани градове като крепостта Топир, единствено на стотина километра от Перперикон в покрайнините на днешния гръцки град Ксанти, а малко по-късно е обсаден и Солун.
Именно тогава се постанова укрепяването на базиликата и епископската резиденция на Перперикон. Стената е много здрава и дебела 2.2 м, само че явно е градена небрежно поради идващата заплаха. Най-близката прилика на това барикада е обичаният град на император Юстиниан I Велики (527-565), издигнат покрай рожденото му място и наименуван на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е сполучливо разпознат с монументалните руини в местността „ Царичин град “, близо до сръбския град Лесковац.
Той също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика също в началото не е имало стена. Към 535 година, заради несигурната конюнктура в резултат на безчовечен нашествия и избухналото в Константинопол въстание „ Ника “, се наложило укрепяването на храма със здрава крепостна стена, влезнала в структурата на по-старото градско барикада. Това трансформирало цялостното градоустройство на Юстиниана Прима. Същото се е случило на Перперикон във втората половина на VI в.
Именно на тези проблеми ще бъде отдадено археологическото изследване на Перперикон през сезон 2025. Той ще продължи най-малко до края на септември, като ще се работи на необятен фронт с 60 души. Финансирането се прави целево посредством централния държавен бюджет като част от програмата за предпочитаните обекти на Република България с оглед развиването на културния туризъм у нас.
