Учени установиха: Политическият радикализъм не зависи от възгледите
Още през 50-те години на предишния век учени развиха тезата, че страхът от незнайното подтиква хората към радикални политически възгледи. Ново изследване на американски психолози, разказано от изданието Reminder, удостовери тази доктрина.
В плана са взели участие 44 души. Половината от тях били уверени консерватори, а другата половина - също толкоз пламенни последователи на демократичните хрумвания. Същността на самото изследване се състояла в това да изгледат 3 видеоклипа: емисия с политически вести, провокативен политически спор и документален филм за природата. Докато доброволците гледали клиповете, учените следили мозъчната им интензивност благодарение на устройства за функционална магнитно-резонансна томография. След това участниците дали отговор на въпроси за това по какъв начин схващат и правят оценка изгледаните от тях видеоклипове, и минали няколко политически и когнитивни теста, които измерили техните възгледи и личностни черти, като боязън от неустановеност.
Така учените открили, че при гледане на политически диспути, мозъчната активност на хора с идентични политически възгледи е в синхрон: при тях се задействали едни и същи групи неврони в разнообразни елементи на мозъка. Този резултат отсъствал при гледането на политическите вести и кино лентата за природата. В допълнение, невросинхронизацията в областите на мозъка, виновни за прочувствената сензитивност и оценка, била по-силна при тези, които са склонни да заобикалят несигурността в житейските обстановки. Този резултат се отнасял както за консерваторите, по този начин и за либералите. „ Изследването демонстрира по какъв начин страхът от неустановеност въздейства върху метода, по който мозъкът обработва политическата информация и в действителност формира„ черно -бялото “възприемане на провокативен политически материал “, пишат създателите.
Джерън Ван Бар, един от създателите на проучването, отбелязва, че няма основна разлика сред „ демократичен “ мозък и „ закостенял “ - идеологическата разлика се появява единствено когато хората са изправени пред провокативни, поляризиращи инфорациии. „ Това може да ни приказва, че до известна степен враждебността и неразбирането в обществото се раждат не поради неотстъпчивост на политическите възгледи, а заради евентуално разрешими фактори, като възприятието за неустановеност, което хората изпитват в всекидневието “, споделя Ван Бар.
В плана са взели участие 44 души. Половината от тях били уверени консерватори, а другата половина - също толкоз пламенни последователи на демократичните хрумвания. Същността на самото изследване се състояла в това да изгледат 3 видеоклипа: емисия с политически вести, провокативен политически спор и документален филм за природата. Докато доброволците гледали клиповете, учените следили мозъчната им интензивност благодарение на устройства за функционална магнитно-резонансна томография. След това участниците дали отговор на въпроси за това по какъв начин схващат и правят оценка изгледаните от тях видеоклипове, и минали няколко политически и когнитивни теста, които измерили техните възгледи и личностни черти, като боязън от неустановеност.
Така учените открили, че при гледане на политически диспути, мозъчната активност на хора с идентични политически възгледи е в синхрон: при тях се задействали едни и същи групи неврони в разнообразни елементи на мозъка. Този резултат отсъствал при гледането на политическите вести и кино лентата за природата. В допълнение, невросинхронизацията в областите на мозъка, виновни за прочувствената сензитивност и оценка, била по-силна при тези, които са склонни да заобикалят несигурността в житейските обстановки. Този резултат се отнасял както за консерваторите, по този начин и за либералите. „ Изследването демонстрира по какъв начин страхът от неустановеност въздейства върху метода, по който мозъкът обработва политическата информация и в действителност формира„ черно -бялото “възприемане на провокативен политически материал “, пишат създателите.
Джерън Ван Бар, един от създателите на проучването, отбелязва, че няма основна разлика сред „ демократичен “ мозък и „ закостенял “ - идеологическата разлика се появява единствено когато хората са изправени пред провокативни, поляризиращи инфорациии. „ Това може да ни приказва, че до известна степен враждебността и неразбирането в обществото се раждат не поради неотстъпчивост на политическите възгледи, а заради евентуално разрешими фактори, като възприятието за неустановеност, което хората изпитват в всекидневието “, споделя Ван Бар.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ