Унищоженото лидерство и виновниците за избора на Радев
Още през първите месеци след избора си за президент Румен Радев показва своето деструктивно държание в интернационален и вътрешен проект.
Радев бе измежду първите, дружно с Георги Първанов, който не поддържа Договора за другарство и добросъседство с районен съд Македония. Двамата непрестанно говореха за анекс към този контракт и отправяха груби нападки. Благодарение на това съглашение България обаче през днешния ден пази националните си ползи, както във връзка с предишното, по този начин и пред Европейски Съюз. Така нареченото Френско предложение за разрешаване на разногласието с РСМ, съгласно Радев " е празен чек ", а това в действителност е най-голямата европейска поддръжка за България против сръбско-руския хегемонизъм в района.
Почти неусетно от необятната общност остана намесата на Радев при опитите БПЦ да стане Църква-майка на МПЦ. Дали това бе подбудено от срещите му в Сочи и колениченето на президентската институция пред съветския патриарх Кирил може единствено да допускаме.
Ако, по това време някой е имал подозрение, че Руската православна черква /РПЦ/ е главният инструмент за реализирането на имперските цели на Москва, през днешния ден за всеки безпристрастен първокурсник това е очеваден факт.
Почти никой не загатва през днешния ден и бруталната оценка на Радев за българо-турските връзки, които са основни за мястото и ролята на България на Балканите. През месец февруари 2018 година Радев си разреши да унижи обществено българската страна при организирането на срещата във Варна ЕС-Турция. Според него „ ролята на България в тази намира се свеждала до разнасяне на шербет “.
По отношение на другия комшия – Сърбия, Радев и Илияна Йотова, си затварят очите пред бруталната политика на режима по отношение на българите в Западните околности. Нещо повече, Радев си замълча, когато в центъра на София Вучич намерено се закани и призна, че подслушва водачите на българите в Босилеград.
Принизяването и примитивизирането на политическия спор в страната се дължи напълно на Радев, който вкара унизителни за българина термини като мутри, мафиоти и така нататък Радев е и единственият политик, за който нарушаването на Конституцията от страна на министри не е проблем, стига те да „ обичат “ България.
Вина носят и много „ известни демократи и евроатлантици “, които участваха интензивно в преизбирането на Радев преди година и половина. Днес те са „ били учудени и възмутени “. Това в политиката не съществува. Те са или лицемери, или постоянно са защитавали лични/финансови, а не национални ползи. Всяка една рецензия от тяхна страна през днешния ден към Радев би трябвало да се преглежда единствено и само през призмата на популизма и клиентелизма.
В близката история България е изпадала в сложни положения, преживявала е и национални произшествия - доста постоянно и в двата случая това се е дължало на некомпетентни политически управления, които са мислели единствено за политическото си оцеляване. Тези хора в никакъв случай не са имали дълготрайна тактика и визия за страната ни.
След броени дни още веднъж отиваме на избори - за 6-ти път за последните две години! Става нещо нечувано в актуалната българска история. И този факт би трябвало да ни тревожи. Дали някой/някои нямат интерес от маргинализирана и дефакторизирана България в този основен исторически миг, на дълбоки геополитически промени с дълготрайни последици?
В душите и сърцата ни има доста болежка. Има и доста яд. Това е целесъобразно. Но, не е целесъобразно да „ се пуска/или да не се пуска бюлетина “, с цел да се накаже някого!
От страстта имат изгода САМО и само политическите лицемери и клиентелизмът! При сходен избор нещата ще доведат до ново разцепление и вътрешна борба. Влизането на маргинални, екстремистки партии в новия парламент може единствено да усложни ситуацията и скоро да няма обикновено функционираща страна. В тази обстановка вратата за непознато въздействие, при вземането на значими и национално значими решения, остава необятно отворена.
Ситуацията е комплицирана и няма елементарен отговор. Но отговорността на всеки един от нас е огромна. Всеки български жител би трябвало да вдигне на крайници страната и да отбрани институционалността.
Трябва да избираме знаещи, можещи и лица, които са водачи. И преди всичко – милеещи за България. Да взимат бързо непопулярни решения, които обаче ще върнат достолепието на всеки един от нас.
Това не е апел за съответна партия, а апел да не се поддаваме на див популизъм, който обслужва виновниците за случилото се през последните три години. /БГНЕС
-------------------------------
Агенция БГНЕС
Радев бе измежду първите, дружно с Георги Първанов, който не поддържа Договора за другарство и добросъседство с районен съд Македония. Двамата непрестанно говореха за анекс към този контракт и отправяха груби нападки. Благодарение на това съглашение България обаче през днешния ден пази националните си ползи, както във връзка с предишното, по този начин и пред Европейски Съюз. Така нареченото Френско предложение за разрешаване на разногласието с РСМ, съгласно Радев " е празен чек ", а това в действителност е най-голямата европейска поддръжка за България против сръбско-руския хегемонизъм в района.
Почти неусетно от необятната общност остана намесата на Радев при опитите БПЦ да стане Църква-майка на МПЦ. Дали това бе подбудено от срещите му в Сочи и колениченето на президентската институция пред съветския патриарх Кирил може единствено да допускаме.
Ако, по това време някой е имал подозрение, че Руската православна черква /РПЦ/ е главният инструмент за реализирането на имперските цели на Москва, през днешния ден за всеки безпристрастен първокурсник това е очеваден факт.
Почти никой не загатва през днешния ден и бруталната оценка на Радев за българо-турските връзки, които са основни за мястото и ролята на България на Балканите. През месец февруари 2018 година Радев си разреши да унижи обществено българската страна при организирането на срещата във Варна ЕС-Турция. Според него „ ролята на България в тази намира се свеждала до разнасяне на шербет “.
По отношение на другия комшия – Сърбия, Радев и Илияна Йотова, си затварят очите пред бруталната политика на режима по отношение на българите в Западните околности. Нещо повече, Радев си замълча, когато в центъра на София Вучич намерено се закани и призна, че подслушва водачите на българите в Босилеград.
Принизяването и примитивизирането на политическия спор в страната се дължи напълно на Радев, който вкара унизителни за българина термини като мутри, мафиоти и така нататък Радев е и единственият политик, за който нарушаването на Конституцията от страна на министри не е проблем, стига те да „ обичат “ България.
Вина носят и много „ известни демократи и евроатлантици “, които участваха интензивно в преизбирането на Радев преди година и половина. Днес те са „ били учудени и възмутени “. Това в политиката не съществува. Те са или лицемери, или постоянно са защитавали лични/финансови, а не национални ползи. Всяка една рецензия от тяхна страна през днешния ден към Радев би трябвало да се преглежда единствено и само през призмата на популизма и клиентелизма.
В близката история България е изпадала в сложни положения, преживявала е и национални произшествия - доста постоянно и в двата случая това се е дължало на некомпетентни политически управления, които са мислели единствено за политическото си оцеляване. Тези хора в никакъв случай не са имали дълготрайна тактика и визия за страната ни.
След броени дни още веднъж отиваме на избори - за 6-ти път за последните две години! Става нещо нечувано в актуалната българска история. И този факт би трябвало да ни тревожи. Дали някой/някои нямат интерес от маргинализирана и дефакторизирана България в този основен исторически миг, на дълбоки геополитически промени с дълготрайни последици?
В душите и сърцата ни има доста болежка. Има и доста яд. Това е целесъобразно. Но, не е целесъобразно да „ се пуска/или да не се пуска бюлетина “, с цел да се накаже някого!
От страстта имат изгода САМО и само политическите лицемери и клиентелизмът! При сходен избор нещата ще доведат до ново разцепление и вътрешна борба. Влизането на маргинални, екстремистки партии в новия парламент може единствено да усложни ситуацията и скоро да няма обикновено функционираща страна. В тази обстановка вратата за непознато въздействие, при вземането на значими и национално значими решения, остава необятно отворена.
Ситуацията е комплицирана и няма елементарен отговор. Но отговорността на всеки един от нас е огромна. Всеки български жител би трябвало да вдигне на крайници страната и да отбрани институционалността.
Трябва да избираме знаещи, можещи и лица, които са водачи. И преди всичко – милеещи за България. Да взимат бързо непопулярни решения, които обаче ще върнат достолепието на всеки един от нас.
Това не е апел за съответна партия, а апел да не се поддаваме на див популизъм, който обслужва виновниците за случилото се през последните три години. /БГНЕС
-------------------------------
Агенция БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ