Още през XIX век френският лекар Prosper Meniere си осигурява

Още през XIX век френският доктор Prosper Meniere си обезпечава безконечна популярност, описвайки класическия симптомокомплекс на безименната тогава болест, сътоящ се в периодически рецесии на световъртеж, изменчиво намаляване на слуха в едното ухо и звук в същото ухо.

Не единствено че ги разказва, само че и той съумява да свърже тези нарушавания точно с болестен развой, разрастващ се в ухото, а не в мозъка – както се е смятало дотогава. Тези му открития са довели до кръщаването на Мениеровата болест на него. В реалност актуалната медицина, колкото и да е напреднала, към момента не съумява да надгради кой знае какъв брой от това, което доктор Мениер е описал

за болестта.

Днес към момента малко или повече класическата Мениерова болест остава загадка що се отнася до аргументите за нея. Установено е, че доста други болестни съсояния в тялото могат да доведат до сходни признаци, само че тогава не става въпрос за болест на Мениер, а Мениероподобен синдром (наричан още псевдомениер).

Механизъм

Наблюдавайки развиването на заболяването, през годините лекарите са развили голям брой теории за това кое точно довежда до нея. Облягайки се на наблюденията си, те са стигнли до няколко съществени извода и теории.

Счита се, че заболяването на Мениер е първично заболяване, а не следствие от различен болестен развой. Появява се при здрави хора без други значими болести. Също по този начин е признато, че това е полиетиологичен развой, в който голям брой от фактори се намесват преди появяването на заболяването. Всички тези фактори вкупом довеждат до ендолимфатичен хидропс (повишено количество на течността ендолимфа, която се намира във вътрешното ухо).

Според най-разпространената доктрина, ендолимфатичният хидропс е резултат от нарушена регулация на самостоятелната нерна система , водеща до промени в тонуса на кръвоносните съдове във вътрешното ухо. Последните се показват в конвулсия на дребните артерии, непълен венозен отток на течността и нарушена проницаемост на клетките.

Съществува и алергично-инфекциозна доктрина . Периодичните реакции на алерген с антитяло водят до нараснала секреция в хипоталамуса, изменена пропускливост за течностти, което се отразява и на вътрешното ухо с хидропс. Допуска се още, че по сходен механизъм може да се развият такива прояви и дълго време след бактериално или вирусно проваляне на едното ухо.

Според някои създатели Мениеровата болест е следствие от нарушеното хормонално равновесие сред хипофизата и надбъбречните жлези, което се съпровожда от смяна в равнището на калия в ендолимфата.

Разкрито е и психичното въздействие , при което припадък на Мениерова болест може да възникне при разнообразни конфликтни обстановки.

Свързани публикации.. Д-р Дончо Дончев: Световъртежите не се дължат единствено на Мениеров синдром 0 Мигрена и световъртеж - имат ли връзка? 0 Шум в ушите - какво ни приказва? 0

Всички тези теории биха обяснили двустранно засягане от заболяването на Мениер. Тя обаче е болест на едното ухо. За това и въпросът за произхода

ѝ още е отворен и търси спомагателни пояснения.

Мениеров припадък

За него съществена е теорията, обвързвана с калиевите йони. В лабиринта на вътрешното ухо с изключение на ендолимфа има и перилимфа. Обикновено последната е бедна на калиеви йони, а първата е богата. При развиване на хидропс и нараснало налягане в ендолимфата това довежда до изтъняване на ципестия лабиринт и скъсване на някои мембрани.

При това скъсване внезапно попадат огромно количество калиеви йони от ендолимфата в перилимфата , което има отровен резултат върху нервните окончания и води до демонстрация

на пристъпните недоволства.

Възстанояването от пристъпа се свързва с бързото зарастване на разкъсванията и последователното възвръщане на естественото калиево равнище в перилимфата. Продължителните прояви на световъртеж се свързват с оформянето на трайна фистула – нарушена преграда – сред пространствата на ендо- и перилимфата.

След прекарване на няколко пристъпа измененията стопират да са изцяло обратими, защото се натрупват крайни артикули от обмяната, предизвикващи трайни нарушавания в нервните кафези, а в следствие – и недоразвитост. Това изяснява и трайното нарушаване на слуха.

Лечение

При припадък на болния би трябвало да се обезпечи покой в леко затъмнено помещение. Днес разполагаме с задоволително ефикасни препарати, които могат сполучливо да купират деянията на гадене, повръщане и световъртеж, както и успокоителни, вегетативни регултатори и субстанции, повлияващи алкално-киселинното равновесие.

В междупристъпния интервал би трябвало да се съблюдава строго безсолна диета , стеснен банкет на течности и лечебна физкултура, тренираща равновесието. Съществува бетахистинов препарат, който се ползва за най-малко 3-6 месеца, за попречване на нов припадък.