Няма рекордна инфлация в Хърватия заради еврото
Още в първите дни, откакто Хърватия одобри еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии разгласиха материали със сензационни заглавия за нарастването на цените в страната. Експерти и политици, които пропагандират против приемането на еврото в България и работят за образуване на референдум по тематиката, внушаваха, че инфлацията в Хърватия е доста висока и ще продължи да пораства.
Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не удостоверяват изказванията за огромно повишаване, сочи инспекция на .
Официалната инфлация
Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 година е 0,2% и забавя растежа си за втори следващ месец. Годишната инфлация през януари 2023 година е 12,5%, през декември 2022 година -12,7% а през ноември 2022 година – 13%.
Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма значително отражение върху инфлацията: „ Движенията през януари демонстрират, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има относително леко влияние върху общата инфлация, което е в сходство с опита на други страни “.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта. Данните са от научна публикация от 2019 година на доц. Янко Христозов от Университета за национално и международно стопанство (УНСС), озаглавена „ Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт? “.
„ Различни проучвания демонстрират, че съществува слаб еднократен резултат от промяната на валутата върху нивото на цените, измерено посредством ХИПЦ “ (хармонизиран показател на потребителските цени), се показва в научната монография „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “. Изследването беше оповестено предходната година от катедра „ Икономика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Части от него са залегнали и в работния вид на плана на разбор на резултатите от въвеждането на еврото, направен от Българската национална банка (БНБ) и възложен на партиите в 48-ото Народно заседание предходната есен.
Според проучването най-честите аргументи за нарастването на цените в процеса на преизчисление при прекосяването към евро са:
закръгляването на цените в посока нагоре;
прекачване на разноските на компаниите за превалутиране върху потребителите; възползване на компаниите от така наречен „ рационалното нехайство “ на потребителите, които или не съпоставят старите и новите цени или го вършат по заоблен и комфортен за броене курс;
възползване на компаниите от промяната на валутата за смяна на цените.
Ръководителят на представителството на Европейска комисия в Хърватия: За еврото в България би трябвало да се приказва без табута
Усещането за инфлация
Изследванията демонстрират, че покачването на цените се усеща при „ дребен брой артикули, най-вече в бранша на услугите “ (обществено хранене, услуги по настаняване, фризьорски услуги, поправки и др.), чийто дял в потребителската кошница е относително невисок, по тази причина и резултатът от повишаването им върху ХИПЦ инфлацията е дребен.
Хърватската национална банка също отбелязва, че нарастването на цените през януари 2023 година е може би най-силно изразено в услугите. Многобройните медийни изявления удостоверяват това усещане.
Подвеждащата медийна картина
Първите изявления, които се появяват в български онлайн медии при започване на годината, се базират на наблюдения на консуматори. Още на 3 януари Българската телеграфна организация (БТА) публикува материал, в който се базира на хърватски медии и изброява редица артикули с увеличени цени. Същият текст е препечатан стотици пъти в разнообразни уеб уеб сайтове, само че озаглавен с блестящо сензационни заглавия.
Друг известен материал по тематиката е видео роман на българка, живееща в Хърватия, излъчен по „ Нова “. Във видеото са снимани цените в магазина, само че не се прецизира какво е нарастването, защото тя не загатва какви са били цените преди въвеждането на еврото. В различен текст, оповестен в разнообразни български медии, някои от които се базират на Index.hr, като източник на информацията за повишаването, се показват „ изявления в интернет конгреси “ и „ обществените мрежи “.
Тази медийна картина е подвеждаща, защото се основава на откъслечни усещания на консуматори за обособени случаи, които се обобщават и преувеличават. Галина Карамочева, която интензивно следи и опровергава погрешни изказвания по стопански тематики, подходящо е отбелязала: „ Публикация в медиите за обособени случаи на покачване на цените на „ печивата “ с 37,5%, не значи, че на всички места цените са се повишили с толкоз и ще се задържат на това равнище “.
Всъщност науката от дълго време е обяснила разликата сред чувството за инфлация и действителната инфлация. Потребителите образуват усещанията си за равнищата на инфлация съгласно избран кръг артикули, които се купуват по-често и са релативно евтини. А точно при тази група артикули се следи най-силно повишаване на цените при промяната на валутите.
Поради това се следи значително разминаване сред действителната инфлация и усещанията на потребителите за инфлацията.
Също по този начин, разнообразни странични фактори, които въздействат върху покачването на цените, не се регистрират от потребителите и повишаването се свързва с превалутирането. В цитираната монография (с. 146) е посочен образец от началото на 2002 година, когато в огромна част от страните от еврозоната се следи покачване на инфлацията вследствие на повишаване на плодовете и зеленчуците заради неподходящи климатични условия (студена зима), покачване на акцизните ставки върху тютюневите произведения и други. Но потребителите смесват тези резултати с приемането на еврото и считат, че точно то е провокирало нарастването на цените.
Така, съгласно Янко Христозов, „ се ражда митът, че при прекосяване към еврото цените ще се усилят “.
Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не удостоверяват изказванията за огромно повишаване, сочи инспекция на .
Официалната инфлация
Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 година е 0,2% и забавя растежа си за втори следващ месец. Годишната инфлация през януари 2023 година е 12,5%, през декември 2022 година -12,7% а през ноември 2022 година – 13%.
Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма значително отражение върху инфлацията: „ Движенията през януари демонстрират, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има относително леко влияние върху общата инфлация, което е в сходство с опита на други страни “.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта. Данните са от научна публикация от 2019 година на доц. Янко Христозов от Университета за национално и международно стопанство (УНСС), озаглавена „ Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт? “.
„ Различни проучвания демонстрират, че съществува слаб еднократен резултат от промяната на валутата върху нивото на цените, измерено посредством ХИПЦ “ (хармонизиран показател на потребителските цени), се показва в научната монография „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “. Изследването беше оповестено предходната година от катедра „ Икономика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Части от него са залегнали и в работния вид на плана на разбор на резултатите от въвеждането на еврото, направен от Българската национална банка (БНБ) и възложен на партиите в 48-ото Народно заседание предходната есен.
Според проучването най-честите аргументи за нарастването на цените в процеса на преизчисление при прекосяването към евро са:
закръгляването на цените в посока нагоре;
прекачване на разноските на компаниите за превалутиране върху потребителите; възползване на компаниите от така наречен „ рационалното нехайство “ на потребителите, които или не съпоставят старите и новите цени или го вършат по заоблен и комфортен за броене курс;
възползване на компаниите от промяната на валутата за смяна на цените.
Ръководителят на представителството на Европейска комисия в Хърватия: За еврото в България би трябвало да се приказва без табута
Усещането за инфлация
Изследванията демонстрират, че покачването на цените се усеща при „ дребен брой артикули, най-вече в бранша на услугите “ (обществено хранене, услуги по настаняване, фризьорски услуги, поправки и др.), чийто дял в потребителската кошница е относително невисок, по тази причина и резултатът от повишаването им върху ХИПЦ инфлацията е дребен.
Хърватската национална банка също отбелязва, че нарастването на цените през януари 2023 година е може би най-силно изразено в услугите. Многобройните медийни изявления удостоверяват това усещане.
Подвеждащата медийна картина
Първите изявления, които се появяват в български онлайн медии при започване на годината, се базират на наблюдения на консуматори. Още на 3 януари Българската телеграфна организация (БТА) публикува материал, в който се базира на хърватски медии и изброява редица артикули с увеличени цени. Същият текст е препечатан стотици пъти в разнообразни уеб уеб сайтове, само че озаглавен с блестящо сензационни заглавия.
Друг известен материал по тематиката е видео роман на българка, живееща в Хърватия, излъчен по „ Нова “. Във видеото са снимани цените в магазина, само че не се прецизира какво е нарастването, защото тя не загатва какви са били цените преди въвеждането на еврото. В различен текст, оповестен в разнообразни български медии, някои от които се базират на Index.hr, като източник на информацията за повишаването, се показват „ изявления в интернет конгреси “ и „ обществените мрежи “.
Тази медийна картина е подвеждаща, защото се основава на откъслечни усещания на консуматори за обособени случаи, които се обобщават и преувеличават. Галина Карамочева, която интензивно следи и опровергава погрешни изказвания по стопански тематики, подходящо е отбелязала: „ Публикация в медиите за обособени случаи на покачване на цените на „ печивата “ с 37,5%, не значи, че на всички места цените са се повишили с толкоз и ще се задържат на това равнище “.
Всъщност науката от дълго време е обяснила разликата сред чувството за инфлация и действителната инфлация. Потребителите образуват усещанията си за равнищата на инфлация съгласно избран кръг артикули, които се купуват по-често и са релативно евтини. А точно при тази група артикули се следи най-силно повишаване на цените при промяната на валутите.
Поради това се следи значително разминаване сред действителната инфлация и усещанията на потребителите за инфлацията.
Също по този начин, разнообразни странични фактори, които въздействат върху покачването на цените, не се регистрират от потребителите и повишаването се свързва с превалутирането. В цитираната монография (с. 146) е посочен образец от началото на 2002 година, когато в огромна част от страните от еврозоната се следи покачване на инфлацията вследствие на повишаване на плодовете и зеленчуците заради неподходящи климатични условия (студена зима), покачване на акцизните ставки върху тютюневите произведения и други. Но потребителите смесват тези резултати с приемането на еврото и считат, че точно то е провокирало нарастването на цените.
Така, съгласно Янко Христозов, „ се ражда митът, че при прекосяване към еврото цените ще се усилят “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ