Още си спомням времето, когато гневът беше емоция, а не

Още си припомням времето, когато гневът беше страст, а не специалност.

Днес господин Костадинов отново е професионално сърдит – той това работи. Докато се пеняви за “колониалното иго ” и оплаква отнетата ни “от американците ” независимост, този човек обикаля свободно всички вероятни малките екрани, радва се на забележителен медиен комфорт и никой не му опонира, когато ръси закани за възобновяване на трудовите лагери. Никой не вика доктор. И господин Костадинов, изцяло свободен, все по-силно крещи, че сме поробени. Все по-вдъхновено громи западните полезности, до момента в който се възползва от тях. И всеки ден, събота и неделя в това число, се кани да праща нови и нови хора в пандиза за държавна измяна.

Да забележим на кого е професионално сърдит през днешния ден – я, на моя професор Александър Кьосев!

В какво се е провинил проф. Кьосев? В това, че по тематиката за македонския език е представен неверно и думите му са преднамерено извъртяни в манипулативно заглавие някъде си. Сега… Ако човек плъзне напълно леко екрана на телефона си или побутне с мишката малко под заглавието, ще види, че Ал. Кьосев на никое място не е споделил думите от това заглавие.

Но господин Костадинов няма време. Той би трябвало да се ядоса професионално, затова чете заглавието и побеснява – приключил си е работата.
Не се е замислил за миг дали това въобще звучи реалистично – щото съществено, кой човек би споделил, изтъквам, че “македонският език е литературен, а българският – неестествен ”? Какъв е тоя човек? Що за глупак би трябвало да е? Не знам. Но знам, че моят професор не е глупак.

Да проследим събитията – репортерът не е слушал какво се приказва (това е по-мекото допускане) и е написал безумно заглавие на материала. След него Костадинов не е прочел материала и – забележете – на основанието, че не го е прочел, ще праща професора ми на съд за държавна измяна.

Не пропуща и да го назова “учен ” в кавички. Той споделя кой е академик и кой не е, дипломиран е да го отсъди – товарищ Костя, вы большой учёный!

Логиката е: “Аз не съм те чел и не знам, по тази причина ще кажа, че ти не четеш и не знаеш. Не си академик! ”.

Тази логичност е устойчива, трансформирала се е в най-изпитаното оръжие на популистите. Пак с нейна помощ, господин Костадинов тия дни сполучливо потвърди, че 100 % е чел Гогол, тъй като постът му за “Мъртви души ” е цялостен с грешки. А пък всички хора, които показват неточностите, 100 % не са го чели. Добре, че тогава си замълчах, другояче щяха да тръгнат да потвърждават, че и аз не съм чел Гогол. Иди след това обяснявай какво си учил, писал и преподавал.

Нали разбрахте по какъв начин работи правилото: в случай че кажеш нещо правилно – не знаеш. Ако изплющиш някоя нелепост – знаеш. Гледай единствено да си професионално сърдит, до момента в който я казваш. И минаваш на идващото равнище – започваш да изобличаваш “лъжците ” като приказваш лъжи.

Стотици хиляди фенове те виждат, че си сърдит, припознават личния си гняв в твоя и нямат самообладание да гласоподават за теб. Как другояче – ти ги убеждаваш, че страната ни ще си замине един път завинаги… в случай че не си ти. Значи, България е предходна през какви ли не исторически инциденти и е оживяла, само че тъкмо през днешния ден, без Костадин от Варна тя няма никакъв късмет да оцелее, окончателно изгубена е, разбирате ли?

Все повече хора се връзват.

Аз не съм един от тях и, по логиката на господин Костадинов, това потвърждава недвусмислено, че съм западен сътрудник и просто би трябвало да ида в пандиза.

Доказва също по този начин, че и аз съм в кавички. Ние, несъгласните с господин Костадинов сме постоянно хора в кавички: “учени ”, “журналисти ”, “интелектуалци ”, “артисти ”, “демократи ”, “граждани ”. Какви сме в действителност, взема решение той.

Дали обичаме родината си отново взема решение той. И той е решил, че не.

Една от многото непростими неистини на разюздания псевдопатриотизъм е таман тази – че узурпира любовта към родината. Държи я като пленник, прави я извънредна. Костадин Костадинов обича България, затова край – аз и всички ние, които не сме съгласни с него, няма по какъв начин да я обичаме. Хайде холан.

Нека поговорим съществено за кавичките. За това, че и неговото “Възраждане ” е в кавички и няма по какъв начин да не бъде, в случай че се замислим за същинското.

Колкото Костадиновото “възраждане ” наподобява на Българското възобновление, толкоз и “Костя Копейкин ” има общо с Гогол.

Нека най-после да сложим без заобикалки и въпроса за наглостта – да избереш тъкмо този интервал от историята ни, при чието споменаване всеки от нас настръхва… и да си кръстиш партията на него, да правиш от непознати подвизи политическа кариера.

Да сложиш знак за тъждество сред своите властови упоритости и непостижимия подвиг на възрожденците.

Да се отъждествиш с плеядата национални герои и да си изтипосаш най-безцеремонно името до тях: Раковски, Ботев, Левски, Костадин. Как звучи? А Васил Априлов, Неофит Рилски, Петър Берон, Костадин Костадинов?

По-естествено ли е? Аз мисля, че не е.
И това, че го мисля, не ме прави предател.
И това, че го споделям обществено, не ме прави подвластен.
Напротив – това, господин Костадинов, е независимост.

Вие говорите постоянно за геройство – нищо не пречи да го деянията, като се извините на професора ми.