Още в първите часове на войната хиляди доброволци грабнаха оръжията,

Още в първите часове на войната хиляди доброволци сграбчиха оръжията, с цел да бранят Украйна. " Няма да позволи да ме поробят - аз не съм плебей, а свободен човек ", споделя един от тях пред Дъждовни води.

Непосредствено след първите съветски въздушни удари на 24 февруари голям брой украинци се обърнаха към управляващите и обявиха готовността си да постъпят на военна работа. Първите претенденти бяха подготвени единствено за няколко дни, в градовете бяха готови елементи за териториална защита. Към оръжието.
Редакцията предлага
" Няма да позволи да ме поробят "

35-годишният войник от бригада за териториална защита в Киев, който от съображения за сигурност се показва като " Торнадо ", е дошъл през 2014 година от Луганск - след началото на боевете в Донбас. В украинската столица сполучливо се занимавал с продажба на мебели. Но на 24 февруари тази година, когато Киев за първи път бе нападнат от съветската войска по въздух, той непринудено предлага да се включи в териториалната защита.

" Няма да позволи да ме поробят - аз не съм плебей, а свободен човек! Нямах различен избор, с изключение на да приготвя ресурси от храна за фамилията си, да взема картечницата в ръка и да смачкам агресорите ", споделя мъжът.

Опитни бойци го обучили да стреля, откакто към този момент е бил разпределен. " В началото всичко беше много безредно, трябваше да бъдем на открито през деня и нощем и да спим на бетона. Хората с военен опит споделяха с неопитните като нас консерви с храни. Научиха ни да стреляме, да копаем окопи и да организираме защитата ", споделя Торнадо. Заради непрекъснатия мраз кожата по лицето му и по тялото му почнала да се бели, по ръцете му се напукала и още не е заздравяла. Проблем била и невъзможността да изпере облеклата си.

Седем мъже от бригадата не издържали и напуснали териториалната защита. Но Торнадо останал. В момента охранява едно " стратегическо звено ", където може да спи в отоплено помещение. Получава храна от другите бойци и от доброволци. " Получихме от военните спални чували и термо долни дрехи, всичко е с най-хубаво качество. Но едвам на трети март получихме цялостни военни униформи, до тогава ходехме с цивилни облекла. Сега имаме и доктор, и лекарства, ресурси от чорапи и други неща. Но към момента ни липсват тактически очила, ръкавици, бронежилетки и каски ", споделя мъжът.

Повече от месец след началото на войната Торнадо продължава да е част от териториалната отбрана на Украйна.

Да се включиш непринудено в териториалната защита

Преди началото на войната 40-годишният Александър Колот е работил като IT експерт. Сутринта на 24 февруари се събудил от детонация и още същия ден отишъл да се запише като доброволец в армията. Но бюрото било затворено. Чул от други кандидат-доброволци, че управляващите раздавали оръжие на жителите на Киев непосредствено на улицата. Но за него към този момент нямало задоволително. Когато видял хора в цивилни облекла, строящи укрепление, се включил към тях. По цяла нощ копаел окопи, след което станал част от териториалната защита.

" Първо работехме независимо, след което при нас пристигнаха хора, които към този момент бяха подписали контракт с териториалната защита. Две седмици по-късно и ние подписахме контракт и се сдобихме с комендант, обвързван с армията ", споделя Александър. Той добавя, че за разлика от бойците, членовете на териториалната защита работят без възнаграждение и могат във всеки миг да прекратят контракта си.

Руската войска е надалеч по-многобройна от украинската. Но стотици хиляди цивилни се включиха в отбраната на Украйна.

" В началото беше мъчно да свикнеш с това, че можеш да спиш единствено тогава, когато има опция, а не когато искаш. Но към този момент привикнах ", споделя Александър. Той носи униформа на украинската войска, само че си е купил бронежилетката със лични средства. Дава висока оценка на помощта, която оказват цивилните жители, които са останали в Киев. Те носели на членовете на териториалната защита чай и кафе, създали са полева кухня и се грижат за прехраната на бойците.

" В моята част идват най-вече младежи с опит, които към този момент са се били с руснаците - от Донбас. Някои са от Херсон, други от Одеса. Всички тук сме като братя ", акцентира Александър.

" Окуражаваме се взаимно "

Опасните региони в Киев са в северозападната част на града, където се водят тежки сражения. " Всички са на най-предната линия - войските, националната армия, граничарите, териториалната защита, полицията, службите за сигурност и тайните служби, доброволческите батальони. Сред тях има младежи, които са виждали оръжие единствено по време на военното си образование в университета. Но те желаят да влезат в багра дружно с опитните бойци ", споделя 62-годишният Юрий Кулачек, майор от запаса на граничната полиция. Преди войната той имал компания за рандеман на гранит. В продължение на две години защитавал Украйна в Донбас, след което се уволнил. Но след 24 февруари се върнал назад в своята част и в този момент отбранява предградията на Киев.

" Цивилните жители, които се включват невъоръжени в уличните митинги против агресорите в Херсон, Мелитопол и Бердянск, ни дават сили на нас, бойците. Смелостта на бежанците в окупирания Гостомел също ни зарежда. А цивилните жители взимат образец от нас - по какъв начин се сражаваме против руснаците. Така се окуражаваме взаимно, не мога да го опиша ", споделя Юрий. Доказателство за високия военен дух е и това, че всички, които дружно с него са се уволнили от военна работа през 2016 година, в този момент, без значение от възрастта си, още веднъж са непринудено на фронта.