ORF: Пекин не е щастлив от руската инвазия в Украйна
Още в първите дни на военната интервенция на Русия в Украйна светът обърна взор и към Китай, с цел да разбере позицията на световната мощ към протичащото се. Чий сътрудник ще бъде Пекин и по какъв начин се отнася към ескалиращите събития – резюме на политиката прави австрийският ORF. Оригиналното заглавие е: Войната на Русия, ходенето по въже на Китай.
На международната политическа сцена Китай се преглежда като непробиваем сътрудник на Русия. По-малко знае се, че Пекин поддържа и тесни контакти с Украйна. За китайското управление реакцията на нападателната война на Владимир Путин не е единствено вървене по въже – Пекин желае да избегне попадането под прицела на западните наказания.
Да се получи надеждна информация от най-вътрешния кръг на властта в Китай естествено е мъчно. Но има индикации, че Пекин е всичко друго, само че не и благополучен от съветската инвазия в Украйна. Миналата седмица се провали приемането на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която остро осъжда агресивността на Москва и акцентира териториалната целокупност на Украйна. Русия блокира документа. Китай, която има право на несъгласие, се въздържа, което западни дипломатически кръгове разчетоха като триумф против Путин.
Китайското външно министерство направи опит за шпагат в реториката: поддържат се всички старания за деескалация на напрежението и спокойно решение. С оглед на разширението на НАТО на изток, се одобряват съществено опасенията на Москва, проблемите трябвало да бъдат решени по подобаващ метод. Говорител на министерството обаче акцентира, че Китай и Русия са „ стратегически сътрудници “, само че не и „ съдружници “. Китай ще преценя своето отношение и политика по отношение на всеки обособен случай.
Малко преди началото на годишната сесия на Народния конгрес в Пекин държавното управление избегна изказвания за войната в Украйна. На конференция преди значимата политическа среща не беше казана и дума за съветската война в Украйна.
„ Комуникационен мост сред Изтока и Запада “
Много наблюдаващи бяха сюрпризирани от ясните изказвания, направени от китайския дипломат в Организация на обединените нации Чжан Цзюн. „ Украйна би трябвало да служи като информационен мост сред Изтока и Запада, а не като фронтова линия на съревнование сред огромните сили “, изясни дипломатът. По думите му би трябвало да се сътвори атмосфера за директни контакти и напрежението не трябва да се изостря. „ Студената война от дълго време завърши. Манталитетът на Студената война, учреден на блокова борба, би трябвало да бъде зарязан. “
Тази година се навършват 30 години от установяването на дипломатически връзки сред Китай и Украйна. Китай беше една от първите страни, които признаха Украйна при започване на 90-те години. Оттогава насам се построяват тесни стопански връзки сред двете страни. Китай е най-големият търговски сътрудник на Украйна. Обратно, Украйна е третият по величина търговски сътрудник на Китай в Евразия. Освен това Китай е един от най-големите купувачи на украинско зърно в света. Китайски компании обновяват и уголемяват украинските черноморски пристанища. При основаването на първия си самолетоносач китайската войска употребява знанията на украински специалисти.
Описанието на Украйна като „ информационен мост сред Изтока и Запада “ не е инцидентно. От 2020 година Украйна е формален сътрудник за съдействие в влиятелния китайски план за новия път на коприната („ Инициатива „ Един пояс, веднъж “), а през 2017 година държавното управление в Киев подписа комерсиално съглашение с Европейски Съюз.
Нашествие след Олимпиадата – Китай отхвърля за загадка сделка
Въпреки възходящото напрежение сред Москва и Киев, през юли 2021 година Китай подписа инфраструктурно съглашение с Украйна, в което беше контрактувано построяването на железопътни линии, пътища и мостове. Същият месец Путин разгласява скандалното си есе „ За историческото единение на руснаци и украинци “, в което намерено слага под въпрос правото на Украйна да съществува като нация.
Централен въпрос е дали Китай е бил осведомен за съветската инвазия и дали е имало скрито съглашение. New York Times заяви, че висши китайски чиновници са споделили на съветски сътрудници при започване на февруари, че Русия не би трябвало да нахлува в Украйна преди края на Зимните олимпийски игри в Пекин. Китай отхвърли известието като „ подправено “. Специализирането издание The Diplomat, въпреки това, твърди, че нашествието на Русия в Украйна е хванала Китай „ неопитен “. И двете вести е мъчно да бъдат доказани от самостоятелен източник.
Няма подозрение, че Русия и Китай имат тесни връзки. В началото на февруари президентът на Китай Си Дзинпин одобри Путин в Пекин. Това беше първото посещаване на политик при Си Дзинпин от началото на пандемията от Ковид-19 през март 2020 година В спора с НАТО Си демонстративно поддържа съветския си сътрудник. На срещата бяха контрактувани и обемни доставки на нефт и газ от Русия за Китай. Говори се, че Путин и Си са и положителни персонални другари. Срещата в Пекин беше 37-та сред двамата президенти.
Страх от наказания
Китай зависи от съветските първични материали, само че северната му съседка играе единствено второстепенна роля, когато става въпрос за търговия. За Пекин комерсиалното съдействие със Съединени американски щати и Европейски Съюз е доста по-важно. Съответно, човек би трябвало да внимава да не стане несъзнателно цел на западните наказания. Тъй като Китай е доста интернационално насочен, и залозите са огромни, твърди Макс Зенглейн от Китайския институт MERICS в Берлин. „ Китай ще внимава връзките с Русия да не застрашат дълготрайните му ползи “, сподели Зенглейн пред осведомителната организация DPA. И още: „ Войната основава и объркващи провокации за китайската стопанска система, от които тя не може да се изолира “.
Санкциите, които изключват Русия от интернационалната банкова информационна мрежа SWIFT, биха имали „ доста негативно отражение “ върху търговията сред Русия и Китай, изключително за вноса на съветски петрол и газ, твърди професор Ши Инхун от Пекинския университет. Освен това цените на силата скочиха внезапно – в ущърб на Китай, който е един от най-големите вносители на сила в света и към този момент е под стопански напън.
Въпреки че Китай отхвърля глобите против Русия, професорът има вяра, че Пекин ще се придържа към тях, с цел да не ядоса Запада или самичък да не стане обект на наказания. „ Китайските банки имат тясна връзка със международната финансова система, което е доста значимо за Китай “, споделя Ши. Китай няма да поема никакви опасности за личната си банкова система, даже в случай че желае да помогне на Русия да преодолее компликациите - „ доколкото е допустимо “.
Източник ORF
Превод и редакция Епицентър.бг
На международната политическа сцена Китай се преглежда като непробиваем сътрудник на Русия. По-малко знае се, че Пекин поддържа и тесни контакти с Украйна. За китайското управление реакцията на нападателната война на Владимир Путин не е единствено вървене по въже – Пекин желае да избегне попадането под прицела на западните наказания.
Да се получи надеждна информация от най-вътрешния кръг на властта в Китай естествено е мъчно. Но има индикации, че Пекин е всичко друго, само че не и благополучен от съветската инвазия в Украйна. Миналата седмица се провали приемането на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която остро осъжда агресивността на Москва и акцентира териториалната целокупност на Украйна. Русия блокира документа. Китай, която има право на несъгласие, се въздържа, което западни дипломатически кръгове разчетоха като триумф против Путин.
Китайското външно министерство направи опит за шпагат в реториката: поддържат се всички старания за деескалация на напрежението и спокойно решение. С оглед на разширението на НАТО на изток, се одобряват съществено опасенията на Москва, проблемите трябвало да бъдат решени по подобаващ метод. Говорител на министерството обаче акцентира, че Китай и Русия са „ стратегически сътрудници “, само че не и „ съдружници “. Китай ще преценя своето отношение и политика по отношение на всеки обособен случай.
Малко преди началото на годишната сесия на Народния конгрес в Пекин държавното управление избегна изказвания за войната в Украйна. На конференция преди значимата политическа среща не беше казана и дума за съветската война в Украйна.
„ Комуникационен мост сред Изтока и Запада “
Много наблюдаващи бяха сюрпризирани от ясните изказвания, направени от китайския дипломат в Организация на обединените нации Чжан Цзюн. „ Украйна би трябвало да служи като информационен мост сред Изтока и Запада, а не като фронтова линия на съревнование сред огромните сили “, изясни дипломатът. По думите му би трябвало да се сътвори атмосфера за директни контакти и напрежението не трябва да се изостря. „ Студената война от дълго време завърши. Манталитетът на Студената война, учреден на блокова борба, би трябвало да бъде зарязан. “
Тази година се навършват 30 години от установяването на дипломатически връзки сред Китай и Украйна. Китай беше една от първите страни, които признаха Украйна при започване на 90-те години. Оттогава насам се построяват тесни стопански връзки сред двете страни. Китай е най-големият търговски сътрудник на Украйна. Обратно, Украйна е третият по величина търговски сътрудник на Китай в Евразия. Освен това Китай е един от най-големите купувачи на украинско зърно в света. Китайски компании обновяват и уголемяват украинските черноморски пристанища. При основаването на първия си самолетоносач китайската войска употребява знанията на украински специалисти.
Описанието на Украйна като „ информационен мост сред Изтока и Запада “ не е инцидентно. От 2020 година Украйна е формален сътрудник за съдействие в влиятелния китайски план за новия път на коприната („ Инициатива „ Един пояс, веднъж “), а през 2017 година държавното управление в Киев подписа комерсиално съглашение с Европейски Съюз.
Нашествие след Олимпиадата – Китай отхвърля за загадка сделка
Въпреки възходящото напрежение сред Москва и Киев, през юли 2021 година Китай подписа инфраструктурно съглашение с Украйна, в което беше контрактувано построяването на железопътни линии, пътища и мостове. Същият месец Путин разгласява скандалното си есе „ За историческото единение на руснаци и украинци “, в което намерено слага под въпрос правото на Украйна да съществува като нация.
Централен въпрос е дали Китай е бил осведомен за съветската инвазия и дали е имало скрито съглашение. New York Times заяви, че висши китайски чиновници са споделили на съветски сътрудници при започване на февруари, че Русия не би трябвало да нахлува в Украйна преди края на Зимните олимпийски игри в Пекин. Китай отхвърли известието като „ подправено “. Специализирането издание The Diplomat, въпреки това, твърди, че нашествието на Русия в Украйна е хванала Китай „ неопитен “. И двете вести е мъчно да бъдат доказани от самостоятелен източник.
Няма подозрение, че Русия и Китай имат тесни връзки. В началото на февруари президентът на Китай Си Дзинпин одобри Путин в Пекин. Това беше първото посещаване на политик при Си Дзинпин от началото на пандемията от Ковид-19 през март 2020 година В спора с НАТО Си демонстративно поддържа съветския си сътрудник. На срещата бяха контрактувани и обемни доставки на нефт и газ от Русия за Китай. Говори се, че Путин и Си са и положителни персонални другари. Срещата в Пекин беше 37-та сред двамата президенти.
Страх от наказания
Китай зависи от съветските първични материали, само че северната му съседка играе единствено второстепенна роля, когато става въпрос за търговия. За Пекин комерсиалното съдействие със Съединени американски щати и Европейски Съюз е доста по-важно. Съответно, човек би трябвало да внимава да не стане несъзнателно цел на западните наказания. Тъй като Китай е доста интернационално насочен, и залозите са огромни, твърди Макс Зенглейн от Китайския институт MERICS в Берлин. „ Китай ще внимава връзките с Русия да не застрашат дълготрайните му ползи “, сподели Зенглейн пред осведомителната организация DPA. И още: „ Войната основава и объркващи провокации за китайската стопанска система, от които тя не може да се изолира “.
Санкциите, които изключват Русия от интернационалната банкова информационна мрежа SWIFT, биха имали „ доста негативно отражение “ върху търговията сред Русия и Китай, изключително за вноса на съветски петрол и газ, твърди професор Ши Инхун от Пекинския университет. Освен това цените на силата скочиха внезапно – в ущърб на Китай, който е един от най-големите вносители на сила в света и към този момент е под стопански напън.
Въпреки че Китай отхвърля глобите против Русия, професорът има вяра, че Пекин ще се придържа към тях, с цел да не ядоса Запада или самичък да не стане обект на наказания. „ Китайските банки имат тясна връзка със международната финансова система, което е доста значимо за Китай “, споделя Ши. Китай няма да поема никакви опасности за личната си банкова система, даже в случай че желае да помогне на Русия да преодолее компликациите - „ доколкото е допустимо “.
Източник ORF
Превод и редакция Епицентър.бг
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ