Интервюто с Клоп: Желанието за победа е по-важно от страха от загубата
Още с печеленето на промоция за Първа Бундеслига в първата си треньорска работа – с новобранеца Майнц 05, Юрген Клоп стартира да побеждава непрекъснато против залозите. Така и до през днешния ден. Срещаме се с мениджъра на Ливърпул и приказваме по много любопитни тематики: за героите на детството му и моделите му за подражателство от действителността в сегашното, оформили манталитета му на победител и неповторимия му жанр на работа.
- Юрген, постоянно побеждавате изненадващо като новобранец, „ против залозите”. Кои истории Ви въодушевяват?
- Когато растеш в Шварцвалд, или си на открито при хубаво време, или си вътре при неприятно, а тогава имахме единствено три ТВ канала, и то третия умерено можехте да го забравите. Помня обаче едно име: Пимкин. Това бе 7-годишно шведско момче, което някак си стигна до шведския народен тим по футбол. И аз бях по това време на тази възраст. После направиха филм по историята и се пробвах да го намеря, но не бе лесна задача. Все отново това озари фантазиите ми в тези времена. Много по-натам осъзнах, че такива неща не се случат постоянно. Този филм остави задълго отпечатък у мен и доста време си мислех, че сходни неща са вероятни. Иначе нямаше доста за гледане по малкия екран и трябваше да се настроиш за четене. Не четях доста за новобранци, а за истински герои, постъпващи по метод, който през днешния ден бихме определили като „ изцяло политически коректен”. Вземете да вземем за пример индианския водач Винету: англичаните не знаят кой е той, но аз съм изчел всичките книги на Карл Май, по тази причина той е бил доста значим фактор за моето израстване. Борис Бекер пък завоюва едвам 17-годишен „ Уимбълдън” през 1985-а и за мен това беше най-значимата спортна история въобще: изцяло немислимо е една напълно не тенис-страна в това време да изкара най-младия първенец в най-големия шампионат, който от горната страна на това беше навръх моята възраст… Честно казано, това беше много вдъхновяващо.
- Използвали ли сте тази велика победа на Бекер по-късно в кариерата си, да вземем за пример с видеоклипове?
- Да. Като новобранци станахме първенци с Борусия (Дортмунд) и след това имахме опцията да създадем дубъл. Накарах един човек да направи видеокомпилация на „ най-големите достижения на човечеството” и тя започваше с кацането на Луната и включваше триумфа на Бекер. Също и златото на Рози Митермайер от Олимпиадата в Инсбрук 1976, Щефи Граф и, несъмнено, Михаел Шумахер – все огромни и известни мигове. Аз споделих на момчетата: „ Нашият огромен момент, който ще участва в компилацията идната година, настава скоро. Ще се случи на следващия ден, когато имаме късмет да създадем първия дубъл в славната история на Дортмунд!”. Не желаех да го върша прекомерно уголемено като резултат, а да им покажа какъв брой е вълнуващо да създадеш сходен исторически миг. Аз също обичах да виждам това филмче. Беше десетминутно, клип след клип, в това число думите на Джон Ф. Кенеди „ Аз съм
берлинчанин” и от други политически речи като на Мартин Лутър Кинг: огромни мигове от историята на човечеството.
- Използвали ли сте сходни техники в Ливърпул?
- Не изключително. Игра дребна роля в речта ми на почивката в оня мач от Лига Европа против Дортмунд. Тогава бях отчаян не от играта, а единствено от резултата – 0:2 на полувремето, и макар формата на противника, поради която задачата ни изглеждаше невъзможна, бях изцяло убеден в това, че животът е общ брой от истории, които искаш да разкажеш някому някой ден. Затова и рекох на момчетата си: „ Днес е един от тези дни. Ако по някакъв метод обърнем нещата, ще имаме история, която да описваме на нашите внуци.” Може би за момчетата не е било елементарно да си показват това, откакто множеството тогава нямаха даже и деца, но очевидно са съумели. Чудесата не се случват постоянно, само че са вероятни понякога и би трябвало да си подготвен и отворен за тях, с цел да те сполетят. Ако им затвориш вратата, нямаш никакъв късмет. Заради това толкоз желаех да работя с тези облици и визуализации – с цел да насочим мисълта напред и след това да я върнем обратно. Самият аз съм го правил доста пъти. Когато нещата са зле, се питам почтено: „ Това ще ме тормози ли и след година? Ако ли не, за какво го мисля толкоз в този момент?”. Носим на гърбовете си толкоз доста мисли и проблеми, които в действителност не са от голяма важност. Знам, че това е 100% прагматичен метод, само че сработва – е, най-малко при мен. По този метод човек може да се върне към нормалността доста бързо и мисля, че аз научих това доста рано – евентуално не толкоз с персонален опит, колкото с историите на създателите им.
- Какви други герои сте имали?
- Четях престъпни истории за юноши – без доста мрачност, без доста кръв. А кое момче не желае да е като Джеймс Бонд?! Гледал съм всичките филми от поредицата – с Шон Конъри, след това с Роджър Моор, няколко по-незапомнящи се, а по-късно и с Пиърс Броснан. Онова, което ме притегля в тези истории, е спазването на моралността от Бонд, макар че се постанова да прибягва до крайности за постигането на задачите си. Аз желая да съумявам и да надвивам, тъй че обожавах това, че Бонд постоянно най-после излизаше победител. Доброто в последна сметка надвива, и то без да слиза на равнището на злия съперник – това постоянно ме е впечатлявало.
- Кои изненадващи спечелили от други спортове са Ви впечатлявали или вдъхновявали като млад?
- Днес съвсем не се чува за такива и постоянно ги дефинират като „ шлагер от през днешния ден до пладне”. Току-що чух, че един ски скачач, който е спечелил шампионат от Четирите шанци, е починал неотдавна. Никога преди този момент не бях чувал за него и си помислих, че това не е заслужено. Наистина! Харесвам този спорт и постоянно съм го гледал, когато съм имал време. Тези истории непрекъснато се случват. За злощастие, животът е подобен, че и да постигнеш нещо огромно, още на идната минута си задължен да го задържиш – никой към този момент не ти дава никакво време да му се насладиш. Много добър образец за това е Нико Розберг, който изцяло справедливо завоюва шампионата на Формула 1, а когато се отдръпна по-късно, хората в един глас рекоха: „ Хубаво. И без това нямаше да завоюва още веднъж купата.” Не разбирам къде е казусът. Има толкоз доста позитивни изненади всеки ден на тази земя, които въздействат най-вече на споходените от тях хора. Достатъчно е, че те го знаят. Не ми е нужно да зная всеки един неочакван победител, само че отново ме радва. Сам аз съм имал шанса да бъда забъркан в такива истории. Развиването на топ тим в Майнц през годините – това бе дълготрайна изненада, а и запазихме мястото си в Първа Бундеслига. Всяка заран се будехме с възприятието, че сме изненадващи спечелили. Да си част от този жанр истории носи хубаво чувство, а и за мен бе по-лесно да се боря с отрицателните упования и скептицизма. Ако пък упованията въпреки това са доста огромни, оставаш с възприятието, че ден след ден не правиш задоволително. Ако някой чака още през днешния ден да сме първенци, ще остане отчаян – тъй като не е допустимо. Това обаче не иде да рече, че няма да се случи, само че евентуално когато е по-малко предстоящо. Ето по какъв начин можеш изненада хората. Ако задържиш сладкото възприятие от триумфа против всички залози, ще имаш една от тези чудни истории, които обожаваш да разказваш с взор обратно към живота си. Ако обаче не повториш незабавно изненадата, хората се отдръпват от теб.
- В Майнц и Дортмунд в друга степен се знаеше къде е реалистично да Ви води приключението. Дори и в най-успешните дни на Борусия по този начин и нямаше миг, в който хората да кажат, че сте длъжни да спечелите всичко. Винаги е имало по-добри тимове – и в Европа, само че и в Бундеслигата. Как се съпоставя това с Ливърпул? От една страна я има мощната марка, голямото име със славната история и упованията на хората сегашното да подхожда на предишното. От друга страна е действителността, че не сте, най-малко към момента, любимци за продобиване на какъв да е трофей. Как помирявате двете мнения?
- Всъщност виждам на тази обстановка като на комфортна. Трябва да разделяте тези неща, въпреки в днешно време това да става все по-трудно. Навремето най-критичните хора бяха тези, които пишеха писма на вестниците. Четеш ги няколко пъти и си мислиш: „ Леле, тоя какво си мисли!?”. Днес имаме 80 млн. души, които пишат онлайн, без да са си дали опция преди този момент да помислят. Няма по какъв начин да угодиш на всички тях. Ако обаче някой има грижата да изрази добре осведомено мнение пред мен, аз съм подготвен и отворен да обсъдя тематиката. Затова и ситуацията вътре в клуба е в действителност чудесна – тъй като усещаме, че сме на правия път. Единственият мъъъъничък проблем е, че в действителност в Англия има и няколко други тима в сходно състояние и на доста високо равнище. Не можем обаче да се оценяваме напълно във връзка с тях. Не можем да бием с 1:5 в Брайтън и мигновено да гледаме към Манчестър Сити и да се тюхкаме, че и те са били. И какво от това?! Не можем да променим това. В живота има толкоз доста неща, които са по-важни – да вземем за пример здравето и щастието. Така че би трябвало да се запитате по какъв начин можем да сме щастливи и единственият метод е да сме удовлетворени от това по какъв начин са оправяме с поставените пред нас провокации, а те са задоволително сложни. На това „ да си доволен” през днешния ден се гледа надали не като на нещо отрицателно, само че аз споделям: просто се отпуснете и се насладете за момент, без значение от всичко към вас. Там откъдето пристигам има една поговорка: „ Щом всички останали имат проблеми, нашите не може да са толкоз неприятни.” Никога не съм разбирал за какво би трябвало да ми пука за проблемите на другите, само че подобен е бил манталитетът и през днешния ден е постоянно срещан в света. Според мен можем да имаме огромен триумф един ден, в случай че съумеем в този момент да се съсредоточим напълно върху себе си, в случай че приемем действителността със мощната конкуренция и се любуваме на дребните си достижения. Да се реализира по другия метод е сложна задача. Не можеш непрекъснато да се сравняваш с триумфите от предишното. Сега имаме опцията да изковем бъдещето и, почтено казано, се усещам доста добре да мога да съм част от това.
- Различен нрав на победител ли се изисква, с цел да тренираш един тим, който е задължен да побеждава поради упованията, и различен, който се усеща благополучен, в случай че завоюва и един мач?
- Да играеш за Майнц в Бундеслигата да вземем за пример беше като да си дете в сладкарница с цялостен джоб с пари. С присъединяване на олимпийския принцип обаче бързо се свършва: вкарваш първите си два гола в Бундеслигата, само че отново губиш с 2:4 от Щутгарт, и не ти е хубаво; седмица по-късно губиш с 0:1 от Хамбургер ШФ, а трябваше да е с 0:5, тъй като те бяха блестящи. Нямаше по какъв начин просто да преглътнем, че не можем да се съревноваваме, още повече че и нашите лични упования бяха да побеждаваме. Напрежението не бе по-малко от това при по-добрите от нас тимове, като единствената разлика бе, че хората не ни обсипваха с неприятни думи даже и да загубехме. Когато спечелиш един мач, искаш да спечелиш и идващия, а в случай че загубиш отново, искаш да победиш в идващия. Разликата не е толкоз огромна в двете положения. Не имам вяра, че страхът от загубата те улеснява повече от жадуваната наслада от успеха. И двете неща могат да ти дадат мотивация, да те избутат напред, само че съгласно мен желанието и волята за победа ти оказват помощ повече и са по-устойчиви във времето, защото другият метод автоматизирано те вкарва в неприятно въодушевление и по този начин няма да можеш да се представяш добре.
- Ще се съгласите ли, че стилът и качеството на предлагания от Вас футбол мина от типичния за новобранеца към прилягащ на любимеца?
- Да, само че това беше належащо. Когато дойдохме тук през октомври 2015 година, не бяхме в уютна позиция в таблицата с класирането и не подобрихме нещата откъм точки. Трябваше да се оправим с ситуацията и в същото време да вдъхнем повече живец с друга организация на терена. Нямаше реалистична опция за купата, тъй като Лестър дръпна напред и единствено Тотнъм ненапълно го гонеше. Трябваше да подобрим доста неща, в това число да намерим метод да преодоляваме защитаващи се в бездънен блок противници. Нашият огромен проблем не бе самата игра против тях, а това да запазим успокоение и да останем съсредоточени в подготвеност за момента на нанасяне на убийствения удар. Виждаше се по езика на тялото, че момчетата страдаха по време на такива мачове. Имахме проект, само че когато не сработи като по ноти, би трябвало да продължиш да копаеш – нещо, което ние не можехме да следваме като концепция. Ако стигнехме до ранен гол обаче, след това идваха още купища. Срещу Хъл предишния сезон да вземем за пример или против Уотфорд този малко излязохме от пътя, само че в случай че похабяваш положения, хората се изнервят. Все още имаме много какво да подобряваме в този аспект – да не губим успокоение толкоз бързо. Отборът към този момент стигна много надалеч, може би по-далеч от вижданото от трибуните. Публиката ни вижда един път на седмица-две, до момента в който ние приказваме и работим по това всеки ден. Това е основен фактор. При успеха в Брайтън с 1:5 да вземем за пример нямахме удар във вратата в първите 25 минути… само че би трябвало да приемеш това. Не че тези 25 минути са ми обичаните, но и те са част от мача. Запазването на мира и самообладание в тези обстановки и правенето на точното нещо в точния миг – ето това е прогрес, ето това е знак за развиване. Ние несъмнено се подобрихме в този проект и бе в действителност основно, че го сторихме.
Рафаел Хьонигщайн, ESPN
- Юрген, постоянно побеждавате изненадващо като новобранец, „ против залозите”. Кои истории Ви въодушевяват?
- Когато растеш в Шварцвалд, или си на открито при хубаво време, или си вътре при неприятно, а тогава имахме единствено три ТВ канала, и то третия умерено можехте да го забравите. Помня обаче едно име: Пимкин. Това бе 7-годишно шведско момче, което някак си стигна до шведския народен тим по футбол. И аз бях по това време на тази възраст. После направиха филм по историята и се пробвах да го намеря, но не бе лесна задача. Все отново това озари фантазиите ми в тези времена. Много по-натам осъзнах, че такива неща не се случат постоянно. Този филм остави задълго отпечатък у мен и доста време си мислех, че сходни неща са вероятни. Иначе нямаше доста за гледане по малкия екран и трябваше да се настроиш за четене. Не четях доста за новобранци, а за истински герои, постъпващи по метод, който през днешния ден бихме определили като „ изцяло политически коректен”. Вземете да вземем за пример индианския водач Винету: англичаните не знаят кой е той, но аз съм изчел всичките книги на Карл Май, по тази причина той е бил доста значим фактор за моето израстване. Борис Бекер пък завоюва едвам 17-годишен „ Уимбълдън” през 1985-а и за мен това беше най-значимата спортна история въобще: изцяло немислимо е една напълно не тенис-страна в това време да изкара най-младия първенец в най-големия шампионат, който от горната страна на това беше навръх моята възраст… Честно казано, това беше много вдъхновяващо.
- Използвали ли сте тази велика победа на Бекер по-късно в кариерата си, да вземем за пример с видеоклипове?
- Да. Като новобранци станахме първенци с Борусия (Дортмунд) и след това имахме опцията да създадем дубъл. Накарах един човек да направи видеокомпилация на „ най-големите достижения на човечеството” и тя започваше с кацането на Луната и включваше триумфа на Бекер. Също и златото на Рози Митермайер от Олимпиадата в Инсбрук 1976, Щефи Граф и, несъмнено, Михаел Шумахер – все огромни и известни мигове. Аз споделих на момчетата: „ Нашият огромен момент, който ще участва в компилацията идната година, настава скоро. Ще се случи на следващия ден, когато имаме късмет да създадем първия дубъл в славната история на Дортмунд!”. Не желаех да го върша прекомерно уголемено като резултат, а да им покажа какъв брой е вълнуващо да създадеш сходен исторически миг. Аз също обичах да виждам това филмче. Беше десетминутно, клип след клип, в това число думите на Джон Ф. Кенеди „ Аз съм
берлинчанин” и от други политически речи като на Мартин Лутър Кинг: огромни мигове от историята на човечеството. - Използвали ли сте сходни техники в Ливърпул?
- Не изключително. Игра дребна роля в речта ми на почивката в оня мач от Лига Европа против Дортмунд. Тогава бях отчаян не от играта, а единствено от резултата – 0:2 на полувремето, и макар формата на противника, поради която задачата ни изглеждаше невъзможна, бях изцяло убеден в това, че животът е общ брой от истории, които искаш да разкажеш някому някой ден. Затова и рекох на момчетата си: „ Днес е един от тези дни. Ако по някакъв метод обърнем нещата, ще имаме история, която да описваме на нашите внуци.” Може би за момчетата не е било елементарно да си показват това, откакто множеството тогава нямаха даже и деца, но очевидно са съумели. Чудесата не се случват постоянно, само че са вероятни понякога и би трябвало да си подготвен и отворен за тях, с цел да те сполетят. Ако им затвориш вратата, нямаш никакъв късмет. Заради това толкоз желаех да работя с тези облици и визуализации – с цел да насочим мисълта напред и след това да я върнем обратно. Самият аз съм го правил доста пъти. Когато нещата са зле, се питам почтено: „ Това ще ме тормози ли и след година? Ако ли не, за какво го мисля толкоз в този момент?”. Носим на гърбовете си толкоз доста мисли и проблеми, които в действителност не са от голяма важност. Знам, че това е 100% прагматичен метод, само че сработва – е, най-малко при мен. По този метод човек може да се върне към нормалността доста бързо и мисля, че аз научих това доста рано – евентуално не толкоз с персонален опит, колкото с историите на създателите им.
- Какви други герои сте имали?
- Четях престъпни истории за юноши – без доста мрачност, без доста кръв. А кое момче не желае да е като Джеймс Бонд?! Гледал съм всичките филми от поредицата – с Шон Конъри, след това с Роджър Моор, няколко по-незапомнящи се, а по-късно и с Пиърс Броснан. Онова, което ме притегля в тези истории, е спазването на моралността от Бонд, макар че се постанова да прибягва до крайности за постигането на задачите си. Аз желая да съумявам и да надвивам, тъй че обожавах това, че Бонд постоянно най-после излизаше победител. Доброто в последна сметка надвива, и то без да слиза на равнището на злия съперник – това постоянно ме е впечатлявало.
- Кои изненадващи спечелили от други спортове са Ви впечатлявали или вдъхновявали като млад?
- Днес съвсем не се чува за такива и постоянно ги дефинират като „ шлагер от през днешния ден до пладне”. Току-що чух, че един ски скачач, който е спечелил шампионат от Четирите шанци, е починал неотдавна. Никога преди този момент не бях чувал за него и си помислих, че това не е заслужено. Наистина! Харесвам този спорт и постоянно съм го гледал, когато съм имал време. Тези истории непрекъснато се случват. За злощастие, животът е подобен, че и да постигнеш нещо огромно, още на идната минута си задължен да го задържиш – никой към този момент не ти дава никакво време да му се насладиш. Много добър образец за това е Нико Розберг, който изцяло справедливо завоюва шампионата на Формула 1, а когато се отдръпна по-късно, хората в един глас рекоха: „ Хубаво. И без това нямаше да завоюва още веднъж купата.” Не разбирам къде е казусът. Има толкоз доста позитивни изненади всеки ден на тази земя, които въздействат най-вече на споходените от тях хора. Достатъчно е, че те го знаят. Не ми е нужно да зная всеки един неочакван победител, само че отново ме радва. Сам аз съм имал шанса да бъда забъркан в такива истории. Развиването на топ тим в Майнц през годините – това бе дълготрайна изненада, а и запазихме мястото си в Първа Бундеслига. Всяка заран се будехме с възприятието, че сме изненадващи спечелили. Да си част от този жанр истории носи хубаво чувство, а и за мен бе по-лесно да се боря с отрицателните упования и скептицизма. Ако пък упованията въпреки това са доста огромни, оставаш с възприятието, че ден след ден не правиш задоволително. Ако някой чака още през днешния ден да сме първенци, ще остане отчаян – тъй като не е допустимо. Това обаче не иде да рече, че няма да се случи, само че евентуално когато е по-малко предстоящо. Ето по какъв начин можеш изненада хората. Ако задържиш сладкото възприятие от триумфа против всички залози, ще имаш една от тези чудни истории, които обожаваш да разказваш с взор обратно към живота си. Ако обаче не повториш незабавно изненадата, хората се отдръпват от теб.
- В Майнц и Дортмунд в друга степен се знаеше къде е реалистично да Ви води приключението. Дори и в най-успешните дни на Борусия по този начин и нямаше миг, в който хората да кажат, че сте длъжни да спечелите всичко. Винаги е имало по-добри тимове – и в Европа, само че и в Бундеслигата. Как се съпоставя това с Ливърпул? От една страна я има мощната марка, голямото име със славната история и упованията на хората сегашното да подхожда на предишното. От друга страна е действителността, че не сте, най-малко към момента, любимци за продобиване на какъв да е трофей. Как помирявате двете мнения?
- Всъщност виждам на тази обстановка като на комфортна. Трябва да разделяте тези неща, въпреки в днешно време това да става все по-трудно. Навремето най-критичните хора бяха тези, които пишеха писма на вестниците. Четеш ги няколко пъти и си мислиш: „ Леле, тоя какво си мисли!?”. Днес имаме 80 млн. души, които пишат онлайн, без да са си дали опция преди този момент да помислят. Няма по какъв начин да угодиш на всички тях. Ако обаче някой има грижата да изрази добре осведомено мнение пред мен, аз съм подготвен и отворен да обсъдя тематиката. Затова и ситуацията вътре в клуба е в действителност чудесна – тъй като усещаме, че сме на правия път. Единственият мъъъъничък проблем е, че в действителност в Англия има и няколко други тима в сходно състояние и на доста високо равнище. Не можем обаче да се оценяваме напълно във връзка с тях. Не можем да бием с 1:5 в Брайтън и мигновено да гледаме към Манчестър Сити и да се тюхкаме, че и те са били. И какво от това?! Не можем да променим това. В живота има толкоз доста неща, които са по-важни – да вземем за пример здравето и щастието. Така че би трябвало да се запитате по какъв начин можем да сме щастливи и единственият метод е да сме удовлетворени от това по какъв начин са оправяме с поставените пред нас провокации, а те са задоволително сложни. На това „ да си доволен” през днешния ден се гледа надали не като на нещо отрицателно, само че аз споделям: просто се отпуснете и се насладете за момент, без значение от всичко към вас. Там откъдето пристигам има една поговорка: „ Щом всички останали имат проблеми, нашите не може да са толкоз неприятни.” Никога не съм разбирал за какво би трябвало да ми пука за проблемите на другите, само че подобен е бил манталитетът и през днешния ден е постоянно срещан в света. Според мен можем да имаме огромен триумф един ден, в случай че съумеем в този момент да се съсредоточим напълно върху себе си, в случай че приемем действителността със мощната конкуренция и се любуваме на дребните си достижения. Да се реализира по другия метод е сложна задача. Не можеш непрекъснато да се сравняваш с триумфите от предишното. Сега имаме опцията да изковем бъдещето и, почтено казано, се усещам доста добре да мога да съм част от това.
- Различен нрав на победител ли се изисква, с цел да тренираш един тим, който е задължен да побеждава поради упованията, и различен, който се усеща благополучен, в случай че завоюва и един мач?
- Да играеш за Майнц в Бундеслигата да вземем за пример беше като да си дете в сладкарница с цялостен джоб с пари. С присъединяване на олимпийския принцип обаче бързо се свършва: вкарваш първите си два гола в Бундеслигата, само че отново губиш с 2:4 от Щутгарт, и не ти е хубаво; седмица по-късно губиш с 0:1 от Хамбургер ШФ, а трябваше да е с 0:5, тъй като те бяха блестящи. Нямаше по какъв начин просто да преглътнем, че не можем да се съревноваваме, още повече че и нашите лични упования бяха да побеждаваме. Напрежението не бе по-малко от това при по-добрите от нас тимове, като единствената разлика бе, че хората не ни обсипваха с неприятни думи даже и да загубехме. Когато спечелиш един мач, искаш да спечелиш и идващия, а в случай че загубиш отново, искаш да победиш в идващия. Разликата не е толкоз огромна в двете положения. Не имам вяра, че страхът от загубата те улеснява повече от жадуваната наслада от успеха. И двете неща могат да ти дадат мотивация, да те избутат напред, само че съгласно мен желанието и волята за победа ти оказват помощ повече и са по-устойчиви във времето, защото другият метод автоматизирано те вкарва в неприятно въодушевление и по този начин няма да можеш да се представяш добре.
- Ще се съгласите ли, че стилът и качеството на предлагания от Вас футбол мина от типичния за новобранеца към прилягащ на любимеца?
- Да, само че това беше належащо. Когато дойдохме тук през октомври 2015 година, не бяхме в уютна позиция в таблицата с класирането и не подобрихме нещата откъм точки. Трябваше да се оправим с ситуацията и в същото време да вдъхнем повече живец с друга организация на терена. Нямаше реалистична опция за купата, тъй като Лестър дръпна напред и единствено Тотнъм ненапълно го гонеше. Трябваше да подобрим доста неща, в това число да намерим метод да преодоляваме защитаващи се в бездънен блок противници. Нашият огромен проблем не бе самата игра против тях, а това да запазим успокоение и да останем съсредоточени в подготвеност за момента на нанасяне на убийствения удар. Виждаше се по езика на тялото, че момчетата страдаха по време на такива мачове. Имахме проект, само че когато не сработи като по ноти, би трябвало да продължиш да копаеш – нещо, което ние не можехме да следваме като концепция. Ако стигнехме до ранен гол обаче, след това идваха още купища. Срещу Хъл предишния сезон да вземем за пример или против Уотфорд този малко излязохме от пътя, само че в случай че похабяваш положения, хората се изнервят. Все още имаме много какво да подобряваме в този аспект – да не губим успокоение толкоз бързо. Отборът към този момент стигна много надалеч, може би по-далеч от вижданото от трибуните. Публиката ни вижда един път на седмица-две, до момента в който ние приказваме и работим по това всеки ден. Това е основен фактор. При успеха в Брайтън с 1:5 да вземем за пример нямахме удар във вратата в първите 25 минути… само че би трябвало да приемеш това. Не че тези 25 минути са ми обичаните, но и те са част от мача. Запазването на мира и самообладание в тези обстановки и правенето на точното нещо в точния миг – ето това е прогрес, ето това е знак за развиване. Ние несъмнено се подобрихме в този проект и бе в действителност основно, че го сторихме.
Рафаел Хьонигщайн, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ