Още през 2020 година, след като направих първия си филм,

„ Още през 2020 година, откакто направих първия си филм, желаех да направя още един, тъй като ми липсваха някои материали. Доста мъчно е човек да отиде в Донецк и Луганск – би трябвало да намериш някой от военните, който да върви с теб и да те съпровожда, да подсигурява твоята сигурност “, описа Любомир Данков в предаването “ ”.

Той показа персоналния си опит и пътувания до зоните на спора в Източна Украйна. Данков, който е посещавал Донецк и Мариупол общо седем пъти, показа усещания от обстановката на място, компликациите при снимането на материали и реакциите на локалното население.

„ Започнала е някаква реституция, постройките са изцяло обновени. Човек може да си намерения, че там в никакъв случай нищо не е имало, “ добави още той.

Въпреки това, спомените за тежките моменти и отношението към локалното население по време на отдръпването на украинските формирования остават мъчителни.

„ Военните отиват в някакво семейство, което има две коли, споделят им: в този момент взимаме къщата и едната кола, вие взимате другата и изчезвате. Те потеглят и на първия блок пост стартират да стрелят по тях – единия го убиват, другите ги раняват, по някакъв метод се спасяват… И това е един образец за отношението към тези хора “, описа Данков.

Той показа още, че в покрайнините на Мариупол е имало концепция част от разрушените здания да бъдат непокътнати като самобитен „ музей навън “, само че локалните хора са отказали – те не желаят да гледат обратно, а се стремят към възобновяване и нормалност.